Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 6 С., 24.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 1511 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. И. Н. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1404 от 13.07.2011 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 58/2011 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от М. И. Н. срещу И. М. Н., Е. М. И. и Х. М. И., иск за солидарно заплащане на издръжка в размер на 100 лв. месечно, на основание чл. 140, ал. 1, т.2, вр. с чл. 139 СК. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адв. Д. Ф. от АК-С. поддържа молбата за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна И. М. Н., Е. М. И. и Х. М. И., чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразяват становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителя са, че е бил лишен от възможност да участва лично в разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения в процедурата по призоваване и не го е призовал лично, а чрез упълномощения от него адвокат З. З. от АК-Р.. Доводите са неоснователни, тъй като видно от данните по делото, молителят-ищец е упълномощил адв. З. на 11.04.2011 г. да го представлява по гр.д. № 58/2011 г. по описа на Русенския районен съд, както следва – да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции и т.н. По делото липсва молба от ищеца да бъде призоваван лично за съдебните заседания, той е призоваван чрез пълномощника си адв. З., който се е явил да го представлява и в проведеното съдебно заседание на 30.06.2011 г., като същият е получил и препис от съдебното решение на 19.07.2011 г., с което е бил известен, че може да го обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 14.07.2011 г. В случая съдът не е извършил процесуални нарушения в процедурата по призоваване на ищеца. Същият в изпълнение на законовите изисквания на чл. 45 ГПК е изпращал призовки и съобщения до пълномощника на ищеца в рамките на упълномощаването. Т.е. в производството по делото Русенският районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на ищеца, същият е бил представляван от адвокат, който лично е упълномощил по делото, поради което оплакването му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото. Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки и съобщения на ищеца-молител, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 45 и чл. 51 ГПК. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 45 и чл. 51 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение. При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. Н. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1404 от 13.07.2011 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 58/2011 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ОСЪЖДА М. И. Н. от [населено място], [улица] да заплати на И. М. Н. от [населено място], [община], [улица], Е. М. И. от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 7 и Х. М. И. от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 7, направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: