Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
[населено място], 20.07.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2547 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез главен юрисконсулт П. К. против решение № 1748/15.08.2016г. по тр.д. № 5315/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1621/09.10.2015г. по т.д. № 5788/2014г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.
Касаторът поддържа, че въззивното решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Счита, че процесният договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и не може да бъде квалифициран като административен договор. Представлява източник на частноправни отношения, при които страните са равнопоставени и са поели правата и задълженията си по договора в това си качество. При констатирана нередност в изпълнение на задълженията на бенифициента насрещната страна може да откаже плащане на безвъзмездната финанасова помощ. Налагането на финанасова корекция е възможност предвидена в клауза от самия договор и не представлява според касатора индивидуален административен акт. Не се споделя и изводът на САС, че по силата на §10 ПЗР на ЗУСЕСИФ е придадена обратна сила на новия закон по отношение на заварените обществени отношения по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Неправилно според касатора въззивният съд е тълкувал нормата на §10, ал.2 ПЗР на ЗУСЕСИФ, тъй като тя няма приложение към заварени от закона висящи гражданскоправни производства, а само по отношение на образувани по жалби срещу административни актове съдебни административни производства. Поради което намира, че административният съд не е компетентен да разглeда спора. По него следва да се произнесе гражданският съд. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба [община] излага в писмения си отговор становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че предявеният от [община] срещу касатора иск за заплащане на сумата от 184737,01лв., неизплатена поради наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Регионално развитие“ 2007-2013г. № BG161РО001/4.1-05/0002 от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Според въззивния съд процесният договор, по който е отказано плащане, е сключен не между равнопоставени субекти, а такива в отношение на власт и подчинение. Решението на административния орган за налагане на финансови корекции е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, финансирана от европейски структурен фонд и представлява властнически акт. САС е счел, че на осн. §10, ал.2 на ПЗР на ЗУСЕСИФ, доколкото се касае до изявление за финансова корекция, редът за разглеждане на спора е административно правен по чл.27, ал.1 и 5-7 ЗУСЕСИФ.
С определение № 177/22.03.2017г. по т.д. № 2547/2016г. на ВКС, I т.о. е било допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.
Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното:
С постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 501/17.10.2016г. по ч.т.д. № 1872/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №9/05.01.2017г. по ч.т.д. № 2294/2016г. на ВКС, II т.о., Определение №126/09.03.2017г. по ч.т.д. № 2071/2016г. на ВКС, II т.о. се застъпва становище, че съгласно разпоредбата на § 10, ал.3 ПЗР на ЗУСЕСИФ / нова процесуална норма, създадена с изменението на закона ДВ бр.74 от 20.09.2016г., с обратно действие – считано от 25.12.2015г./ към датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ – 25.12.2015г. е допустим исковият гражданскоправен ред за защита срещу изявленията за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства.
След постановяване на определението по чл.288 ГПК с решение № 66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. са приети следните разрешения:
В решение № 66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, IV г.о. е прието, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015г. са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими.
В решение 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че новата законова уредба - Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./, на отношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10, ал.3 от ЗУСЕСИФ / в сила от 25.12.2015г./. В обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения в посочените определения и решения на ВКС. Изводът в тази насока е обусловен от следното:
Приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ – ДВ бр.101/2015г. в сила от 25.12.2015г., е обусловено от необходимост от кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите.
С новия закон се съобразява действащото законодателство относно разходването на публични средства, приложимо и по отношение изпълнението на програмите и проектите, съфинансирани от Европейския съюз - Закона за публичните финанси, Закона за обществените поръчки, Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и др.; взета е предвид и установената през предходния програмен период /2007г.-2013г./ подзаконова нормативна уредба в областта на управление на средствата от ЕСИФ, с цел да се преодолее нейната разпокъсаност и несъгласуваност и да се даде адекватна правна регулация.
Особен акцент в законовата регламентация е поставен върху установяването на ясни правоотношения между управляващите органи и бенефициентите. Тези отношения е предвидено да възникват въз основа на два различни института на административното право - административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт. До приемането на ЗУСЕСИФ / ДВ бр.101/2015г./, в последствие и със ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./ с оглед новите разпоредби на чл.19а - чл.19ж АПК, административният договор не е общо уредена правна фигура в рамките на кодификацията на административния процес. Законодателят е изходил от позицията, че правната логика на възникване и развитие на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на административноправните отношения е основополагаща, поради което е възложил на административните съдилища разглеждане на дела: по оспорване на административния договор, на осн. чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ, включващо на осн. чл.128, ал.1, т.1 АПК / ДВ бр.74/2016г./ искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори; по искания за изпълнение на административен договор, на осн. чл.128, ал.1, т.3 АПК / ДВ бр.74/2016г./. Административноправен съдопроизводствен ред е предвиден, на осн. чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ и за оспорване решението на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция като незаконосъобразен индивидуален административен акт.
С новата нормативна уредба се преодоляват колебанията в доктрината и съдебната практика относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, а оттук и за реда за защита. При отчитане на тези особености ЗУСЕСИФ регулира заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Под регулацията на §10, ал.2 ПЗР на ЗУЗЕСИФ попадат образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл.27, ал.1 и ал.5-7 ЗУЗЕСИФ. По този начин се уеднаквява съдопроизводственият ред за заварени и нови административни производства в съдебната им фаза. Предприета от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, на осн. §10, ал.3 ПЗР на ЗУЗЕСИФ следва да се довърши по досегашния ред. След като новият съдопроизводствен ред е този по чл.27, ал.1 и чл.5-7 ЗУЗЕСИФ, то законодателят очевидно под „досегашен ред“ е имал предвид продължаване на исковото производство пред гражданския съд.
С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна.
С искова молба от 08.09.2014г. [община] претендира заплащане от Министерство на регионалното развитие и благоустройство на сумата от 184 737,01 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по Договор от 22.11.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Регионално развитие 2007-2013г.“. Твърди, че плащането е отказано от страна на ответника с писмо изх. № 99-00-6-5 170/17.07.2014г. на МРР-ГД „Програмиране на регионалното развитие“, с което са наложени две финансови корекции, намаляващи окончателното плащане с претендираната сума. Оспорва основателността на налагането на финансови корекции. Касаторът изразява становище за допуснати от бенефициента нередности в процедурата на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Извършване на СМР в МБАЛ, [населено място]“ и за нарушения на ЗОП при възлагане на обществена поръчка с предмет доставка на специализирано медицинско оборудване за МБАЛ , [населено място].
Следователно се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент за присъждане на вземане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който спор е породен от изявление на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция. Съгласно §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред на ГПК.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на предявения иск, на осн. чл.293, ал.3 ГПК.
По въпроса за извършените разноски пред касационната инстанция на осн. чл.294, ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното гледане на делото.
Водим от горното , Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1748/15.08.2016г. по тр.д. № 5315/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|