Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

гр. София, 23 ноември 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1604 по описа за 2012 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. С. срещу решение № 158 от 27.06.2012 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 78/12, с което е потвърдена присъда на Ловешки окръжен съд № 5 от 29.02.2012 г, по НОХД № 571/11, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 7.06.2011 г, в района на пътя между селата Д. и Ъ., обл. Л., при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 8 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Б. Иванова, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. НК чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а НК, е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и шест месеца.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първата инстанция, без да изложи собствени мотиви, че не е извършил надлежен доказателствен анализ, че осъждането е в противоречие с чл. 303, ал. 2 НПК, че материалният закон е приложен неправилно, че е приложима хипотезата на чл. 15 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и жалбоподателят да бъде оправдан или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият моли за справедливо наказание.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. При тази процедура съдът е задължен да прецени дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, и ако намери, че това е така, да проведе съкратено съдебно следствие. В този случай, за релевантни се приемат фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК. При условие, че законосъобразно е проведена процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият не може да оспорва пред въззивната инстанция приетите по делото релевантни факти. На въззивна проверка подлежи единствено правилността на преценката за наличието на съответствие между признанието по чл. 371, т. 2 НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, и ако такова съответствие е налице, въззивният съд е обвързан от фактическите положения, изложени в обвинителния акт. Когато обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, покриват състава на съответното престъпление, и е налице съответствие между признанието по чл. 371, т. 2 НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство, осъждането не би могло да влезе в противоречие с чл. 303, ал. 2 НПК. В процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК не се извършва такъв доказателствен анализ, какъвто е необходим в производството по общия ред, тъй като при посочената процедура за релевантни се приемат фактите от обвинителния акт. В случая, въззивният съд е взел отношение по въпроса за наличието на съответствие между признанието по чл. 371, т. 2 НПК и доказателствата, които го подкрепят, и правилно е приел, че такова съответствие е налице, респективно, не се е налагало да извършва доказателствения анализ, необходим в производството по общия ред. Неоснователен е доводът, че обжалваното решение не съдържа мотиви. Въззивният съд е изложил релевантните факти и е аргументирал становището си за правната страна на деянието, като е взел отношение и по наведените от защитата възражения, включително и за наличието на чл. 15 НК. Правилен е изводът, че липсва случайно деяние, тъй като подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати престъпните последици. Ударът се дължи на допуснато от водача нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДП / предприемане на завой надясно със скорост от 86 км/ч, която е несъобразена с конкретните пътни условия /, което е в причинна връзка с престъпния резултат. Неоснователно се твърди, че материалният закон е приложен неправилно. Деянието е съставомерно по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК / подсъдимият не е осъден за несъставомерно деяние /.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено при условията на чл. 58 а НК, в хипотезата на ал. 1 / редуциране с една трета /, като са отчетени смекчаващите обстоятелства / чисто съдебно минало на подсъдимия и добри характеристични данни / и отегчаващото такова / наличието на многобройни предходни нарушения на правилата за движение, за които деецът е бил санкциониран по административен ред /. Определеното наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година и четири месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и наказанието по чл. 343 г НК, за срок от една година и шест месеца, отговарят на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, липсва основание за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 158 от 27.06.12, по ВНОХД № 78/12.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: