4 Р Е Ш Е Н И Е № 320 гр.София, 15.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 94 описа за 2012 год. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. С. от [населено място], приподписана от адвокат И. С. срещу въззивно решение № 631 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 947 от 20.02.2010 г. по гр.д. № 2385/2005 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. В. И. срещу М. Х. С. насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД и в тази част е постановено ново, с което М. Х. С. е осъдена да заплати на Ю. В. И. по насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2006 г. до окончателното й изплащане, претендирана като заплатена продажна цена по унищожен договор за продажба на наследство, сключен между М. М. П., починала на 24.02.2005 г., като продавач и Ю. В. И., като купувач. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Ю. В. И. не е изразила становище по касационната жалба. С определение № 761 от 29.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса каква е доказателствената сила на разписка, подписана от ограничено дееспособно лице в качеството му на купувач, за двете страни подписали договора и как се разпределя доказателствената тежест. Поставеният въпрос е относим към изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му достатъчно доказателство ли е за действителното получаване на сумите, предвид на това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки, както и чия е доказателствената тежест да установи заплащането и получаването на сумата. За да уважи предявеният от Ю. И. насрещен иск и осъди М. Х. С. да й заплати сумата 20 000 лв., представляваща изплатена от ищцата по насрещния иск цена по унищожен договор за покупко-продажба на наследство, сключен на 15.03.2004 г., между М. М. П., починала на 24.02.2005 г. като продавач и Ю. В. И., като купувач Софийският апелативен съд е приел, че представеният договор за продажба на наследство в частта, в която е отразено, че продавачката М. П. /ограничено запратена/ преди подписването на договора е получила сумата 20 000 лв. от купувачката Ю. И. служи и като разписка за получената, респ. изплатената сума. Приел е, че подписите са нотариално заверени, както и че св. М., който е прегледал продавачката преди подписването на договора е установил, че е била адекватна и е разбирала какво точно върши. На поставения правен въпрос- дали изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му е достатъчно доказателства за действителното получаване на сумите, предвид на това, че същият не може да изразява правно валидна воля при разпоредителни сделки е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 159/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че ограничената /частична/ недееспособност при непълнолетните или поставени под ограничено запрещение води до унищожаемост на сделките, вън от кръга на ограничената им дееспособност / чл.4, ал.2 ЗЛС/. Недееспособността, като основание за унищожаване, засяга волеизявлението на лицето да се разпорежда с имуществото си лично, без съгласието на родителя или попечителя. Затова унищожаемостта поради недееспособност засяга разпоредителната /диспозитивната/ част от сделката и не засяга тази част, която съдържа изявление за знание. Това е частта, която свидетелствува, че цената е платена, респ. получена от продавача. Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и касаят факти извън психиката на автора, които могат да бъдат верни или неверни. В тази част договорът има характер на частен свидетелстващ документ за изявление за знание с характер на извън съдебно признание на факта, че цената е получена от продавача, което е оттегляемо. Затова за оборване на факта на плащане са допустими всички доказателствени средства. Предвид изложеното е изведен изводът, че волеизявлението на частично недееспособно лице за сключване на оспорен договор, без волеизявление за съгласие от родителя или попечителя е унищожаемо. Изявлението на това лице, че е получило цената по договора е изявление за знание, за факт стоящ извън психиката на лицето, то е оттегляемо, като факта на плащане може да се обори с всички доказателствени средства. При дадените отговори на поставените правни въпроси по касационната жалба настоящият съдебен състав намира следното: Предявен е от Ю. В. И. срещу М. Х. С. насрещен иск с правно основание чл.34 ЗЗД за връщане на даденото по договор за продажба на наследство прогласен за унищожаем, като сключен от ограничено дееспособно лице без съгласието на попечителя. Ищцата твърди, че по сключения на 15.03.2003 г. между нея и М. П. договор за продажба на наследство при цена 20 000 лв., продавачката П. е получила сумата. Поискала е съдът да осъди ответницата-наследница на продавачката да й върне действително получената цена от 20 000 лв. по договора за продажба на наследство. С оглед приетото, че частичната недееспособност на наследодателката на ответницата е засегнала само волеизявлението й за разпореждане с наследството без съгласието на попечителя й, а изявлението че е получила цената по договора, като изявление за факт, стоящ извън психиката й не е унищожаемо, а е само вярно или невярно, и е оттегляемо. В процеса ответницата е поддържала, че наследодателката й не е получила никаква сума по договора, то в нейна тежест е да обори факта на плащане. В случая този факт не е оборен. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за доказано, че ищцата по насрещния иск е платила посочената в договора за продажба на наследство цена от 20 000 лв. Решението на въззивния съд, с което е уважен иска за връщане на сумата 20 000 лв., претендирана като заплатена продажна цена по договор за продажба на наследство, сключен между М. М. П., поч. на 24.02.2005 г., като продавач и Ю. В. И. като купувач, прогласен за унищожаем, като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 631 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: