Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * обезпечителна нужда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

257

 

София, 28.04.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 

ч. т. дело № 278/2009   год.

 

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Г” - в ликвидация - гр. В. срещу Определение от 13.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 101/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 1* от 26. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 5603/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове полза на “Г” - в ликвидация срещу “А” Е. , “А” Е. и Агенция за следприватизационен контрол, чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране изпълнението по изп.д. № 36/ 2007 г. на ЧСИ № 719”, извършено с Определение № 1* от 1.VІІІ.2008 г. по гр.д. № 5603/ 2008 г. на ВРС. По изложените съображения, че определението е неправилно, тъй като при предявяване на бъдещите искове жалбоподателят е спазил срока по чл. 390 ал. 2 ГПК, иска определението да се отмени.

В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: налице ли е основание за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск при представяне във възззивния съд на доказателства по чл. 390 ал. 2 ГПК, което обуславя основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят излага и съображения за неправилност на определението по същество, като обосновава, че и към настоящия момент е налице обезпечителна нужда, че е адекватна обезпечителната мярка и че интересите на ответниците са гарантирани с внесената парична гаранция. Развива и съображения за основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - поради различния правен режим, съдържащ се в ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г. и този в ГПК (отм.), следва ВКС да се произнесе по изложения въпрос.

Ответниците по частната жалба “А” Е. - с. Г., община Д. чифлик, Варненска обл. и “А” ООД - с. Г., община Д. чифлик, Варненска обл., по съображения, изложени в писмени Отговори - възражения, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагат и съображения за неоснователност по същество на частната жалба, а ответникът по жалбата Агенция за следприватизационен контрол - гр. С. не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове в полза на “Г” - в ликвидация - гр. В. срещу “А” Е. - с. Г., Варненска обл, “А” Е. с. Г., Варненска обл. и АСлПК - гр. С., чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране изпълнението по изп.д. № 36/ 2007 г. на ЧСИ № 719”. Изложени са съображения, че след като е допуснато обезпечение на бъдещ иск, на молителя е определен срок за предявяване на исковете и е указано да представи доказателства затова в срока по чл. 390 ал. 2 ГПК, в противен случай обезпечението ще бъде отменено. Въззивният съд е посочил, че молителят е предявил исковете в дадения срок - получил е обезпечителната заповед на 11.VІІІ.2008 г. и исковата молба е постъпила във ВОС на 5.ІХ.2008 г., но е приел, че доказателства затова молителят е следвало да представи по ч.гр.д. № 5603/ 2008 г. на ВРС, а не пред въззивния съд, и при липса на такива правилно първоинстанционният съд е отменил допуснатото обезпечение, като е приложил чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК.

Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос: изискването на чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК да се представят в определения от съда срок доказателства за предявяване на бъдещия иск, за който е допуснато обезпечение, изпълнено ли е, ако искът е предявен в срока, но доказателствата затова се представят във въззивното производство по частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението, е съществен, тъй като от решаването му зависи правилността на отменено от съда на допуснато обезпечение на бъдещ иск.

По изложения съществен процесуалноправен въпрос няма установена съдебна практика на ВКС, която да е задължителна за съдилищата поради краткото време на приложението на чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК (Д.в. бр. 59/ 2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Поради това е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поради различното съдържание на посочената разпоредба с това на чл. 309 ал. 2 ГПК (отм.), не следва да се обсъжда представеното от копие от Решение № 613/ 6.ІІІ.1965 г. по гр.д. № 2610/ 1964 г. на ВКС, което няма отношение към разрешения процесуален въпрос.

Тъй като се касае за нова процесуална разпоредба, по която още няма установена съдебна практика, разрешаването на изложения процесуалноправен въпрос, ще е от значение за точното прилагане на закон, както и за развитие на правото - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационно обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С разпоредбата на чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК тежестта да докаже предявяването на бъдещия иск в дадения от съда срок, е поставена върху молителя, за разлика от чл. 309 изр. 2 и 3 ГПК (отм.), когато законът изискваше само искът да бъде предявен в определения срок. За да се приеме, че е изпълнено задължението за предявяване на иска в дадения срок, молителят следва не само да предяви иска, като спази срока, което е сторил в случая, но и да представи пред съда, допуснал обезпечението, доказателства затова. В противен случай съгласно чл. 390 ал. 2 изр. 2 ГПК съдът служебно отменя обезпечението.

Поради изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя налице ли е понастоящем обезпечителна нужда, адекватна ли е наложената обезпечителна мярка и гарантирани ли са интересите на ответниците с внесената гаранция, които нямат отношение към разрешения от възззивния съд съществен процесуалноправен въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 13.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 101/ 2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 1* от 26. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 5603/ 2008 г. на Варненски районен съд, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещи искове в полза на “Г” - в ликвидация - гр. В. срещу “А” Е. - с. Г., Варненска обл, “А” Е. - с. Г., Варненска обл. и АСлПК - гр. С., чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране изпълнението по изп.д. № 36/ 2007 г. на ЧСИ № 719”.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: