Ключови фрази
Негаторен иск * разрешение за строеж * косвен съдебен контрол * право на строеж * общинска собственост * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         № 226

 

                             София, 28.06.2010 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на единадесети март  две хиляди и десета година в състав

  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

с участието на секретаря Емилия Петрова                                                             

изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 347/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 79 от 27.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 410 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 1617/ 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение, с което е отхвърлен иск по чл.109 ЗС за частично преместване на една ограда.

В касационната жалба на ищците Д. М. С. и Л. М. А. се поддържат оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответницата оспорва жалбата като неоснователна.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищците и ответницата притежават съседни имоти в кв. Симеоново, като ищците са собственици на УПИ ХІV-252 и УПИ ХІ-255, а ответницата- на УПИ- 256 в кв. 53 по плана на кв. Симеоново. За обслужването на имотите на ищците е прокаран тупик с о.т. 160, 161, който от страна на имота на ответницата е ограден с висока ограда, стигаща до улицата. Според ищците в частта й към улицата оградата им пречи да имат видимост при излизане от тупика и включване в основната улица, поради което искът им има за предмет премахване на част от оградата и преместването й с цел разширение на тупика при свързването му с улицата. Твърдят, че споразумение за това имало още между техните родители, съгласно представена декларация от 1973 г.

При горните данни въззивният съд е постановил решение, с което искът на Д. М. С. е отхвърлен по съображения, че не е доказала да е собственик на имотите, предмет на негаторния иск по чл.109 ЗС. По отношение на втората ищца Л. А. , която е собственик на УПИ ХІ-255 и граничи с тупика, е прието, че действията на ответницата по построяването и поддържането на оградата пречат при упражняване на правомощията й като собственик, което е установено от свидетелските показания и заключението на вещото лице М. М. Независимо от това искът е отхвърлен, тъй като предвид изграждането на оградата въз основа на валидно издадено разрешение и одобрен от главния архитект проект, действията по построяването й са законосъобразни. Прието е освен това, че косвен съдебен контрол върху разрешението за строеж може да се упражни само досежно валидността на акта, но не и относно неговата правилност.

С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира за неправилно становището на въззивния съд, че поради недоказано право на собственост ищцата Д. М. С. не е легитимирана да предяви иска по чл.109 ЗС. Видно от нот.акт № 77/ 70 г. на ищцата и съпруга й С. С. е отстъпено право на строеж върху парцел **** в к.53 по плана на кв. Симеоново, което те са реализирали, а от представените скици се установява, че парцел **** е идентичен с УПИ ХІV- 252 в кв.53. Като собственик на сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж, ищцата С има право да ползва и дворното място съгласно чл.64 ЗС, а също и да предявява иск по чл.109 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущавал или ограничава. От представените скици е видно, че ищцата също ползва тупика за достъп до своя имот, поради което и тя е легитимирана страна по делото и искът й е следвало да се разгледа по същество.

Неправилно е и становището, изразено от въззивния съд, че косвеният съдебен контрол може да се отнася само до изискванията за валидност, но не и за правилност /законосъобразност/ на административните актове, от което е направил извод, че действията на ответницата не са неправомерни и неоснователни, тъй като оградата е построена въз основа на валидно издадено разрешение за строеж. В тази част съображенията на съда са в противоречие с ТР № ТР № 31 / 85 г. на ОСГК, според което засегнатият собственик не е лишен от защитата по чл.109 ЗС и в случаите, когато административният акт е законосъобразен и валиден, но засяга права на трети лица, които администрацията не е могла да съобрази при издаване на акта.

Независимо от изложеното обаче като краен резултат решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие. В настоящия случай, като се съобразят данните по делото за вида и характера на пречките, които изтъкват ищците, следва да се приеме, че такава зависимост липсва, тъй като трудностите, които възникват за ищците при осъществяване достъпа до имота им, са свързани не с действията на ответницата, която като собственик има право да иска имотът й да бъде ограден от всички страни. Затрудненията за ищците произтичат при ползването на тупика и са обусловени от начина, по който той е прокаран и свързан с основната улица. Съгласно ЗТСУ прокарването на задънена улица е предвиждане по плана за обществени мероприятия, а като част от уличната мрежа тупикът е собственост на общината, която следва да организира така ползването на улиците, че да не възникват подобни пречки за собствениците при достъпа до имотите им. Това задължение произтича от чл.11, ал.1 и 2 ЗОбС, според които общинската собственост се управлява и стопанисва в интерес на населението на общината и според предназначението на тези обекти. Въпросът за свързването на тупика с основната улица не е предмет на отношения между собствениците на имотите, които се намират от двете страни на задънената улица. По тези съображения следва да се приеме, че искът по чл.109 ЗС, насочен срещу ответницата е неоснователен и правилно е отхвърлен.

Искането за преместване на ъгъла на оградата към имота на ответницата и разширяване на тупика в частта, с която излиза на улицата, е очевидно несъстоятелно, тъй като оградата се поставя по регулационната линия на имотите и не може да се трасира по друг начин. На практика искането на ищците е за отчуждаване на част от имота на ответницата, което не е в предмета на защитата по чл.109 ЗС. Не следва да се възприема и становището за наличие на някакво уреждане на сметки по регулация между наследодателите на страните, тъй като след прокарване на тупика двата имота нямат обща граница и следователно между тях не може да има придаваеми места. От съдържанието на представената декларация от 9.03.1972 г. също не може да се направи извод, че изплатената сума се отнася до претендираната от ищците част от имота на ответницата.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 24.11.2008 г. по гр.д. № 1617/ 2008 г. на Софийски градски съд, ІV-в отделение.

ОСЪЖДА Д. М. С. и Л. М. А. от гр. С., кв. Симеоново, ул. П. № 4 да заплатят на М. Г. И. разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: