4 Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 09.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1711/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 230 от 16.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 174 от 10.07.2009 г. по в. гр. д. № 220/2009 г. на Х. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 124 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 327/2007 г. на Свиленградския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес, находящи се в[населено място], в кв. 31, кв. “К.. П. войвода”. Касаторът Е. Д. Б. поддържа, че са налице касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация М. И. Б. и А. И. Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Ч.-Е. Б.-А. Г.”, не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По иска за делба на павилиона, поставен първоначално като временна постройка на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а впоследствие разширен чрез пристрояване, съдът приел, че вещта е собственост на едноличния търговец с фирма “Ч.-И. Ж.-Е. Б.-А. Г.”, участващ в делото като трето лице - помагач на ответника М. Ив. Б.. Характерът на самата постройка и начинът на нейното стопанисване налагат извода, че тя съществува и функционира като заведение, част от търговското предприятие и дейност на едноличния търговец. Същият е закупувал строителни материали за изграждането й, а средства, реализирани от печалбата на самото заведение, са вложени за разширяване на заведението в монолитна постройка. Оттук съдът заключил, че вещта не е била съпружеска имуществена общност на бившите съпрузи и не е съсобствена между тях понастоящем, поради което отхвърлил предявения от Е. Д. Б. иск за делба. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложимостта на ТР № 2 от 2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд по отношение на вещ, възникнала по време на брака между съделителите като временна постройка по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, разширена впоследствие със средства от търговската дейност на едноличен търговец - различен от съпрузите, сега съделители. С ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е в резултат от упражняваната търговска дейност, като придобитите вещи не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е обособено от неговото останало имущество, като това представлява уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец. В тълкувателения акт е разяснено, че придобитото имущество следва да не е предназначено за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, а от друга страна - следва да е включено в търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ. След като се касае до законова възможност, то едноличният търговец трябва да докаже, че конкретната вещ е придобита в резултат от упражняваната търговска дейност и е включена в предприятието, обособено от останалото му имущество като физическо лице. По касационната жалба: Ищцата и ответникът са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 02.01.1993 г., който е прекратен с развод с влязло в сила на 13.11.2007 г. решение по гр. д. № 316/2006 г. на Свиленградския районен съд. Търговската фирма първоначално е регистрирана в търговския регистър на Х. окръжен съд по ф. д. № 1835/1992 г. под наименованието [фирма] на името на И. Ж. Я. - дядо на ответника. От заключението на техническата експертиза и представените строителни книжа е установено, че павилионът е поставен и монтиран като сглобяем през 1995 г. със застроена площ 26 кв. м. върху основи от стоманобетон и покривна конструкция от метални ферми, с едноскатен наклон, покрит с ундолинови плоскости. Стените под металните прозорци са монолитно изградени с тухли, облицовани отвън с ламарина, а към металната част монолитно е пристроена част от 12 кв. м., покрита с дървена конструкция. Павилионът с обща площ 38 кв. м. е изграден въз основа на одобрен проект от 28.07.1995 г. и разрешение за строеж № 64 от 31.07.1995 г., и е издадено разрешение за ползуване № 2 от 31.05.1996 г. Установено е също, че разширението на временната постройка е извършено през 2001-2002 г. с изграждане на пристройка към първоначалния обект със застроена площ 58 кв. м. въз основа на схема за поставяне от 31.01.2001 г. Пристройката е монолитно изградена, трайно закрепена към терена. Основите са от стоманобетон, стените са тухлени с мазилка и шпакловка, покривната конструкция е дървена, покрита с ундолин. На северозапад е монтиран дървен навес със застроена площ 57 кв. м. Първоначалният обект и пристройката са функционално свързани в общ обект и конструктивно свързани с обща покривна конструкция. Не могат да се обособят като самостоятелни обекти, функциониращи отделно. Издадено е общо разрешение за ползуване № 11 от 16.04.2002 г. за обект “сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес”, находящ се в кв. 31, кв. “К.. П. войвода”[населено място]. Без да изследва цитираните в ТР № 2/2001 г. на ОСГК предпоставки за изключване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, окръжният съд неправилно е приел, че спорното имущество не е съпружеска имуществена общност на съпрузите Бакалови, а е собственост на едноличния търговец А. Г. с фирма “Ч. - Е. Б. - А. Г.”. Не е взето предвид обстоятелството, че едноличният търговец не е представил документ за собственост на спорния обект, нито доказателства, че той се води като дълготраен материален актив в счетоводството на фирмата, т. е., че е включен в търговското предприятие на фирмата. Представени са фактури за закупени на името на едноличния търговец тухли, желязо и други строителни материали, събрани са и гласни доказателства, че първоначалният собственик на предприятието И. Ж. е влагал свои средства, но не е установено безпротиворечиво павилионът да е изграден със средства на едноличния търговец и такива от дейността му. Същевременно по делото има доказателства, че пристройката е изградена с общи средства на бившите съпрузи, че са помагали и родителите на двамата. Това е установено от показанията на свидетелите С., П., Д. и И. - баща и сестра на ищцата. Свидетелят Г. - баща на ответника, макар да сочи, че са влагани средства само на неговия тъст И. Ж. Я., също установява, че заведението е било семейния бизнес на сина му и бившата му снаха. Освен това ответникът е имал пълномощно да управлява фирмата и да сключва сделки, а ищцата е работела в заведението, поради което основателно се поддържа от касатора, че регистрацията на търговския субект на името на И. Ж. е била формална. След смъртта на Ж. наследниците му са прехвърлили предприятието на ищцата с решение от 16.07.2002 г. и тя е притежавала фирмата до 13.06.2006 г. Този факт е съществена индиция, че в дейността на едноличния търговец са влагани общи семейни средства и с тях е изградено разширението на обекта през 2002 г. Прехвърлянето на фирмата на ищцата по съществото си е неоспорване на обстоятелството, че имуществото на фирмата е собственост на бившите съпрузи. На следващо място окръжният съд неправилно се е позовал на обстоятелството, че павилионът е бил предназначен за дейността на търговеца. Действително, предназначението на дадено имущество е разграничителен критерий по смисъла на чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, но за собствеността на придобитото имущество е от значение дали се включва в търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които го обособяват в отделно имущество на едноличния търговец и го отделят от останалото му имущество като физическо лице. Доказателства спорната вещ да е включена в предприятието на търговеца, по делото няма. Неправилно въззивният съд е отдал решаващо значение на разрешението за ползуване от 2002 г. на името на едноличния търговец, без да обсъди установеното по делото, че е направено разширение на първоначалната постройка с монолитно изградена пристройка, трайно закрепена към терена, със застроена площ 58 кв. м., което налага да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 97 ЗС и бившите съпрузи са станали собственици и на построената през 2002 г. пристройка, поради което ТР № 2/2001 г. на ОСГК, изключващо презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./, при посочените в него предпоставки, е неприложимо. С оглед на всичко изложено искът за делба за спорния обект е основателен и доказан. С прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност, възникнала върху вещта, като съгласно чл. 27 СК от 1985 г. /отм./ дяловете на съпрузите са равни. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение -касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То, и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като искът бъде уважен. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на касатора Б. следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 260 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 174 от 10.07.2009 г. по в. гр. д. № 220/2009 г. на Х. окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 124 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 327/2007 г. на Свиленградския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши делба на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес, находящи се в[населено място], в кв. 31, кв. “К.. П. войвода”, между Е. Д. Б. и М. И. Б. при равни дялове. Решението е постановено при участието на А. И. Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Ч.-Е. Б.-А. Г.”, като трето лице - помагач на М. И. Б.. ОСЪЖДА М. И. Б. и А. И. Г., действаща като едноличен търговец с фирма “Ч.-Е. Б.-А. Г.”, да заплатят на Е. Д. Б. разноски за касационното производство в размер на 260 /двеста и шестдесет лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: