4 Р Е Ш Е Н И Е №84 София,12 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 142 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба от името на подсъдимите Ц. К. Ц. и Н. Д. Б., подадена от защитника им – адв.Д. С., против решение на Апелативния съд-гр.Бургас, постановено по внохд № 162/15 г. Претендира се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се иска оправдаване по възведените обвинения. Пред ВКС подсъдимите и защитникът им, редовно призовани, не се явяват, вземат участие писмено (писмени бележки Вх.№ 3142 от 23.03.2016 г. по описа на ВКС), като поддържат подадената от тях жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 147/14 г. Окръжният съд-гр.Сливен осъдил подсъдимите, както следва: двамата – за деяние, извършено на 20.11.2013 г., на основание чл.142, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като при условията на чл.54 от НК им наложил наказания – за подс.Ц. – три години лишаване от свобода условно за срок от пет години, а за Б. – една година лишаване от свобода условно за срок от три години; подс.Ц. е осъден и за деяние, извършено на 21.11.2013 г., на основание чл.152, ал.1, т.2, във връзка с чл.54 от НК на две години лишаване от свобода условно за срок от пет години; На основание чл.23 от НК на подс.Ц. е наложено едно общо наказание, най-тежкото, а именно три години лишаване от свобода с отлагане изпълнението му за срок от пет години; на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан с взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража” – от 22.11 до 06.12.2013 г., е приспаднато. СОС се произнесъл по деловодните разноски, които, съответно, поставил в тежест на подсъдимите, като ги осъдил да заплатят разноски – подс.Ц. в размер на 810 лева, а подс.Б. – в размер на 400 лева. СОС се произнесъл и по веществените доказателства. С решение № 141 от 20.11.2015 г., постановено по внохд № 162/15 г., образувано по жалба на подсъдимите, БАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Най-напред трябва да се посочи, че обстоятелствата, подлежащи на доказване, от кръга по чл.102 от НПК, са изяснени изцяло по начина, указан в чл.14 от НПК. Събрани и проверени са множество доказателства от различни по вид доказателствени източници – гласни, писмени и веществени. Приети са експертни заключения, конкретизирани в мотивите на въззивното решение. По делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата. От мотивите на решението се установява, че БАС е извършил собствен анализ и оценка на доказателствените материали и обстойно е обсъдил всички доказателства, събрани с процесуално годни доказателствени средства, от значение за разкриване на обективната истина по делото. Показанията на пострадалата са подложени на внимателна преценка за достоверност и съдът се е позовал на тях, откривайки подкрепата им от други доказателствени източници (достатъчно е да се посочат - свидетелите Д., А., Г., П., В., писмените доказателства – протоколи за предупреждение и материали от РЦ 112 Бургас, дактилоскопна експертиза, изводите по комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза). Възражението, че изводите по фактите, се основават единствено и само на показанията на пострадалата Стоянова, не намира опора в данните по делото. Тъкмо обратното се констатира, налице са и други доказателства, за част от които стана дума. Съдът не е игнорирал показанията на св.В., които е обсъдил, както поотделно, така и във връзка с останалите елементи от доказателствената съвкупност. Обясненията на подсъдимите не са останали вън от оценъчната дейност на съда. Те обаче са били лишени от доверие в определени части (л.12 от мотивите), тъй като са изолирани и не са намерили опора в доказателствения материал. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави по чл.142, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.152, ал.1, т.2 от НК, съдът е имал основание да ангажира, съответно, наказателната отговорност на подсъдимите. При фактическите положения, намерили израз в мотивите на въззивното решение, разкриващи съставомерните признаци, за които стана дума, подсъдимите не могат да бъдат оправдани по предявените им обвинения. 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Не се установяват основания за корекция на съдебния акт и в тази му част. Наложените на подсъдимите наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 от НК, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Правилно и законосъобразно е приложението на чл.23 и чл.59 от НК. Формално правилно е и приложението на института на условното осъждане. Водим от горното , като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 20.11.2015 г., постановено по внохд № 162/15 г. на Апелативния съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: