Р Е Ш Е Н И Е № 466 гр. София, 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на втори декември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1756 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от подсъдимия П. В. П. срещу решение №180 от 16.09.2014 г. по ВНОХД №161/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда №8 от 15.05.2014 г., постановена по НОХД №107/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч и подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 04.06.2013 г. в [населено място] е отнел от владението на В. С. П. чужди движими вещи на обща стойност 123, 71 лева, като употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на П., като на основание чл.199, ал.2, т.1, във вр. с чл.198, ал.1 НК и чл.58а, ал.3, във вр. с ал.2 НК на подсъдимия е определено наказание „доживотен затвор“, заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и пет години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци С. Г. С. и Д. Г. С. сумата от по 60 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като предявените граждански искове са отхвърлени до пълния им размер от 100 000 лева. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати и сумата от 5343, 82 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо и твърде завишено. В хода на касационното производство подсъдимият изразява съжаление за извършеното, като твърди, че е бил провокиран от пострадалия. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наложеното му наказание. Защитникът поддържа касационната жалба, като твърди, че въззивният съд не е съобразил съществуващите смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде редуцирано до двадесет години „лишаване от свобода“. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивния съд е отмерил правилно наказанието на подсъдимия, като вярно е отчел и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Законосъобразно е приел, че като отегчаващи отговорността обстоятелства трябва да бъдат ценени мястото, начина, мотива и средството послужило за извършване на деянието, като и обстоятелството, че П. е нанесъл няколко удара с нож на пострадалия. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В касационната жалба са отразени изключително пестеливо единствено оплаквания, свързани с размера на наложеното наказание, които са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Впоследствие с приложената по делото писмена защита и в хода на касационното производство е изразено и недоволство от възприетата ат решаващите съдилища фактическа обстановка по делото и конкретно се твърди, че пострадалият е осъществил действия, с които е провокирал извършването на инкриминираното деяния. Касационният съд, като съобрази разпоредбата на чл.347 НПК и конкретно пределите на касационната проверка прие, че в настоящото производство следва да се произнесе само по оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като единствено то е отразено в касационната жалба. По отношение на други оплаквания, свързани с останалите касационни основания съдът не може да се произнесе, тъй като те са представляват недопустимо разширяване на касационната жалба и са направени извън срока по чл.350 НПК. Наред с изложеното съществува и принципна забрана да бъдат ревизирани отразените в обвинителния акт факти, тъй като настоящото производство се е развило по реда на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК и конкретно при приложението на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал отразените в обвинителния акт факти. Касационният съд прецени, че правилно решаващите съдилища са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени начина на извършване на престъплението (посредством множество удари с нож), липсата на разбираем мотив за извършването му, значителните болки, търпени от пострадалия, преди настъпването на смъртта и обстоятелството, че пострадалия е оказвал помощ на подсъдимия и е демонстрирал добро отношение към него. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно решаващите съдилища са преценили, че на подсъдимия трябва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и вярно са определили наказание „доживотен затвор“. Законосъобразно съдилищата са приели, че това наказание трябва да бъде заменено с по- лекото наказание „лишаване от свобода“, като правилно са приложили разпоредбата на чл.58а, ал.3 НК. Законосъобразно е определен и срока на наказанието в размер на двадесет и пет години, като са отчетени посочените по- горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и конкретно обществената опасност на подсъдимия и на осъщественото от него престъпление. Касационната инстанция прецени, че така определеното наказание е съразмерно и съответно на извършеното престъпление и евентуалната му редукция не би била съобразена с нормата на чл.36 НК и с постигането на целите на специалната и генералната превенция. Ето защо касационният съд прецени, че определеното на подсъдимия П. наказание е справедливо и същото не трябва да бъде намалявано. На тези основания съдът прие, че не са налице предпоставките за изменение на атакувания въззивен съдебен акт, като същият трябва да бъде изцяло оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №180 от 16.09.2014 г., постановено по ВНОХД №161/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.