О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 София, 22.01.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело .№ 7789 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Б. П. Б.” против определение № 2340/24.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3911/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 26.07.2013г. по ч. гр.д.№ 10258/ 2013г. на СГС и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, предявим от М. – Бо груп” Е. против жалбоподателя и Б. К. М. за установяване, че УПИ № ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. [населено място] с площ 667 кв.м. ведно с подобренията върху него /четири редови жилищни сгради с по три етажа и приземен такъв със застроена площ всяка от по 200 кв.м./ не е собственост на длъжника Б. М. чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№ 690/2013г. на ЧСИ А. Б. рег.№ 850 в КЧСИ. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е преценена допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск и обезпечителната нужда. Конкретните оплаквания са свързани с това, че бъдещия иск е недопустим поради това, че молителя е бил във владение на имота и може да се защитава само чрез жалба по чл. 435 ал.4 ГПК, че бъдещия иск е и неоснователен защото е вписана ипотека в полза на банката преди третото лице-молител да придобие права върху имота и за липса на обезпечителна нужда, тъй като изпълнителното дело вече е спряно по молба на друго лице. Твърди се процесуално нарушение и защото е спряно цялото изпълнително дело и така се препятства възможността да се насочи изпълнение против друг имот, който няма да бъде предмет на обезпечения бъдещ отрицателен установителен иск. В изложението към частната жалба са формулирани следните материално правни въпроси: 1.следва ли да се допуска обезпечение на бъдещ иск по чл. 440 ГПК чрез спиране на изпълнението по молба на трето лице, придобило права върху имота след вписване на ипотека в полза на взискателя върху същия имот на длъжника и не е обжалвало действията на съдебния изпълнител по чл.435, ал.4 ГПК. 2. може ли третото лице, което е било във владение на имота и не е упражнило правата си по чл. 435, ал.2 ГПК да предяви иск по чл. 440 ГПК ако преди това неговите кредитори са упражнили правата му по чл. 440 против същите страни за същия имот, може ако е спряно изпълнителното производство като обезпечение по такъв иск да се спира отново изпълнението 3.Допустимо ли е спиране на цялото изпълнение, когато бъдещия иск ще се предяви само по отношение на един от имотите на длъжника. Формулиран е и процесуалния въпрос може ли да се допусне обезпечение на недопустим иск и допустим ли е иск по чл. 440 ГПК, предявен от трето лице, което е било във владение на имота към момента на описа или то може да се защити само чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал.4 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и допускането до касация, като твърди, че спирането на изпълнителното дело за обезпечаване на друг бъдещ иск е отменено. Счита, че придобитото след учредяване на ипотеката право на строеж не се засяга от нея и е противопоставимо на ипотекарния кредитор. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Първоначално е образувано изпълнително дело № 37/12г. при ЧСИ Л. М. по изпълнителен лист, издаден на ипотекарния кредитор „Б. П.Б.” против Б. К. М.. Той е купил с н.а. № 114,т.ІІІ/27.12.2997г. дворно место от 667 кв.м., съставляващо УПИ ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. [населено място].Следващото вписване след покупката е на закона ипотека в полза на „Б. П. Б.” за обезпечаване на кредит отпуснат на купувача Б. М.. Ипотекирано е дворното место. С н.а. № 63,т.ІІІ/17.07.2008г. Б. М. учредява в полза на [фирма] възмездно право на строеж за изграждане на четири жилищни сгради в имота със застроена площ на всяка по 200 кв.м. от по три етажа с приземен отдолу. Сградите са изградени и покрити, но недовършени. Банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу Б. М. и е образувано по нейно искане изпълнително дело № 37/2012г. Съдебният изпълнител по това дело е отказал извършване на опис и оценка и е образувано изпълнително дело № 690/20143г. при ЧСИ Ал. Б. по същия изпълнителен лист. По него е извършен опис и оценка на процесния имот на 17.06.2013г. Същевременно е било допуснато обезпечение на бъдещия иск, предвим от [фирма], като кредитор, упражняващ правото на иск срещу „Б. П. Б.” и Б. К. М. чрез спиране изпълнението на същото изпълнително дело № 690/2013г. /обедпечителна заповед от 15.07.2013г. по т.д.№ 4496/2013г. на СГС/ Видно от съобщение от 02.12.2013г. по изп.д.№ 690/2013г. на ЧКИ Ал.Б., спиране на изпълнението е отменено и делото е възобновено и е насрочена публична продан на УПИ ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. и четирите триетажни редови къщи, построени до етап „груб строеж”. СГС, като първа инстанция е отказала допускане на обезпечение поради това, че бъдещия иск би бил недопустим, а и вероятно неоснователен поради това, че третото лице е придобило правата след вписване на ипотека върху дворното место в полза на взискателя и на основание чл. 397, ал.4 ГПК последващите разпореждания са непротивопоставими на ипотекарния кредитор. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция е намерила, че бъдещия иск е допустим и вероятно основателен предвид придобитото право на строеж от молителя, а обезпечителната нужда е налице предвид възможността чрез изпълнение да се засегнат правата на молителя. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Формулираният процесуален въпрос „следва при допускане на обезпечение да се преценява допустимостта на иска, който ще се предяви и допустим ли е иск по чл. 440, ал.1 ГПК, предявен от трето лице, което е било във владение на имота към момента на описа, или то може само да обжалва действията на съдия изпълнител” е относим към спора и обуславя изхода му. Последователна е съдебната практика, че за да се допусне обезпечение на бъдещ иск, той трябва да е допустим, вероятно основателен според представените към молбата документи и да е налице обезпечителна нужда./ Опр.№ 281/07.05.2009г. по т.д.№ 246/2009г. ІІ т.о. опр. № 416/15.06.2009г. по т.д.№ 368/2010г./. Въззивният съд не е преценявал допустимостта на бъдещия иск, чието обезпечаване се иска, поради което то е постановено в противоречие с тази съдебна практика, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По втория процесуален въпрос възивната инстанция също е процедирала в противоречие със съдебната практика. В Р № 57/16.09.2013г. по т.д.№ 929/11г. ІІ т.о. опр.№ 562/21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 365/11г. І гр.о., опр. № 52223.09.2010г. по гр.д.№ 380/2010г.ІV гр.о., опр. № 642/07.12.2012г. І гр.о. се приема, че само ако третото лице не е било във владение на имота към момента на описа, то може да защити правота си чрез специалния отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 ГПК, който е иск на невладеещото трето лице. Когато то е било във владение на описания имот, срещу който е насочено изпълнението, то следва да защити правата си чрез жалба по чл. 435, ал.4 ГПК. В това производство съобразно изричния текст на закона се преценява дали описаната вещ, предмет на изпълнението е собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната. За да се съберат доказателства относно собствеността жалбата, подадена от третото лице винаги се разглежда в открито заседание – чл. 437, ал.2 ГПК. С обжалваното определение въззивния съд не е разгледал този аспект на допустимостта на бъдещия иск, което също е основание за допускане до касация по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Първият материално правен въпрос касае вероятната основателност на иска по чл. 440, ал.1 ГПК, която е предпоставка за допускане на обезпечение, съгласно чл. 391, ал.1 т.1 ГПК, Основателността на бъдещия иск може да не се преценява само когато съгласно чл.390, ал. 4, изр. последно ГПК се допуска обезпечение чрез спиране на изпълнението срещу представяне на гаранция. По делото не е представена гаранция в размер на цената на иска, но въззивната инстанция не е преценявала и основателността на бъдещия иск. Така не е спазено и това изискване на закона и съдебната практика, което също основание за допускане до касация. По частната касационна жалба: Молителят твърди, че е суперфициарен собственик и доказва, че е придобил правото на строеж върху дворното место за четири жилищни сгради след вписване на законна ипотека върху дворното место в полза на взискателя. Следователно към момента на извършване на описа - 17.06.2013г. молителя [фирма] е бил във владение на описания недвижим имот – дворно место ведно с построените сгради до степен „груб строеж” и е следвало да защити правата си чрез жалба по чл. 435, ал.4 ГПК. Затова искът по чл. 440, ал.1 ГПК е недопустим. Обезпечение на недопустим иск не се допуска. Това е основание за отмяна на обжалваното определение. Отделно от това молителят твърди, че е собственик на построените сгради върху имота в резултат на реализираното право на строеж. Това не изключва собственост на длъжника върху дворното место. В този смисъл отрицателен установителен иск за дворното место е вероятно неоснователен. Дали ипотеката обхваща и построените сгради в изпълнение на учреденото след ипотеката право на строеж е основният въпрос, касаещ спора между страните, който обаче може да се разреши в общия иск за собственост, а не чрез иск по чл. 440 ГПК, който както вече се посочи в отговора на втория процесуален въпрос е недопустим в случая. Затова обжалваното определение е неправилно и следва да се отмуни, като се отхвърли молбата за допускане на обезпечение. Обстоятелството, че по молба на друго лице е спряно изпълнението е без значение, тъй като тази обезпечителна мярка касае друг бъдещ иск и спирането зависи от неговата допустимост и времето, през което той ще е висящ ако е допуситм. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2340/24.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3911/2013г. на Софийски апелативен съд по частна жалба от „Б. П. Б.”. ОТМЕНЯ определение № 2340/24.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3911/2013г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск предявим от М. – Бо груп” Е. против [фирма] и Б. К. М. за установяване, че УПИ № ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. [населено място] с площ 667 кв.м. ведно с подобренията върху него /четири редови жилищни сгради с по три етажа и приземен такъв със застроена площ всяка от по 200 кв.м./ не е собственост на длъжника Б. М. чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№ 690/2013г. на ЧСИ А. Б. рег.№ 850 в КЧСИ. и вместо това постановява: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. – Бо груп” Е. за допускане на обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, предявим от него против [фирма] и Б. К. М. за установяване, че УПИ № ХІІІ-252 от кв. 27 по плана на кв. Б. [населено място] с площ 667 кв.м. ведно с подобренията върху него /четири редови жилищни сгради с по три етажа и приземен такъв със застроена площ всяка от по 200 кв.м./ не е собственост на длъжника Б. М. чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№ 690/2013г. на ЧСИ А. Б. рег.№ 850 в КЧСИ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: