1 Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр.София, 21 март 2011 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова с участието на прокурора Искра Чобанова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 1024/2011 година. Производството е образувано по искане на осъдения С. Р. М. за възобновяване на решение № 34 от 12.01.2011 год. по внохд № 1204/2010 год. на Плевенски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 559 от 24.04.2010 год. по нохд № 3060/2008 год.на Плевенски районен съд, като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или наказанието се намали с приложението на чл.66 НК. Искането за възобновяване е изготвено от осъдения М..Според него не е извършил престъплението за което е осъден.Обвинението почива на предположения.Кредитирани са изцяло показанията на пострадалата С., за която се установило, че е психически непълноценна, което обстоятелство не е знаел.Добросъвестно е заплатил жилището за сумата от 2 000.00 евро, което се потвърждава и от свидетелите по делото.Наложеното наказание е явно несправедливо, след като не е осъждан, трудоустроен, съдействал за установяване на истината, създал е семейство и има две малки деца.Искането е да бъде оправдан, или присъдата на бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане, и алтернативно наказанието се намали с приложението на чл.66 НК.Осъденият не се явява и не изпраща процесуален представител.По факса в съда са постъпили писмени бележки от адв.Т., упълномощена за предишните инстанции. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото.На всички доводи с които се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни.Наложеното наказание е съответно на извършеното. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 559 от 24.04.2010 год. по нохд № 3060/2008 год., Плевенския районен съд е признал подсъдимия С. Р. М. за виновен в извършено престъпление по чл.210 ал.1, т.5, вр. с чл.209 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на три година лишаване, условно с изпитателен срок от пет години. По протест и жалба на подс.Меишев с решение № 34 от 12.01.2011 год.по внохд № 1204/2010 год. Плевенският окръжен съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл.66 НК и определил пъроначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.В останалата част е потвърдена, и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Издадената осъдителна присъда е потвърдена правило от въззивната инстанция след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, да което са изложени убедителни съображения. Неоснователно е възражението за липса на доказателствена основа, която по категоричен начин да установява, че осъденият М. е извършил измамата, за която е обвинен и осъден.Същите доводи които го подкрепят са правени и пред въззивната инстанция и за да ги отхвърли като несъстоятелни в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК в мотивите на решението е отговорено с подробни съображения които се споделят от касационния състав.При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, правилно е прието, че вината на дееца е установена по категоричен и несъмнен начин.След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата по делото, включени в кръга очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Основателно са възприети за достоверни обясненията на пострадалата С..В тях подробно е описала хронологията на осъществената измама.По какъв начин М. я намерил и убедил да му даде пълномощно за продажба на процесния апартамент, като обещал да и осигури малка къща и, че от разликата в цената ще останат достатъчно средства от които да се издържа.Установено е , че на следващият ден след упълномощаването продал апартамента на подставено лице /формален собственик-св.Й., действащ по нареждане и от името на св.Р./.По нареждане на последния /след като разбрал, че сделката може да бъде развалена/, месец по късно апартамента е продаден на св.В. /съпруг на сестрата на подсъдимия/. Видно от мотивите на въззивното решение /л.3-9 абз.първи/отново в детайли е изследвана достоверността на доказателствените източници, като са посочени основанията, поради които съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че срещу издаденото от пострадалата пълномощно е заплатил сумата от 2 000.00 евро.Те са напълно опровергани от показанията на незаинтересовани и безпристрастни свидетели-М., П. и Й. и от писмените доказателства по делото. При правилно установените факти закона е приложен правилно.Осъденият М. е използвал психическата непълноценност на св.С., неопитността й в сключване и изповядване на сделки с недвижимости, съзнателно я въвел в заблуждение, и поддържал неправилно представи, че срещу пълномощното ще и закупи по евтин имот и остави средства за преживяване, с което и причинил вреда.Налице е пряк умисъл и користна цел.В. това разкрива признаците на обективната и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което правилно е ангажирана наказателното отговорност на искателя. Неоснователно е и оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание, главно без приложението на чл.66 НК.Наказанието е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер предвиден в закона.Въззивната инстанция с основание е отменила приложението на института на условното осъждане, отчитайки висока стенен на обществена опасност на деянието и последиците от него за пострадалата.Посочените в искането влошено здравословно състояние и семейно положение на осъдения не водят до друг извод.Наложеното наказание три години лишаване от свобода по размер и начин на изтърпяване не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5, т.1 НПК и затова е справедливо, за да бъдат постигнати и целите на наказанието, както е приел и въззивният съд. Писмените бележки изготвени от адв.Т., с които се доразвиват доводите изложени в искането не могат на бъдат обсъждани, след като по делото не е упълномощена от осъдения М..Производството по Глава 33 НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове.Пълномощията на договорният защитник приключват със защитата на подсъдимия, пред двете редовни инстанции.Правомощието на осъдения да прави искане по чл.422 ал.1, т.5 НПК е самостоятелно право и не предоставя основание за участие в това производство на защитника, осъществявал функция по защита в приключилото наказателно дело. Поради това няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение, връщане на делото в предходен процесуален стадии, намаляване на наказанието, или отмяна приложението на чл.66 НК. Не са налице основанията за по чл.422 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. М. за възобновяване на производството по внохд № 1204/2010 год.на Плевенски окръжен съд и отмяна или изменение на присъда № 559 от 24.04.2010 год. постановена по нохд № 3060/2008 год. на Плевенски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: