Р Е Ш Е Н И Е № 608 София, 07 януари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 644/2010 година. Производството е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите М. Р. Д. и Д. А. Х., както и по саморъчна жалба от последния против решение № 69 от 26.03.2010 год. по внохд № 47/2010 год. по описа на Апелативен съд-София. В жалбите на Д. Х. са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за проверка на атакувания съдебен акт. По първото от основанията се изтъква доводът, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че като извършител Х. е причинил средната телесна повреда на пострадалия, за която той е признат за виновен и осъден. По второто от сочените основания-допуснати съществени процесуални нарушения, се акцентира, че са ограничени процесуалните му права, поради неперфектно повдигнато му обвинение, което го е лишило от възможността да се възползва от диференцираните процедури по НПК, което би довело до евентуално налагане на по-леко наказание. В саморъчната жалба на Х. се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане като на подсъдимия се предостави възможността да се ползва от диференцираните процедури на НПК. В жалбата от подсъдимия Д. са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК. Като цяло също се оспорва авторството на този подсъдим в инкриминираното с обвинителния акт деяние с твърдението, че не са разграничени действията му довели до съставомерните последици и умисълът му да причини телесна повреда на пострадалия. В подкрепа на тази теза защитата прави собствен анализ на събраната доказателствена съвкупност. Правят се алтернативни искания за оправдаване или за изменяване на въззивното решение с намаляване на наказанието, както и на присъденото на пострадалия обезщетение. По основанието за явна несправедливост конкретни доводи не се излагат. Пред касационната инстанция защитниците на подсъдимите поддържат жалбите им по изложените в тях съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбите на подсъдимите по сочените в тях касационни основания са неоснователни. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 399 от 24.11.2009 год. по нохд № 3080/2009 год. на Софийския градски съд подсъдимите Д. А. Х. и М. Р. Д. са признати за виновни в това, че на 06.05.2007 год. около 18.00 часа в [населено място], кв. „Сеславци”, ул.„Боримечката” пред № 32, пред сградата на кафе-магазин „Румил-Д”, като съизвършители и в съучастие със С. А. С. и неустановено друго лице, причинили на Н. И. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, с изкривяване на носа, водещо до затруднено носно дишане и до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като по отношение на Х. деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 129, ал. 2-за Д. и чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 2-за Х., както и чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК -за двамата, са осъдени, както следва: -Д. АсеновХристов-на пет години лишаване от свобода, като е постановено това наказание той да изтърпи в затвор при първоначален „Строг” режим; - М. Р. Д.-на три години лишаване от свобода, което наказание той да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимите по взета мярка за неотклонение”Задържане под стража”, считано от 06.05.2007 год. до 16.05.2007 год. и от 24.04.2009 год. до влизане на присъдата в сила-за подс.Х. и от 06.05.2007 год. до 30.06.2008 год. –за подс. Д.. Двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по първоначално внесеното с обвинителния акт обвинение да са извършили на същото място и време престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК-за Д. и по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК-за подс. Х.. На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД Д. Х. и М. Д. са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Н. И. С. сумата от шест хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, като до сумата от двадесет хиляди лева предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 301, т. т. 11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по вещественото доказателство, по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимите. С обжалваното решение присъдата е прецизирана и изменена само в частта по осъждането на двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваното решение в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. По касационната жалба на Д. А. Х. В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на подсъдимите Х. и Д., съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни, като е посочил защо не ги възприема. Несъстоятелен е доводът за нарушено право на защита подсъдимия Х., мотивиран с тезата, че той е бил лишен от правото на разглеждане на делото по глава ХХVІІ НПК. Диференцираната процедура „съкратено съдебно следствие" е уредена от закона процесуална възможност за разглеждане и приключване на производството в първата съдебна инстанция при изрично установени предпоставки, но и с регламентираното правомощие на компетентния съд да преценява тяхното наличие или отсъствие за всеки отделен случай след надлежно искане за предварително изслушване от страна на подсъдимия или служебно по почин на съда. Подсъдимият Д., както и подсъдимият Х. в хода на провеждане на досъдебното производство, в присъствието на защитници, са се възползвали от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК като са заявили, че не се признават за виновни и са отказали да дават обяснения по обвинението, за което са привлечени като обвиняеми. На 30.03.2009 год. с протоколно определение по нохд № 3872/2007 год., Софийският градски съд е одобрил споразумение между представител на прокуратурата, подсъдимия С. С. и неговия защитник, с което този подсъдим се е признал за виновен по обвинението, че на 06.05.2007 год. около 18.00 часа в [населено място], кв. „Сеславци” , ул. „Боримечката” пред № 32, пред сградата на кафе-магазин „Румил-Д”, като съизвършител и в съучастие [населено място] Х., М. Р. Д. и неустановено друго лице причинили на Н. И. С. средна телесна повреда. На основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК С. е осъден на една година, осем месеца и двадесет дни лишаване от свобода, след което наказателното производство спрямо този подсъдим е било прекратено, а по отношение на Д. и Х. образуваното в Софийски градски съд ново нохд № 3080/2009 год. е насрочено за разглеждане по общия ред. При сключване на споразумението са присъствали Х., Д. и техните защитници, като двамата подсъдими са изразили съгласие по отношение на сключеното споразумение между прокуратурата и С.. До даване ход на съдебното следствие по нохд № 3080/2009 год., в присъствието на защитниците на Д. и Х. съдът е разяснил процесуалните им права, при което те изрично са заявили, че разбират обвинението, не се признават за виновни и не са направили искания по смисъла на чл. 370 и чл. 384 от НПК за разглеждане на делото по тези диференцирани процедури, т.е. твърдяното в жалбите на подсъдимия Х. допуснато процесуално нарушение в съдебната фаза на процеса не е налице. Некоректно е и оплакването от страна на защитата на Х. за ограничаване правото му на защита при осъждането му за извършено престъпление по чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, след като е бил оправдаван по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Първо, защото престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК е квалифициран, по-тежко наказуем състав на съставното престъпление по чл. 198 от НК и включва в себе си съпровождащата грабежа телесна повреда причинена на пострадалия. На следващо място, независимо, че подсъдимият Х. е признат за невиновен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в рамките на отразените в обвинителния акт фактически данни, включващи причиненото на С. телесно увреждане, след анализ на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства съдът е изпълнил задължението си по чл. 301, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 от НПК, като е посочил на базата на доказателствената съвкупност какви са изводимите от нея фактически и правни изводи и защо е ангажирал отговорността на подсъдимия по самостоятелния състав на чл. 129 от НК. По касационната жалба на подсъдимия М. Р. Д. Твърденията в жалбата на подсъдимия Д. по изложените в нея доводи са неоснователни. Впрочем, оплакванията в жалбата му са идентични с тези, правени от него и пред въззивната инстанция. Съобразно правилата на чл. 339, ал. 2 от НПК в проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на Д.-адв. Е. Димитрова, както и в устната пледоария на последната, включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспорената правна квалификация, както и възражението срещу обвинението за съучастническата му дейност като съизвършител на деянието, довело до настъпването на съставомерните последици. Установените от въззивния съд фактически положения за участието на Х. и Д. в побоя нанесен над пострадалия, заедно с осъдения С. и неустановеното по делото лице, са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимия и защитата му пред касационната инстанция по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото си повтарят тези, направени пред втората. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият Х.- тези по чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 2 НК, както и чл. 20, ал. 2 НК-за двамата, при нанесените от тях многобройни удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата на С., при което му е било причинено увреждане, притежаващо характеристиките на средна телесна повреда по смисъла на закона. В случая, обективните действия на Х. и Д. сочат, че е бил налице субективният обединяващ признак на съизвършителството - т.нар. "общ умисъл", защото всеки от тях при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите три лица, съзнавал е и че характерът и интензитетът на упражненото физическо насилие над пострадалия от така съчетаната дейност може да бъде причинена телесна повреда на пострадалия, което е било желана от тях обща престъпна цел. Затова, оплакването от страна на защитата за неправилното приложение на чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия Д. се явява неоснователно. Всички тези обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимите Д. и Х., като нарушения по чл. 14 и чл. 303, ал. 2 НПК въззивният съд не е допуснал. Оплакването от Д. за явна несправедливост също е неоснователно. За да е налице явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е необходимо то да е наложено в такъв размер, който очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 НК. Такова очевидно несъответствие в случая не е налице, тъй като определеното наказание от три години лишаване от свобода е средният размер предвиден за престъплението. Правилно предшествуващите съдебни инстанции са преценили всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието, като няма такива, които да не са взети предвид от съдилищата и да дават основание за налагане на наказание в други по-минимални размери. Подсъдимият Д. е личност с утежнено съдебно минало и със завишена степен на обществена опасност. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че инициативата за побоя е негова. Очевидно е, че за поправянето му е наложително изтърпяване на едно по-сериозно по размер наказание, каквото настоящият състав намира определеното с обжалвания съдебен акт. В гражданската част настоящият касационен състав също не намира жалбата му за основателна, доколкото липсват конкретни доводи по това основание и доколкото причиненото увреждане на пострадалия е наложило оперативна намеса, при която С. е претърпял значителни болки и страдания, които правилно са преценени от съда при определяне на присъденото му обезщетение, отговарящо на принципа за справедливост. Затова, релевираните от касаторите основания за отменяване или изменяване на въззивното решение са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 26.03.2010 год. по внохд № 47/2010 год. по описа на Апелативен съд-София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: