Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * нищожност на съдебно решение


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 270

София,29.10.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Любка Андонова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3304 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. и М. Г. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 09.01.2013г. по гр.д.№85/2010г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която са уважени предявените от жалбоподателките искове по отношение на УПИ ІV-811 в кв.16 по плана на [населено място],кв.В. и за едноетажната жилищна сграда с площ от 92 кв.м. и в частта,и в частта,с която н.а.№148, т.ІІІ,рег.№7311,н.д.№464/2006г. е отменен изцяло и вместо това са отхвърлени исковете с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено,че касаторите са собственици на по 1/3 ид.част от УПИ ІV-811 с площ от 720кв.м. от кв.16 по плана на [населено място],м.”В.”,ведно с едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92 кв.м. и на основание чл.537,ал.2 ГПК н.а.№148,т.ІІІ,н.д.№464/2006г. е отменен в частта,с която К. Г. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид.част от едноетажна жилищна сграда с площ от 92 кв.м.,построена в УПИ ІV-811,кв.16 по плана на [населено място],кв.”В.”, както и по самостоятелна касационна жалба на К. Г. К. срещу въззивното решение в частта,с която е отменен н.а.№148,т.ІІІ,н.д.№464/2006г.
С определение №348/20.06.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел проверка за валидността на обжалваното решение.
Касаторите С. Г. Г. и М. Г. Д. поддържат,че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила,както и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост,тъй като въззивният съд не е обсъдил действието на СК от 1968г./отм./ и не е взел предвид,че техният баща е придобил имота по давност заедно с тяхната майка,не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,както и че констатациите му са неясни. Молят решението да бъде отменено.
Касаторът К. Г. К. поддържа,че в обжалваната от него част въззивното решение е неясно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,тъй като съдът от една страна е отхвърлил предявените установителни искове,но същевременно е отменил констативния нотариален акт №148,том ІІІ,рег.№7411, н.д.№646/2006г. Моли в тази част решението да бъде отменено.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В обжалваното решение е прието,че с влязло в сила решение на СГС, постановено по гр.д.№8617/2011г. е обявена за нищожна постигнатата по гр.д.№486/1988г. на Кремиковски районен съд спогодба,в частта,с която В. Т. Л. е получила в свой дял и изключителна собственост дворно място от 720кв.м.,находящо се в [населено място], кв.В.,съставляващо парцел VІ-А-за имот 178 от кв.16, съставляващо по сега действащия план УПИ ІV-811 от кв.16. Прието е,че това решение е задължително за страните по делото-ищците С. Г. и М. Д. са дъщери и наследници по закон на починалата на 06.06.2002г. В. Л.,а К. К. е неин син и наследник по закон,както и страна по гр.д.№486/1988г. С оглед на това е прието,че спогодбата не е произвела вещно-прехвърлително действие по отношение на имота,който е бил лична собственост на общия на страните наследодател Г. К. Л.,придобит по силата на съдебна делба по гр.д.№198/1974г.,а впоследствие с н.а. за дарение от 1975г. прехвърлен на К. К.. С този нотариален акт Г. Л. и В. Л. са дарили на К. К. и построените в дворното място сграда от 92кв.м. и гараж,като впоследствие с влязло в сила на 16.02.1988г. решение,постановено по гр.д.№842/1987г. на СРС е отменено дарението,извършено в полза на К. К. от В. Л. по отношение на ½ ид.част от сградата и гаража,изградени върху процесното място. С оглед на това е прието,че със съдебната спогодба по гр.д.№486/1988г. на СРС В. Л. е придобила права върху построената в дворното място жилищна сграда,която е била поставена в неин дял и в тази част спогодбата е проявила вещнотранслативен ефект.
Прието е,че В. Л. е починала през 2002г. и за наследници по закон е оставила своите деца-страни по делото,като с оглед чл.5,ал.1 ЗН всеки от тях е придобил по наследство от майка си по 1/3 ид.част от къщата от 92кв.м.,построена в процесния парцел. От тук обаче е направен извод,че предявените искове досежно собствеността върху дворното място и сградата от 92кв.м. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Прието е,че н.а.№148,том ІІІ,н.д.№464/2006г. следва да бъде отменен в частта,с която К. К. е признат за собственик върху над 1/3 ид. част от едноетажната жилищна сграда с обща площ от 92кв.м.
Настоящият състав приема,че обжалваното решение е нищожно,като съображенията за това са следните:
По предявения по реда на чл.124,ал.1 ГПК иск за признаване право на собственост на по 1/3 ид.част от дворно място,представляващо УПИ ІV-811 от кв.15 по плана на [населено място],кв.В. и на построените в дворното място едноетажна жилищна сграда и гараж въззивният съд от една страна е приел,че правото на собственост върху сградата е принадлежало на общата наследодателка В. Л. към момента на нейната смърт, като след откриване на наследството С. Г. Г., М. Г. Д. и К. Г. К. като деца на наследодателката и съгласно чл.5,ал.1 ЗН, са придобили по 1/3 ид.част от жилищната сграда. От друга страна обаче е направен извод,че предявеният от М. Г. и С. Г. иск е неоснователен и същият е отхвърлен изцяло. Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно,а начинът,по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни. По реда на чл.293,ал.4 ГПК обжалваното решение следва да бъде прогласено за нищожно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Д състав от 09.01.2013г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.
Председател:

Членове: