4 Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 10 април 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря…..…........Марияна Петрова...……и в присъствието на прокурора……….…..Галина СТОЯНОВА……..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 14 по описа за 2020 г. Производството е образувано по касационна жалба на частните обвинители А. Б. С. и Ш. К. А. срещу въззивно решение № 152 от 08.11.2019 г., постановено по внохд № 301/19г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Варненски окръжен съд по нохд № 1166/18г. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода се твърди поради несъответствието му с отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и с целите по чл.36 от НК. Излагат се доводи, че размерът на наказанието лишаване от свобода не кореспондира с високата степен на обществена опасност на деянието, от което е пострадало дете. Изразява се и несъгласие с обстоятелството, че не е наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, което също се обосновава с тежкия резултат. Предлага се отмяна на присъдата в частта относно наказанието и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част. Пред касационния съд повереникът на частните обвинители – адв. И. И. поддържа касационната жалба със същите аргументи и искане, като изтъква, че не е взет предвид опитът за подмяна на фактите в оперативния протокол. Защитникът на подсъдимия адв. А. А. дава становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че съдилищата за отчели отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, извършили са преценка на обществената опасност на деянието и дееца, като наложеното наказание е в съответствие с целите на наказанието по чл.36 от НК. Същите аргументи са изложени и в постъпило възражение срещу касационната жалба. Представителят на ВКП счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Подсъдимият Е. К., редовно призован, не се явява в заседанието на касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Варненски окръжен съд, постановена по нохд № 1166/18г., подсъдимият Е. Е. К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016 г. в [населено място], в Клиника по коремна хирургия при „МБАЛ Св. А. - В." АД, като лекар /хирург/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска дейност, нарушил правилата по Раздел X, т. 2.2 от „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия", утвърдени с Наредба № 3/27.01.2015 г. на Министерството на здравеопазването, като осъществил действия, довели до увреда здравето и живота на А. С. С. - отпрепарирал с ръка част от фиброзната капсула на установена в черния дроб на пациента ехинококова киста, при което прекъснал голям кръвоносен съд, в резултат на което настъпила масивна кръвозагуба, с което причинил смъртта на А. С. С., като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалби на подсъдимия и частните обвинители е образувано внохд № 301/19 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 152 от 08.11.2019 г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Наказанието за извършено престъпление се определя в рамките на предвидената санкция в съответния текст от особената част на НК. Престъплението, за което подсъдимият К. е обвинен и признат за виновен – чл.123, ал.4 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до три години. За да наложи наказание от една година лишаване от свобода, първоинстанционният съд е взел предвид наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и положителни характеристични данни над отегчаващото такова – опит за промяна на фактите в операционния протокол. Отчетени са също високата степен на обществена опасност на деянието и ниската такава на дееца. В този смисъл не са налице обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, които да не са били взети предвид от инстанционните съдилища. Спазени са и правилата при определяне на наказанието по чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Основна цел на наказанието по чл.36 от НК е поправянето и превъзпитаването на дееца, поради което съображенията в жалбата относно генералната превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне на размера на наказанието от съда. За да въздейства положително върху подсъдимия и обществото, необходимо е наказанието строго да съответства на извършеното престъпление, респективно на степента на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец. В случая съдилищата са преценили, че за постигане на посочените цели не е необходимо подсъдимият да бъде реално изолиран от обществото, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Нормата на чл.160 от НК дава възможност на съда при извършено престъпление по чл.123 от НК да наложи и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Както окръжният, така и апелативният съд са изложили съображения, поради които не са наложили наказание лишаване от права наред с лишаването от свобода, които касационната инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Характерът на упражняваната от подсъдимия дейност – лекарска професия не предполага задължително налагане на наказание лишаване от права, доколкото нормата на чл.160 от НК дава възможност на съда за преценка дали да наложи и допълнително наказание във всички случаи на осъществено престъпление по чл. 123 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 152 от 08.11.2019 г., постановено по внохд № 301/19г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Варненски окръжен съд по нохд № 1166/18г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: