1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
София, 13.04. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 31 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 210/2009 година по описа на трето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 15 октомври 2008г по гр.д.№ 830/2008г с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 28.09.2007г по гр.д.№ 27955/2006г.С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете,предявени от [фирма] [населено място] срещу С. В. С. за заплащане на правно основание чл.221 ал.2 КТ сумата 2800 лева представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение, законната лихва върху нея ,считано от датата на постъпването на исковата молба в съда-15.12.2006г и направените по делото разноски.
С определението по допускането Върховният касационен съд е приел,че при разрешаването на съществения за спора въпрос- щом като изпратеното по пощата известие за наложеното дисциплинарно наказание-уволнение-не е било оформено съобразно изискванията на ГПК,приложими ли са били процесуалноправните разпоредби за оформянето на съдебни книжа и в случаите за връчване заповед за дисциплинарно наказание на уволнен работник или служител - бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС- Р № 1427 от 19.10.2000г по гр.д.№ 1795/2000г на ВКС 5-то гр.отд. /исковата молба имала характер също за узнаване /,а освен това не бил приложен точно закона и решението би имало значение за развитие на правото.
В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския градски съд било неправилно, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Оплакванията са основателни.
По делото е било установено,че поради неявяване на работа на 29.05.2006г,на 30 05.2006г и на 31.05.2006г,а така също и че на 01.06.2006г работникът-арматурист С. В. С. самоволно напуснал територията на Г.,където било работното му място и се завърнал в страната,със заповед № 10 от 30.06.2006г на управителя на [фирма] Р. П.,му било наложено дисциплинарно наказание по чл.190 ал.1 т.2 КТ-„уволнение”.Със същата заповед е било определено е обезщетението което е бил длъжен да заплати по чл.221 ал.2 и ал.4 КТ в размер на две брутни месечни заплати.
Въззивният Софийски градски съд ,за да отхвърли исковете на [фирма] [населено място] приел,че след като работникът не бил узнал за дисциплинарното наказание-уволнение,защото редовно не му било връчено известието за това, то искът за заплащане на обезщетението на работодателя,не бил основателен.
От представеното по делото известие за доставяне,оформено от длъжностното лице на „Б. пощи”,е било установено,че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била доставена на адреса на получателя в [населено място] [улица] на 21.07.2006г и получаването й е било оформено с подписа на получателя-дъщеря на С. В..
Вярно е ,че в този документ не е била отбелязана възрастта на получателя-дъщерята на адресата и че оформянето на разписката-известие не е било съобразно разпоредбите на чл.46 ал.2 ГПК.Но в този случай Върховният касационен съд приема,че този ред не е приложим.Приложима е процедурата,предвидена в чл.195 ал.2 и ал.3 КТ а именно: заповедта за дисциплинарно наказание при невъзможност да се връчи лично на наказания работник или служител,се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.Дисциплинарното наказание се смята наложено „от деня на нейното получаване,когато е изпратена с писмо с обратна разписка”-в случая 21.07.2006г.От този момент уволненият работник е имал право да изчислява срокът за обжалване на дисциплинарното наказание.Това е бил меродавния момент-получаването на писмото-за да се счита,че дисциплинарното наказание е било наложено.С него е било прекратено и трудовото правоотношение,възникнало на основата на сключения на 24.04.2006г трудов договор между работодател [фирма] [населено място] и работник-арматурист С. В. С. от [населено място] с основно месечно трудово възнаграждение 1 400 лева.При прекратяване на трудовото правоотношение и при дисциплинарното уволнение, се дължи обезщетение от работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение,което при безсрочните трудови договори е срокът за предизвестието по чл.326 ал.2 КТ- 30 дни.Такъв е бил и срокът, уговорен в трудовия договор.Следователно, ответникът е бил длъжен да заплати обезщетение в размер на 1 400 лева,а не 2 по 1 400 лева.Заповедта за уволнение,обаче, е визирала разпоредбата на чл.221 ал.2 и ал.4 КТ,която има предвид т.н.”действителни вреди”.Тези вреди Законодателят е имал предвид само при прекратяването на срочните трудови договори и разпоредбата не касае безсрочните. По тези съображения ВКС приема,че искът е основателен и доказан само до размер на 1 400 лева и че правилно е бил отхвърлен за разликата до 2 800 лева.
В заключение,решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и за това са налице отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК.Същественият за спора въпрос- дали изпратеното известие за наложеното дисциплинарно наказание е било получено от ответника и дали той е узнал за него,след като известието с обратната разписка е било оформено с подписа на неговата дъщеря,за която не е имало данни дали е пълнолетна,е разрешен в противоречие както на практиката на ВКС- Р № № 1427 от 19.10.2000г по гр.д.№ 1795/2000г на ВКС 5-то гр.отд. /в известен смисъл, защото и исковата молба е имала характер на известие/ а и също така не е точно приложен закона и това би имало значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.На този въпрос Върховният касационен съд отговаря в смисъл,че при изпращане заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя в случаите при които той не е можел да я получи лично срещу подпис , се прилагат разпоредбите на чл.195 ал.2 КТ-т.е. с факта на получаване на препоръчаното писмо с обратна разписка,се счита,че от този ден дисциплинарното наказание е наложено и че в този случай не са приложими разпоредбите на ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 15 октомври 2008г по гр.д.№ 830/2008г в частта в която искът за присъждане обезщетение по чл.221 ал.2 КТ е бил отхвърлен за 1 400 лева и вместо нея постановява:
ОСЪЖДА С. В. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева представляваща обезщетение за прекратено трудово правоотношение при дисциплинарно уволнение,заедно със законната лихва,считано от 15.12.2006г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции съобразно уважената част на иска в размер на 353 /триста петдесет и три/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта в която искът за разликата от 1 400 лева до 2 800 лева,е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: