Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 05.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 29.01.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 785/2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ В. Ф. Г. & Ко КГ” със седалище и адрес на управление Ф.- Б. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 818 от 20.05.2011 год., по т.д.№ 524/2010 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 12.08.2010 год., по т.д.№ 24/2009 год. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, конститутивни искове по чл.74, ал.1 ТЗ срещу [фирма] – за отмяна на взетите от проведеното на 19.01.2009 год. ОС на съдружниците решения, като незаконосъобразни. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че изискването на чл.139, ал.1 ТЗ е спазено със самото връчване на писмена покана на съдружника, независимо от начина, по който това е станало, вкл. и съответствието му с приетото в клаузите на дружествения договор. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и както в срока по чл.287, ал.1 ГПК, така и в проведеното открито съдебно заседание по делото, поддържайки, че доколкото кворумът в разглежданата хипотеза се определя от гласовете на съдружниците, имащи право до гласуват, то след като изключваният съдружник не гласува, неприсъствието му на ОС на съдружниците, независимо от конкретната причина, не се отразява на необходимия за редовното му провеждане кворум, а с получаване на поканата за ОС от съдружника ищец, е изпълнено и изискването на чл.139, ал.1 ТЗ. С определение № 687 от 10.09.2012 год., постановено по горепосоченото дело, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на материалното право - „Дали въззивният съд, пренебрегвайки ясната воля на съдружниците, изразена в чл.14, ал.5 от дружествения договор, може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието „обратна разписка” и за редовното свикване на ОС да се приеме за достатъчен фактът на получаване на покана, независимо кога и къде е била връчена?”. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: І По релевантния материалноправен въпрос: Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, която е обективирана в решения на ВКС,ТК: № 196 от 17.12.2009 год., по т. д. № 20/ 2009 год. на І т.о.; № 104/10.03.2011 год., по т. д. № 876/ 2010 год. на І т.о. и № 74 от 14.07.2011 год., по т.д.№ 633/ 2010 год. на І т.о., за надлежно по см. на чл.139, ал.1 ТЗ уведомяване на съдружника за свикване на ОС следва да се счита връчването в предвидения от закона минимално необходим срок на писмена покана, съдържаща дневния ред, като не съществува законова пречка самото връчване, при липса на изрично регламентиран в дружествения договор способ, да стане по всякакъв подходящ начин – чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр.. Единствен коректив на така схематично въведените от законодателя изисквания, според съставите на касационната инстанция, е получаването на поканата да е осъществено лично от съдружника – ФЛ, а при съдружник – ЮЛ, съобразно общата разпоредба на ГПК - в канцеларията на адреса на управление, на посочен адрес за кореспонденция или на съдебен адресат, като е необходимо съдържанието на получения документ да отговаря на изпратения и във вид възможен за четене. Съобразена цитираната по- горе задължителна практика на касационната инстанция, както и диспозитивния характер на нормата чл.139, ал.1 ТЗ, с която законодателят, извън императивно определения минимален срок за известяване на съдружника и писмената форма, в която волеизявлението да последния следва да е обективирано, изрично е предоставил приоритет на приложение на дружествения договор, позволяват на поставения правен въпрос да се отговори следното: Когато в дружествения договор е посочено изрично, че Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник с обратна разписка, най- малко 14 дни преди датата на заседанието, то този конкретно предвиден способ за връчване е приоритетен и надлежното уведомяване на съдружника по см. на чл.139, ал.1 ТЗ следва да се преценява само и единствено оглед спазването му, освен ако последният заяви, че признава осъщественото по друг начин известяване за редовно. Извън правомощията на решаващия съд е да преценява в разглежданата хипотеза, дали извършеното по различен от регламентирания в дружествения договор способ за връчване на покана за общо събрание на съдружник, се явява подходящ по см. на чл.139, ал.1 ТЗ, за редовното му уведомяване начин. ІІ. По съществото на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение, с което предявената от настоящия касатор, в качеството му на ищец, конститутивна искова претенция, основана на чл.74, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ е отхвърлена въззивният съд, анализирайки подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните във вр. с начина на свикване и провеждане на процесното ОС на съдружниците в ответното ТД е счел, че за същото той е бил редовно поканен по см. на чл.139, ал.1 ТЗ, независимо, че изрично уговореният в чл.14, т.5 от дружествения договор способ за връчването и – с обратна разписка, най - малко 14 дни преди датата на конкретното ОС, в случая не е бил спазен. Изложени са съображения, че щом тази покана е била предоставена на съдружника чрез нарочен куриер на [фирма] и този начин, чрез приложената товарителница, дори в по - висока степен от установения в дружествения договор ред, гарантира сигурността на уведомяването, то не е налице нарушение, обуславящо правен извод за нередовно свикано ОС и обусловена от порока процесуална незаконосъобразност на взетите решеня. Според съжденията на въззивния съд, в съобразителната част на обжалваното решение, доколкото и в двете хипотези на връчване - чрез куриер и чрез „ обратна разписка” целта е пратката, съдържаща писмената покана с дневния ред, да достигне лично до адресата във вида, в който е бил изпратен и този факт да бъде удостоверен с писмен акт, която цел в случая е изпълнена и чрез ползвания от ответното ТД способ, означава, че клаузата на устройствения акт на ответника не е нарушена. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. В случая, с оглед отговора на поставения правен въпрос, следва да се приеме, че процедурата по свикване на процесното ОС е опорочена, тъй като ищцовото ТД„ В. Ф. Г. & Ко КГ”, в качеството си на съдружник, не е било надлежно уведомено за проведеното на 19. 01. 2009 год. извънредно ОС. Обстоятелството, че изрично с клаузата на чл.14, ал.5 от дружествения договор е регламентиран конкретен способ за връчване покана на съдружниците за общо събрание и той не е предприетият от ответника, ирелевантно за редовността на известяването е, дали поканата е достигнала до ищеца лично или е била оставена в пощенската му кутия. При направеното от последния, като съдружник, изрично възражение срещу начина, по който тази поканата му е била връчена - чрез куриерска служба, не е налице основание известяването да се счете за редовно по см. на чл.139, ал.1 ТЗ и като не е съобразил гореизложеното въззивният съд неправилно е приложил закона. Отделен в тази вр. остава въпросът, че изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения за идентичността на двата обсъдени способа, са изградени и в нарушение на Закона за пощенските услуги в правноважимата му, към релевантния за спора момент, редакция, обнародвана в ДВ бр.109/2008 год., който изрично определя същите, като различни по вид пощенски услуги, подчинени и на различен режим на доставка- арг. от Общи правила за доставка на пощенските пратки и пощенските колети /ДВ бр.45/15.06.2010 год./ . Ненадлежно връчената покана на ищеца, за проведеното на 19.01.2009 год. извънредно ОС на ответното ТД, само по себе си е достатъчно, за да се отрече настъпване на целения със същата правен ефект за съдружника, поради което исковата му претенция, основана на чл.74, ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 139, ал.1 ТЗ и чл.14, ал.5 от Дружествения договор се явява основателна и следва да бъде уважена. Взетите решения от проведено при опорочена процедура ОС на съдружниците са процесуално незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Останалите обективно съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ, като заявени при условията на евентуалност, не следва да бъдат разглеждани. Ищцовото ТД не е претендирало деловодни разноски за касационното производство, поради което при този изход на делото, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите, по арг. от чл.78, ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.1, пр.3 във вр. с ал.2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 818 от 20.05.2011 год., по т.д.№ 524/2010 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.08.2010 год., по т.д.№ 24/2009 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, като процесуално незаконосъобразни, решенията, взети от проведеното на 19.01.2009 год. извънредно Общото събраните на съдружниците на ТД [фирма], със седалище [населено място]. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.