3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №329 С., 10.10.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 5204 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат З. О. против определение № 101/28.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 69 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Б., търговско отделение, с което е потвърдено определение № 120/24.01.2012 г. по т.д. № 686/2012 г. на Окръжен съд-Бургас за прекратяване на производството по делото като недопустимо. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, евентуално, че атакуваното определение е правилно. За да постанови въззивното определение, Апелативен съд-Б. е констатирал, че съдебното производство е образувано по исковата молба на [фирма], [населено място] против „К. интернешънъл /сега [фирма] за признаване за установено, че ищецът е собственик на ПИ *, подробно описан с граници и съседи. Фактическите основания, изложени в исковата молба, са, че държавата, в качеството си на собственик на капитала на „Х. тур С" е продала на „Приват турист" 40% процента от капитала му – 61 512 бр.акции, като плащането на цената по приватизационния договор е обезпечено с две ипотеки върху процесния имот. Предвид незаплащането на цената по приватизационния договор, за реализиране на вземането е образувано изпълнително дело № 309/2011 г. по описа на ЧСИ Т. К. и по изпълнителното дело е насрочена и проведена публична продан за ипотекирания имот и с влязло в сила постановление за възлагане имотът е възложен на ответника по делото. Правното основание на иска, посочено в исковата молба е чл.498, ал.2 ГПК. В. съд е изложил съображения, че съгласно посочената разпоредба, право на защита посредством иск за собственост срещу въвода във владение има всяко трето лице, което се намира във владение на имота. Ищецът обаче е ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, поради което за него липсва процесуална легитимация от предявения иск с правно основание чл.498, ал.2 ГПК. Исковата молба по делото е подадена на 13.11.2012 г, преди извършване на въвода във владение по делото, осъществен според приложението към допълнителната искова молба на 14.12.2012 и към момента на подаването й ищецът все още е бил страна по изпълнителното производство, а не трето лице, оправомощено да предяви иска по чл.498, ал.2 ГПК. На следващо място ищецът се домогва да установи правото си на собственост върху процесния имот, посредством оспорване на законосъобразността на вписаните върху него ипотеки. Предвид, че ответника по делото не е страна по ипотечното правоотношение, иск за действителността на ипотеките е недопустим в настоящото производство, тъй като не е възможно купувачът по публичната продан, да отговаря за валидността на ипотечното право на взискателя по изпълнението. Съгласно твърденията в исковата молба, ищецът оспорва съществуването на ипотечното правоотношение и на друго основание –погасяване на обезпеченото вземане. Излага доводи, че приватизационният договор е прекратен едностранно от страна на купувача „Приват турист" с нотариална покана, връчена на продавача чрез Министъра на икономиката на 28.03.2012 г. и предвид погасяването на приватизационното правоотношение, следва да се приеме, че е погасено и ипотечното такова. Посочените обстоятелства също не могат да бъдат предмет на установяване в настоящото производство, тъй като и двете страни по него не са участници в приватизационното правоотношение и не могат да отговарят за съществуването му. Апелативният съд е направил извод, че при така формулираната искова молба предявеният иск е недопустим и първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото е правилно. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „допустимо ли е ипотекарният длъжник, чийто имот е ипотекиран за чуждо задължение, да предяви иск за собственост по чл.498, ал.2 ГПК срещу купувача по публичната продан на същия имот, основан на твърдения, че законната ипотека е недействителна, тъй като в молбата за учредяването й липсва известност за личността на кредитора и за тъждеството на обезпеченото вземане или че обезпеченото със законната ипотека вземане е погасено с обратна сила?”, като поддържа, че разпоредбата на ч.498, ал.2 ГПК е неясна по отношение на това включва ли се ипотекарният длъжник, чийто имот е ипотекиран за чуждо задължение в обхвата на законовата формулировка „всяко лице” и ако се включва може ли да основава иска си срещу купувача по публичната продан на обстоятелства, обуславящи недействителност или последващо погасяване на ипотеката. Поставеният въпрос е релевантен към мотивите на съда и по него няма съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл.498, ал.2 ГПК предвижда, че всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. За разлика от нормите на чл.435, ал.4 и ал.5, чл.440 и чл.523 ГПК, използващи формулировката „трето лице”, т.е. лице което не е страна в изпълнителното производство, нормата на чл.498, ал.2 ГПК не ограничава кръга на лицата, които могат да предявят иск за собственост. Касае се за положителен установителен иск за собственост или за осъдителен иск за собственост. Преценката за допустимостта на иска се извършва по общите правила за преценка допустимостта на исковете за собственост, като без значение е дали ищецът е трето лице или е бил страна в изпълнителното производство, включително и ипотекарен длъжник, който основава претендираното право на собственост на недействителност на ипотеката, евентуално – погасяване на обезпеченото с ипотека вземане с обратна сила. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва, че извода на апелативния съд, че с иск по чл.438, ал.2 ГПК не разполага лице, което е страна в изпълнителното производство е неправилен. Неправилно е прието и, че е предявен иск за действителността на ипотеките, който е недопустим, тъй като не е възможно купувачът по публичната продан, да отговаря за валидността на ипотечното право на взискателя по изпълнението, както и, че не могат да се установяват твърдяните обстоятелства по погасяване на приватизационното и съответно на ипотечното правоотношение, тъй като и двете страни по делото не са участници в приватизационното правоотношение и не могат да отговарят за съществуването му. Твърденията за посочените правоотношения са въведени като преюдициални с оглед претендираното право на собственост и за тях не е предявен самостоятелен иск, който да обуславя необходимо другарство на страните по преюдициалното правоотношение /недействителност на ипотеките, евентуално погасяване на приватизационното и съответно на ипотечното правоотношение/. Дали купувачът по публична продан отговаря за валидността на ипотечното право на взискателя по изпълнението и дали му е противопоставимо твърдяното погасяване на приватизационното и съответно на ипотечното правоотношение е въпрос, свързан с основателността на предявения иск за собственост, а не с неговата допустимост. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 101/28.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 69 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Б., търговско отделение. ОТМЕНЯ определение № 101/28.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 69 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Б., търговско отделение и потвърденото с него определение № 120/24.01.2012 г. по т.д. № 686/2012 г. на Окръжен съд-Бургас. Връща делото на Окръжен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: