РЕШЕНИЕ № 312 София, 10. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 849 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 28.12.2010 г. по гр.д. № 1270/2010, с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 10.11.2010 г. по гр.д. № 2808/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта пред въззивната инстанция на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 260, т. 6 ГПК с въззивната жалба жалбоподателят може да поиска при разглеждане на делото във въззивната инстанция да се съберат нови доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство, като изложи причините, които са му попречили да ги посочи или представи. За да бъде допуснато събирането на доказателствата от въззивния съд, посочените причини трябва да са от такова естество, че жалбоподателят да не е могъл да ги преодолее при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото. Причините може да бъдат разделени на две групи: първата – обективни пречки страната да узнае определен правнорелевантен факт, да узнае за съществуването на доказателства за този факт или да узнае къде се намират доказателствата и втората – неизпълнение на служебните задължения на съда да постави на страните въпроси по правнорелевантните факти, да докладва делото и даде указания на страните, допускане на грешки и пропуски при поставянето на въпроси, в доклада по делото или в дадените указания, както и неправилно недопускане на относими и допустими доказателства, които страната своевременно е представила или поискала да се съберат в първоинсатнционното производство. В чл. 266 ГПК, уреждащ забраната за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство се съдържат три правила: в ал. 1 общата негативно формулирана забрана да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат и представят доказателства, които е било възможно да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство; в ал. 2 позитивно формулираното изключение за времето след подаване на въззивната жалба и в ал. 3 позитивно формулираното изключение за времето преди подаване на въззивната жалба. Чрез тези три правила законодателят изразява възприетия принцип, че страната не може да поправи свои грешки и пропуски в доказването чрез въззивното обжалване и след това в производството пред въззивната инстанция. Ако страната е положила дължимата грижа за добро водене на делото, но не е могла да съзре или острани съществуващи пречки, всъщност не се касае за неин пропуск нито за грешка. Не се касае за пропуск нито за грешка на стрната и ако първоинстанционният съд неправилно не допусне относими и допустими доказателства, които страната своевременно е представила или поискала да се съберат. Пропуск или грешка у страната е налице, когато тя не е твърдяла определен правнорелевантен факт или не е представила нито поискала събирането на доказателство, но тези пропуски или грешки, ако са от незнание, са извинителни, тъй като се дължат на това, че първоинсатнционният съд не е изпълнил служебните си задължения да постави на страните въпроси по правнорелевантните факти, да докладва делото и даде указания на страните, както и ако той е допуснал грешки и пропуски при поставянето на въпросите, в доклада по делото или в дадените указания. Едно от съществените ограничения на въззива по новия ГПК във връзка с доказването се състои във възможността грешките и пропуските на първоинстанционния съд в тази област да бъдат поправени от въззивния съд само по инициатива на засегнатата страна – когато тя ги е посочила във въззивната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “завеждащ регистратура за класифицирана информация”. Със заповед № 644/11.06.10 й е наложено дисциплинарно наказание уволнение за даването на указания на подчинените й да приемат връчените им длъжностни характеристики с особено мнение, предизвикване на конфликт с нейна подчинена поради неспазване на незаконните й указания, грубо отношение и заплахи с уволнение. Нарушението на трудовата дисциплина не е доказано от представения протокол на назначената комисия по проверка на случая (разпит на свидетели за установяване на тези обстоятелства не са допуснати във въззивното производство, поради несвоевременното искане едва с въззивната жалба), но дори да е извършено, нарушението не съставлява злоупотреба с доверието и не и така тежко, че да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно въззивният съд е приел, че нарушението на трудовата дисциплина не е доказано от представения протокол на назначената комисия по проверка на случая – частен свидетелстващ документ, подписан от трети лица, които не участват в производството по делото, който няма материална доказателствена сила; но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че възможността за представянето му с въззивната жалба е преклудирана. В отговора на исковата молба ответникът не е поискал разпит на един или повече от членовете на комисията за установяване на съответните обстоятелства, но протоколът за установяване на нарушенията е представен като писмено доказателство, а първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение по чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на ответника, че не сочи доказателства за установяване на претендираните нарушения. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени значението на показанията на разпитаните свидетели, както е посочено в решение № 107/18.02.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 3293/2008. Съдът не е обвързан от правната квалификация на извършеното нарушение, която работодателят е посочил в заповедта за уволнение. Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание (вж. решение № 177/11.07.2012 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 193/2011). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския окръжен съд от 28.12.2010 г. по гр.д. № 1270/2010. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.