Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 100   София 13.11. 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА                                    ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 92 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба Р. В. Н. гр. С. срещу решение №122 от 17.07.2008г., постановено по гр.дело №2118/2007 г. на състав на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение, ІVГ състав, с което е оставено в сила решението от 3.05.2007г. по гр.дело № 3800/2006г. на СРС, 74 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът му срещу З. “Л” АД по чл.407 ТЗ отм. за сумата от 3000лв., представляваща имуществени вреди – месечния наем за автомобил, както и в частта за отхвърлената законна лихва за времето от 6.07.2005г. до 14.02.2006г. , с молба да бъде отменено. Касаторът счита решението за неправилно, като твърди, че неправилно съдът се е позовал на чл.9, т.3 от Наредба №18 отм., поради противоречието й със Закона за застраховането /отм/ и ТЗ по отношение на задължението на обема на вредите, които застрахователя е задължен да покрива за причинените на застрахованото лице имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност”. Изложени са доводи, че при застраховка Гражданска отговорност, както деликвента, така и застрахователя дължат лихви за забава от момента на увреждането, а не както неправилно е приел съда от датата на поканата. Ответникът З. “Л” АД не взема становище по изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че релевирания от кастора материалноправен въпрос за момента от който застрахователя изпада в забава, е решен при съществуваща противоречива съдебна практика по този въпрос. По втория материалноправен въпрос за правоприлагането на Наредба №18, чл.9, т.3 отм., на нормите на Закона за задължителното застраховане отм и ТЗ, уреждащи обезщетяването на имуществени вреди при застраховка “Гражданско отговорност” и съотношението между тях касационния контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да постанови обжалвания резултат – отхвърляне на иска на Р. В. Н. по чл.407, ал.1 ТЗ отв. за сумата от 3000 лв., представляваща имуществени вреди – направени разходи за наемане на МПС за един месец за осъществяване на търговската му дейност, въззивният съд е приел, че застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” съгласно чл.9, т.3 от Наредба №18 за задължителното застраховане не покрива вредите, които се изразяват в “денгуби и всякакъв вид пропуснати ползи” и тъй като претендираните разходи са направени за да бъдат предотвратени пропуснати ползи за зареждане на магазина с плодове и зеленчуци, счита сумата за недължима. Решението в тази му обжалвана част е правилно. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последица от засягането на налично благо, като намаляване на стойността или погиване на вещи, понасянето на разноски и др. Пропусната полза е неосъществено увеличение на имуществото. Към датата на застрахователното събитие 6.07.2005г. действащи нормативни актове по застраховането са ТЗ гл. 27 Договор за застраховка, Закон за застраховането, отм. и Наредба №18 за задължителното застраховане/отм/. Съгласно чл.80, ал.1 от Закона за застраховането /отм./, при застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди. В чл.7 от Наредба №18 за задължителното застраховане / отм. ДВ бр.25/24.03.2006г./ възпроизвежда чл. 80, ал.1 от Закона за застраховането /отм./ относно обема на вреди, подлежащи на обезвреда / неимуществени и имуществени/, като в ал. 2 в обсега на застрахователната отговорност при вреди на моторно превозно средство по вина на водач на друго моторно превозно средство се включват документираните необходими и целесъобразни транспортни разноски, както и тези за товарни и разтоварни дейности, свързани с увреденото моторно превозно средство. Тези вреди следва да бъдат определени като претърпяна загуба за увреденото лице, тъй като намаляват имуществото му. Застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” не покрива вредите, които се изразяват в “обезценка, денгуби и всякакъв вид пропуснати ползи” - чл.9, т.3 от НЗЗ/отм/. Съгласно чл.390, ал.3 ТЗ / в сила до 1.01.2006г./ от обсега на отговорността на застрахователя за имуществени вреди са извадени пропуснатите ползи. Застрахователят ще дължи обезщетение на застрахования за пропуснати ползи само ако в договора за застраховка е уговорено поемането на такъв вид отговорност. З. ще има право на разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал за случая с необходимата грижа / чл.390, ал.2 ТЗ отм/. За отговорността на застрахователя за имуществени вреди при застраховка “гражданска отговорност” законодателството търпи развитие, като в чл.223, ал.2 Кодекса за застраховането/ в сила от 1.01.2009г./ е посочено, че застрахователят дължи обезщетение за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, т.е. дължат се пропуснати ползи в рамките на деликтната отговорност, а при договорната отговорност ако е заплатена допълнителна премия - 223, ал.3 КЗ, освен ако е уговорено друго. Следователно, при тази уредба на отговорността по застраховката “гражданска отговорност” за обезщетяване на имуществени вреди причинени на МПС, изразяващи се в “претърпяна загуба”, застрахователят ще отговаря за онези имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. реално претърпените и вече настъпили вреди, пряко свързани с увреденото МПС. Застрахователят не дължи обезвреда за онези разноски, които пострадалото лице е направило за да увеличи имуществото си, вкл. за реализирането на определена печалба. Такъв е конкретния случай. Ищецът е предявил пряк иск срещу застрахователя на деликвента за плащане на сумата от 3000 лв., платен наем от ищеца на трето лице за ползването на микробус за снабдяването на магазина му в гр. П. с плодове и зеленчуци. Не се касае за вреди, пряко причинени на МПС, а за претенция за разноски, които имат пряка връзка с реализирането на доходи /ползи/, за които застрахователя не отговаря. В заключение искът за сумата от 3000 лв. правилно е отхвърлен, като лишен от основание. Поради неоснователност на главния иск, следва да се остави в сила решението, с което е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване на решението по претенцията за заплащане на лихва за забава, считано от датата на увреждането по отношение на уважените искове за имуществени вреди. За да отхвърли исковете за лихва за времето от 6.07.2005г., датата на деликта до 14.02.2006г. датата на предявяване на исковете, въззивният съд е приел, че вземанията по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм/ изхождат от законово предвиден фактически състав, на който само един от елементите е деликт, поради което, за да изпадне застрахователя в забава, е необходима покана- чл.84 ЗЗД. Такава не е представена по делото, поради което застрахователят дължи лихва върху присъдените суми от датата на исковата молба. Решението е неправилно. По този противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос има практика на ВКС при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г., каквито са решения №126 от 2.10.2009г., по т.дело № 290/2009г., решение №45/15.04.2009г. по т.дело № 525/2008г. , решение №72/30.05.2009г. по т.дело № 475/2008г. всички на ВКС, ТК. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка "Гражданска отговорност" има договорен характер спрямо насрещната страна по застрахователния договор - застрахованият, но в хипотезата на чл. 407, ал. 1 от ТЗ /отм./ отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната отговорност. При непозволено увреждане, съгл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на увреждането, без да е необходима покана, от което следва, че и в хипотезата на чл. 407, ал. 1 от ТЗ /отм./ законната лихва се дължи от застрахователя от момента на настъпване на вредите, в случая 6.07.2005г. В заключение застрахователят ще следва да бъде осъден да заплати на касатора лихва за забава, считано от датата на деликта до датата на предявяване на иска-14.02.2006г. С оглед на изложеното ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 122/17.07.2008г, постановено по гр.дело № 2118/2007г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, въззивно отделение ІVГ, с което е оставено в сила решението от 3.05.2007г., постановено по гр.дело № 3800/2006г. на СРК, 6-състав, с което е отхвърлен искът за лихва за забава върху сумите от 1800 лв., представляваща обезщетение за разликата между изплатеното обезщетение и действителната стойност на увреденото МПС и върху сумата от 60 лв. разноски за транспортиране на МПС за времето от 6.07.2005г. до 14.02.2006г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК“ Л. И. ” АД, гр. С. да заплати на Р. В. Н., ЕГТ 7110233829 от гр. П. лихва за забава за времето от 6.07.2005г. до 14.02.2006г. върху сумите 1800 лв. и 60 лв., присъдено обезщетение за имуществени вреди, както и разноски в размер на 43 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:: 1. 2.