Р Е Ш Е Н И Е № 431 гр. София, 26 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………. НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор ………… ИВАЙЛО СИМОВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1396/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. П. Н. чрез защитника му адв. З. за възобновяване на НОХД № 6419/2013 г. по описа на РС – гр.Пловдив, VІ наказателен състав, и на ВНОХД № 727/2014 г. по описа на ОС – гр.Пловдив, НО, отмяна на постановените по тях съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на осъденото лице са релевирани твърдения за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Възражението за неправилно приложение на закона е мотивирано със съображения за незаконосъобразен отказ на съдебните инстанции да приложат хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК, тъй като пострадалият К. провокирал инцидента, станал причина за сбиването с осъдения Н. и му нанесъл увреждания, по-тежки от получените от самия него. Като съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на осъдения, са изтъкнати отхвърлянето на исканията на защитата, свързани с изясняването на фактическата обстановка по делото, и несъобразяването с цялостната доказателствена съвкупност. Претендираната явна несправедливост на наложеното наказание е обоснована с доводи за неотчитане на чистото съдебно минало на осъдения към момента на деянието, мотивите и подбудите за извършването му, съпричиняването на вредоносния резултат, характера на уврежданията, причинени на осъдения от пострадалия К., които според искателя обуславяли индивидуализация на наказанието му към минимума на предвиденото в закона. В съдебно заседание на ВКС осъденият Н., редовно призован, не се явява. Неговият защитник адв. З. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения и моли да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 54 от 13.02.2014 г., постановена по НОХД № 6419/2013 г., Пловдивският районен съд (ПлРС), VІ наказателен състав, е признал подсъдимия П. П. Н. за виновен в това, че на 15.04.2013 г. в [населено място] е причинил на К. И. К. средна телесна повреда (изкълчване на лява раменна става), поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Н. да заплати на К. И. К. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер от 10 000 лева. Направените по делото разноски, както и заплащането на държавна такса върху уважената част на гражданския иск, са били възложени в тежест на подсъдимия. По жалба на защитника на подсъдимия Н. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 727/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (ПлОС), като с решение № 197 от 24.07.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил на ПлРС. Искането на осъдения П. Н. за проверка по реда на възобновяването на ВНОХД № 727/2014 г. по описа на ПлОС е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (решението на ПлОС е влязло в сила на 24.07.2014 г., като не е подлежало на касационно обжалване, а искането за проверката му е внесено на 13.08.2014 г.). Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно, макар и по съображения, неизтъкнати изрично в него. ВКС констатира, че първоинстанционната присъда на ПлРС по НОХД № 6419/2013 г. е постановена при нарушение на съдопроизводствените правила, визирани от чл. 310, ал. 2 от НПК, по естеството си представляващо особено съществено такова по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, наличието на каквито основания съдът проследява служебно и без да е изрично сезиран от страните. В разглеждания случай с оглед повдигнатото против подсъдимия П. Н. обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК наказателното дело е било разгледано и решено като първа инстанция от съд в колективен състав – съдия и двама съдебни заседатели. Видно от отбелязването върху съдебния акт, присъдата (гърба на л. 98 от НОХД № 6419/2013 г. на ПлРС) е била подписана при особено мнение на съдебния заседател Ф. Д., която съгласно чл. 310, ал. 3 от НПК е обективирала особеното си мнение и в писмена форма (л. 107 – л. 108 от НОХД № 6419/2013 г. на ПлРС). Мотивите на присъдата са били изготвени от председателя на съдебния състав съдия К., като в нарушение на изискванията на чл. 310, ал. 2, пр. 2 от НПК са били подписани само от него. Присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво. С оглед трайно възприетото разбиране на ВКС, че мотивите са органическа част от присъдата, съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите са изключително важен процесуален документ и, за да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на няколко лица (съгласно съответните изисквания за състава на съда) и да удостоверяват авторството на това волеизявление, т.е. трябва да бъдат подписани от всички членове на състава. В случаите, когато присъдата е подписана при особено мнение, мотивите следва да бъдат подписани от целия съдебен състав, вкл. и от съдебните заседатели и члена на състава, който е останал на особено мнение. Това правило произтича от необходимостта от допълнителни гаранции за убедителността на съдебния акт, когато при постановяването му са възникнали разногласия, несъвместими с единодушието на състава. При наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството (чл. 33, ал. 4 от НПК), така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството (чл. 33, ал. 5 НПК). Разпоредбите на чл. 33, ал. 5 от НПК и чл. 310, ал. 2 и ал. 3 от НПК ясно регламентират начина, по който следва да се процедира в случаите на особено мнение и отложено изготвяне на мотивите – подписване на диспозитива на присъдата от всички членове на състава с отбелязване на особеното мнение; изготвяне на мотивите от докладчика или от друг член на състава в случай, че докладчикът е на особено мнение; подписване на общите мотиви от целия съдебен състав, включително и от съдебните заседатели. Присъдата в цялост – диспозитивът и мотивите – трябва да бъдат подписани и от заявилия особеното мнение член на състава (с отбелязване на особеното мнение), като спрямо него законът поставя и допълнително изискване – да изложи в писмена форма особеното си мнение. (В този смисъл, Р № 155 от 23.03.1992 год. по НД № 16/92 год., І н.о., Р № 264-88-І, Р № 386-91-ВК и др.). С оглед обстоятелството, че в разглеждания случай мотивите на присъдата не са подписани от съдебните заседатели Ц. Ж. и останалата на особено мнение Ф. Д., настоящият съдебен състав намира, че се касае до липса на мотиви въобще. Констатираното нарушение не може да се третира като формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Всички отклонения от правилата на чл. 310, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК имат еднакви тежки последици – всякога съставляват абсолютен повод за отмяна на съдебния акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно резултира в незаконност на присъдата, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за страните се е стигнало и дали, в крайна сметка, наказателноправното положение на искателя би се подобрило на практика, ако бяха спазени съответните разпоредби на чл. 310 от НПК. При въззивната проверка ПлОС е пропуснал да установи абсолютния порок на атакувания пред него съдебен акт и да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, с което сам е допуснал съществено процесуално нарушение. Делото е следвало да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, тъй като проверяваната присъда е била опорочена. Това обстоятелство не е позволявало на състава на ПАС да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая е липсвал. С оглед констатираното основание за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първоинстанционното съдебно заседание липсва необходимост от обсъждане на останалите релевирани в искането за възобновяване оплаквания. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 727/2014 г. по описа на окръжен съд – гр.Пловдив, НО. ОТМЕНЯ въззивно решение № 197 от 24.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 727/2014 г. по описа на ОС – гр.Пловдив, НО, както и потвърдената с него присъда № 54 от 13.02.2014 г., постановена по НОХД № 6419/2013 г. на Пловдивския районен съд, VІ наказателен състав, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.