Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр.София, 21.11.2011г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 129/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. С. против решение № 481/09.11.2010 г., постановено по гр.д. № 812/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна, уважаване на исковете и присъждане на съдебноделоводните разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация Югозападен университет „Н. Р.” – Б., представлявано от И. М. чрез адв. Бойка Ю. от АК – Б. е депозирал отговор след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който има изложени съображения по основанията за допускане на касационно обжалване. По този въпрос съдът се е произнесъл в определението си по чл. 288 ГПК. В писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание, работодателят твърди, че не е имал задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ между касатора и секретарите на останалите факултети. Доводите са, че правноисторическият факултет е самостоятелно обособена структура в рамките на университета. Административният секретар е имал други трудови функции, различни от тези на секретари на останалите факултет, а обратното не е доказано от служителя.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 761/26.05.2011 г. по въпрос, обусловил постановения резултат, който е и от значение за точното приложение на закона: трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място.
Отговорът е в зависимост от това, дали в конкретния случай е налице организационно-управленска обособеност на факултета със специфични функционални и финансово-икономически характеристики, която обособеност определя специфичност и в трудовите функции на служителите, макар и за длъжности с еднакви наименования.
Следователно, изискването за подбор в рамките на цялото предприятие /университет/ по чл. 329 КТ е задължение за работодателя, ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена /факултети/ в едно и също населено място, по същество са еднакви или сходни.
В случая, С. С. е заемала длъжността „административен секретар” в Правноисторическия факултет на висшето учебно заведение, която длъжност е съкратена по новото щатно разписание, утвърдено от ректора на университета. Тази длъжност е обединена с длъжността „касиер-счетоводство” в нова, поради което и съкращаването е реално.
Съдът е приел, че работодателят Ю. „Н. Р.” Б. не е имал задължение да извърши подбор между уволнената С. С. и другите служители, заемащи длъжността „секретар факултет” в рамките на учебното заведение.
Разрешението е неправилно. Предвид наличните данни по делото, то противоречи на принципното разрешениe, дадено от състава на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК.
Съгласно ЗВО, висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали, като факултетът е основно структурно звено. Устройството и дейността на университета се урежда с Правилник на висшето учебно заведение.
В случая, безспорно Правноисторическият факултет при Югозападния университет е основно структурно звено в учебното заведение. Правилникът за устройството и дейността на университета, не е представен. Въпреки дадените указания, не е представено и цялото щатно разписание на Ю. и няма доказателства, които да сочат на извод, че административните длъжности със сходни наименования в различните факултети по същество са с различно съдържание с оглед спецификата на дейност на факултетите.
От друга страна, страните не спорят, че в правноисторическия факултет към релевантния за спора момент съществува длъжността „административен секретар”, а в другите факултети – длъжността „секретар”.
При съпоставка между длъжностните характеристики, не следва специфика на трудовите функции на служителите с оглед спецификата на факултетите. Такава не е установена и по друг начин от работодателя, чиято е тежестта на доказване.
Според разписаното в длъжностните характеристики, налице е сходство на трудовите задължения и естеството на работа. Различията са преди всичко в начина на изписване на задълженията/отговорностите на „административния секретар” в правноисторическия факултет и „секретар” в останалите факултети, а и не сочат на същностни разлики.
Както е изяснено в Р-7-2011-ІV ГО ВКС и Р-282-2011-ІV ГО ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, преценката за идентичност на трудовите задължения се извършва въз основа естеството на работа; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
От показанията на свидетелите С. Г. М., декан на правно-юридическия факултет и А. А. В., бивш преподавател, ръководител на катедра, заместник декан и декан на Правно-историческия факултет, се установява, че естеството и характера на работата, изпълнявана от административния секретар на правноисторическия факултет и секретарите на другите факултети, са идентични.
Ето защо, в случая, за работодателя е съществувало задължение преди уволнението на С. да извърши подбор между нея и всички служители, заемащи длъжността „секретар факултет” в университета.
Според заповед № 522/11.03.2010 г. ректора на университета е определил комисия за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността „административен секретар” и „касиер-счетоводство” в Правно-историческия факултет. Представен е протокол от 16.03.2010 г., съгласно който Х. С. е получил общо 3 точки, а С. С. – 0 точки.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че доказателствата установяват извършване на такъв подбор. Доводите на служителя в касационната жалба, че протоколите са частни документи и нямат обвързваща материална доказателствена сила, не променят горния извод. Посочените документи са годни доказателствени средства и съдът ги преценява , ведно с всички останали доказателства по делото. Обратното на отразеното в тях може да бъде доказвано по общите правила, като не важи процедурата по чл. 193 ГПК. В случая, няма данни, които да водят на извод, че двата протокола са съставени с оглед целите на процеса, а ищецът С. не е възразила след представяне и приемане на документите, че подбор между нея и С. не е извършван /не става реч за оспорване на документ, а за становище по насрещните твърдения и съответни фактически и правни твърдения/.
Независимо от това, с оглед изложените по-горе съображения, подборът е незаконен, доколкото той не обхваща и служителите, заемащи длъжността секретар в останалите факултети.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
Заповедта за уволнение на С. се явява незаконна поради нарушение на чл. 329 КТ. Тя следва да бъде отменена и служителят възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
От датата на уволнението – 17.03.2010 г. до 02.07.2010 г. С. е регистрирана в „Бюро по труда” като безработна и страните не спорят, а и от трудовата й книжка е видно, че не е получавала доходи по трудово правоотношение.
Дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено от служителя преди уволнението, е в размер на 2 911, 70 лв.
От 02.07.2010 г. С. е започнала работа при нов работодател, но при по-ниско възнаграждение и разликата за периода до 17.09.2010 г. е в размер на 908,30 лв., която й се дължи като обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ.
Не се касае за два различни иска, каквито доводи развива работодателя, а за една претенция – обезщетение за принудителна безработица от незаконно уволнение. Материалният закон в хипотезите на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 определя механизма на изчисление с оглед увреждането – когато след уволнението служителят /работникът/ е получавал или не доходи по ново трудово правоотношение.
В заключение, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде уважен в размер на 3 820 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата.
Работодателят дължи сторените от служителя съдебноделоводни разноски за всички инстанции – 600 лв. платен адвокатски хонорар, както и дължимите по спора държавни такси – 252 лв. за образуване на делото, общо по трите иска, 126 лв. за въззивно обжалване, 30 лв. за допускане на касационно обжалване и 126 лв. за разглеждане на касационната жалба, както и съдебноделоводните разноски, поети от бюджета на първоинстанционния съд – 80 лв. платено възнаграждение на вещо лице.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение № 481/09.11.2010 г., постановено по гр.д. № 812/2010 г. на Благоевградския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № 51/16.03.2010 г. на ректора на Ю. „Н. Р.”, Б. за уволнение на С. А. С..
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. А. С. от Б., [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар” в Правноисторическия факултет на Ю. „Н. Р.”, Б.
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ Ю. „Н. Р.”, Б. да заплати на С. А. С. от Б., [улица] сумата в размер на 3 820 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ, както и да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.04.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, а също и 600 лв. – съдебно-деловодни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. „Н. Р.”, Б. да заплати в полза на съдебната власт 614 лв. дължими държавни такси и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |