Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 11.08.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 6779 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. (К.) срещу решение № 1391/03.07.2013 г., постановено по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) по въззивно гр. дело № 2019/2012 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 96/20.09.2010 г. по гр. дело № 11/2007 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са отнети в полза на държавата от П. Г. Т. и Л. П. Т. следните имущества: 1/2 идеална част от парцел , пл. № , кв. по неутвърдения план на [населено място], общ. , ведно с построените в него 1/2 идеална част от мотел от два етажа със зимник, 1/2 идеална част от магазин на един етаж и 1/2 идеална част от бензиностанция; както и масивна сграда от 3/2 етажа и обитаем тавански етаж, ведно с открит басейн, навес от дървена конструкция и плътна ограда, находящи се в поземлен имот № по плана на [населено място], общ. ; и ответниците са осъдени да заплатят в полза на държавата: Л. П. Т. – сумата 11 250 лв. и П. Г. Т. – сумата 3 750 лв., равняващи се на дяловете им от продажната стойност на придобития с договор, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 10.02.1992 г., апартамент № в блок № , ет. , ведно с избено помещение № и 8.5295 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в[жк], общ. ; като първоинстанционното решение е оставено в сила „в останалата част”, т.е. – само в частта относно разноските и държавната такса по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с извода на въззивния съд за произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд, с редовността на исковата молба (мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, отм.) и с твърдяно противоречие между мотивите и решението (диспозитива) на въззивния съд, т.е. – навежда се касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Ответниците П. Г. Т. и Л. П. Т. в отговора на касационната жалба излагат становища и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 345/13.03.2014 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд. В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че този процесуалноправен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение, в противоречие с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, с която са дадени задължителни за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на ГПК от 1952 г. (отм.), а именно – че когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания към ищеца да ги отстрани, като едва при неизпълнение на тези указания първоинстанционното решение се обезсилва. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение са дадени и следните разяснения: Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор... Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 от ГПК (отм.). Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 от ГПК (отм.) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им, обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. ...сам въззивният съд може да приложи чл. 100 от ГПК (отм.) и при неотстраняване нередовността на исковата молба сам да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, като общо предоставено му правомощие с цитираната разпоредба. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 от ГПК (отм.), при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 от ГПК (отм.). В противоречие с така дадените задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на ГПК от 1952 г. (отм.) и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, апелативният съд, без да е давал указания на комисията-ищец за отстраняване на нередовности на мотивираното искане (исковата молба), е приел, че в него липсва искане (петитум) за отнемане на двата процесни недвижими имота, откъдето е извел и неправилния извод, че първоинстанционният съд се произнесъл свръхпетитум и че в тази негова част първоинстанцинното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Освен това, по делото се установява, че със свое разпореждане от 18.01.2007 г. (лист 1 от първоинстанционното дело) още първоинстанционният съд е констатирал, че мотивираното искане (исковата молба) е подадено по делото без страница 6 от него, която липсва, като окръжният съд е дал указания на комисията-ищец да отстрани тази нередовност в 7-дневен срок, като представи липсващата страница. Указанията са изпълнени и нередовността е отстранена от комисията-ищец, която още на следващия ден 19.01.2007 г. е подала молба по делото (лист 99 от първоинстанционното дело), към която е приложена и липсващата страница (лист 106 от първоинстанционното дело) от мотивираното искане (исковата молба), съдържаща и искането към съда (петитум) за отнемане на двата процесни недвижими имота. Това по никакъв начин не е взето предвид от апелативния съд, поради което също се явяват основателни оплакванията в касационната жалба за неправилност на извода в обжалваното въззивно решение извода за произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд, като са основателни и доводите на касатора-ищец, че той е отстранил нередовността на мотивираното си искане (исковата молба), съобразно указанията на окръжния съд. На следващо място, след като е приел за неоснователни доводите на въззивниците-ответници, апелативният съд е достигнал в мотивите към обжалваното въззивно решение и до извод, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в частта му, с която ответниците са осъдени да заплатят на държавата сумите, съответстващи на полученото при отчуждителната сделка с третия процесен имот по делото. В противоречие с така изложените от него мотиви, с диспозитива на обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като недопустимо, и в тази негова част, с което също е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Горното налага, съгласно чл. 293, ал. 2, пр. 2 от ГПК, отмяна изцяло на обжалваното въззивно решение, като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като с него не е налице произнасяне по съществото на материалноправния спор между страните, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе и да постанови решение по съществото на материалноправния спор, с който е сезиран. Предвид изхода на настоящото касационно производство, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе – съобразно крайния изход на материалноправния спор, и по направените от страните претенции за присъждане на разноските и относно държавната такса по делото, включително за воденето му пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1391/03.07.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2019/2012 г. на Софийския апелативен съд; ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.