Р Е Ш Е Н И Е   № 1   гр.София, 25 март 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари    две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 648/2009 година   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Г. П. против присъда № 43 от 9.VІІ.2009 год. по внохд № 302/2009 год. на Софийския апелативен съд, която е нова след частичната отмяна на присъда № 10 от 29.ІХ.2008 год. по нохд № 3918/2006 год. на Софийския градски съд. В протеста, допълнен по реда на чл.351, ал.3 НПК, се оспорва правилността на въззивната присъда в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения с потвърждаването от апелативния съд на оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл.144, ал.1 и 3 НК по отношение на Р. Г. Н. и за престъпление по чл.129 НК по отношение на К. Г. П.. Иска се отмяна в оспорваната част на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Повереникът на К. Г. П. обжалва въззивната присъда в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия по обвинението в престъпление по чл.129 НК с пострадал К. П. и в частта, с която е отхвърлена претенцията му за заплащане на 3 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК с доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане след отмяна на въззивната присъда в наказателно потвърдителната й част, а след изменяване на същата присъда в гражданско потвърдителната й част да се увеличи присъденото в полза на К. П. обезщетение от 3 000 на 5 000 лева. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста, а повереникът на К. Г. П. – подадената от него жалба. Двамата защитници на подсъдимия искат оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда подсъдимият Ф. Д. Б. е признат за невиновен в това, на 9.VІ.2003 год. около 16 ч, в района на Пазарджишката бензиностанция, собственост на СД”Б. и Б. ”, находяща се на изхода от гр. П. за с. И., да е извършил в реална съвкупност престъпления по: - чл.129 НК, причинявайки на К. Г. П. травматична руптура на лявото ухо, довела до трайно отслабване на слуха му; - чл.144, ал.3 НК, отправяйки към К. Г. П. закана да „утрепе”, „избие” както него, така и „целия му род”; - чл.144, ал.3 НК, отправяйки към Р. Г. Н. заканата „Изчезвайте от тука, че ще ви изтрепам” и по - чл.325, ал.1 НК с нанасянето множество удари на К. Г. П. по врата и главата, скъсване на ланец от врата на К. П. и отправяне на обидни изрази и псувни – „гяури”, „боклуци”, „Мамичката ви ще еба гяурска”, при което е оправдан по горните обвинения. Причинената на К. Г. П. телесна повреда е квалифицирана като лека и за нея, както и за причинената по същото време и на същото място разкъсно-контузна рана в тилната част на главата на П. , Ф. Д. Б. е осъден да му заплати обезщетение от 3 000 лева с отхвърляне на тази претенция до размера на 10 000 лева. Отхвърлени са поисканите от К. П. и Р. Н. обезщетения от по 5 000 лева за неимуществените вреди, причинени им с извършеното по отношение на всеки от тях престъпление по чл.144, ал.3 НК. С обжалваната въззивна присъда е отменено оправдаването на подсъдимия по обвиненията в престъпления по чл.144, ал.3 НК, извършено спрямо К. Г. П. , и по чл.325, ал.1 НК и след признаването на Ф. Б. за виновен, е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК и са му наложени административни наказания глоба от по 1 000 лева. За извършеното спрямо К. П. престъпление по чл.144, ал.3 НК, Б. е осъден да му заплати обезщетение от 1 500 лева за причинените неимуществени вреди. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Протестът и жалбата от страната на частния обвинител и граждански ищец К. Г. П. са основателни. За да приеме,че подсъдимият не е осъществил състава на чл.129 НК, въззивният съд е отрекъл да е установена по несъмнен начин причинната връзка между разкъсването тъпанчето на лявото ухо на пострадалия К. П. в резултат на нанесените му от подсъдимия удари и последиците от това разкъсване, изразяващи се в трайно намаляване слуха на пострадалия. За тази си констатация се позовал на експертните заключения на лекарите В. Д. и Н. П. , както и на „разясненията”, които е дал д-р Б това, че „не всяка руптура на тъпанчето води до намаление на слуха”, освен при последващи руптурата усложнения като „инфекция на ухото отвън или… хрема”. Накрая наблегнал, че „в аспекта на обсъждания въпрос”, първоинстанционният съд „правилно… е акцентирал” върху липсата на данни, „при пострадалия П. /да/ е имало усложнения от посочения по-горе характер”. Първо, противоречието е очевидно. След като няма данни, в периода на зарастване на тъпанчевата мембрана П. не само да е имал усложнения, но и тези усложнения да са били от такова естество, че той да е можел да ги предотврати и да не го е сторил, то установеното без съмнение намаляване на слуха му остава да се дължи единствено на причинената му от подсъдимия Б травма. Второ, позоваването за горната констатация на експертите В. Д. и Н. П. дава напълно превратна представа за казаното от тях. В първата експертиза на двамата отоларинголози /л.302 от т.ІІ на първ.дело/ не се споменава нищо по интересуващия съда въпрос: има ли или не намаляване слуха на К. П. и ако има, има ли връзка между това намаляване и причинената близо 5 години по-рано руптура на тъпанчето на лявото ухо. В последващите 2 допълнителни експертизи обаче /л.392 и 428, гърба от т.ІІ на първ.дело/, изготвени след микроскопско изследване на лявата тъпанчева мембрана на К. П. и непосредствено след прегледа – на аудиограма, е дадено категоричното заключение, че „между получената травматична руптура на тъпанчевата мембрана и отслабването на слуха на лявото ухо е налице непрекъсната причинно-следствена връзка” при „звукопроводно намаление на слуха на лявото ухо средно от 24.7 децибела за говорния диапазон”. Вместо да коментира тези две експертни заключения – от мотивите към въззивната присъда се създава впечатлението, че те изобщо не съществуват – и при несъгласие с тях да изложи съображенията си, въззивният съд се е обосновал със свидетелското становище на Н. Л. Б. , който едно,че в проведеното на 15.ІІ.2008 год. съдебно заседание е бил разпитан в нарушение на чл.273, ал.1 НПК и, друго, че е дал учудващото за „професор… със специалност УНГ” определение за „нормален слух” при 26 децибела слухова загуба /установена при аудиограмата от 23.ІV.2007 год./, определена от експерта доцент д-р В. Д. пък като „значително намаление на слуха на лявото ухо” /в с.з. на 27.ІІІ.2008 год./. От казаното дотук следва, че при оправдаването на подсъдимия Ф. Б. по обвинението в престъпление по чл.129 НК, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения при доказателствения анализ: нелогични съждения, необсъждане на експертни заключения и превратно/непълно/ представяне изявленията на експертите, позоваване на показанията на свидетел, допуснат като такъв и разпитан в нарушение на процесуалните изисквания. Тези нарушения са винаги съществени, след като ограничават правата на една или повече от страните в процеса, налагат отмяна на постановения при наличието им съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане с отмяна включително на потвърденото отхвърляне на гражданския иск над присъдените 3 000 лева до поисканите с касационната жалба 5 000 лева. Въззивната присъда следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия по обвинението в престъпление по чл.144, ал.3 НК по отношение на Р. Г. Н.. За да вземе такова решение въззивният съд е приел, че „вербалната и физическа агресия” на Б. била „изцяло насочена” към К. П. , че подсъдимият бил изрекъл към Н. „единствено… репликата „Изчезвайте, че ще ви изтрепам”, след което го напсувал на майка” и тъй като „обективно” заканата се изразявала „в отправяне… заплаха към друго лице, че…ще бъде извършено определено посегателство”, водеща до това, „в съзнанието на заплашения да се породи опасение, че… би могла да бъде осъществена „заключил, че отправената към Н. реплика” не би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й”. Тук съдът отново е изложил противоречащи на приетите от него факти съждения, тъй като с отправените към Н. реплика и псувня е доказано, че словесната „агресия” на Б. съвсем не е била насочена „изцяло” към К. П. , а към него и придружаващия го Р. Н. Не е ясно, по-нататък, каква характеристика съдът е дал на отправения към Н. израз: като заплаха с посегателство или не и защо, ако не счита този израз за закана срещу живота и /или здравето на Н. И, накрая, след като е приел, че репликата е „закана”, съдът изобщо не е мотивирал становището си, че „тази закана не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й”: дали защото я счита за безобидна или за приятелска закачка, или пък е имал предвид ненамираща се в делото информация за присъща на подсъдимия добросърдечност, поради която заканите му не пораждат у никого опасения, че би могъл и да ги реализира, или защото експертното заключение, дадено след психологическото и психиатрично изследване на Р. Н. , се явява в потвърждение на направения извод. Поради липса на жалба от страната на Р. Н. и съответно искане в протеста, въззивната присъда не може да бъде отменена и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на поисканото от Н. обезщетение за причинените му с престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК неимуществени вреди. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.3, т.2 и 3 и ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 43 от 9.VІІ.2009 год. по внохд № 302/2009 год. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ПОТВЪРДЕНО ОПРАВДАВАНЕТО на подсъдимия Ф. Д. Б. по обвиненията в престъпление по чл.129 НК с пострадал К. Г. П. и в престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК с пострадал Р. Г. Н., КАКТО И В ЧАСТТА, с която за разликата над 3 000 лева до размера на 5 000 лева е отхвърлен предявеният от К. Г. П. граждански иск за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинена средна телесна повреда. В отменената част ВРЪЩА делото на апелативния съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. В останалата част оставя горната присъда в сила. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: