Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск * неоснователно обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46
София, 29.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т. д. № 1279/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], срещу въззивно решение №16 от 22.01.2015г., постановено по в.т.д.№236/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение №59/17.08.2014г., постановено по т.д.№1271/2013г. по описа на Великотърновски окръжен съд и с което е отхвърлен поради изтекла погасителна давност иска на [фирма] срещу [фирма] – [населено място], с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 20 039.56лв., както е отхвърлен иска за присъждане на сумата 9 147.98 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 6.10.2008г. до 6.11.2009г. и с което въззивно решение са присъдени разноски в полза на ответното дружество в размер на 2 343.75лв.
В касационната жалба на [фирма], подадена чрез адвокат Н. И., се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав неправилно е квалифицирал главния иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, поради което незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.111 б.б ЗЗД, предвиждаща по-кратката тригодишна давност. Според касатора правното основание на иска е претенция за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 ЗЗД, което вземане се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Сочи се, че при правилна квалификация на предявения иск по чл.59 ЗЗД, исковите претенции се явяват основателни.
В отговора на касационната жалба ответното дружество [фирма], наред с изложените съображения за недопускане на касационно обжалване, поддържа, че въззивният съд при решаване на спора правилно е приложил кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД , съобразявайки се със събраните по делото доказателства и с автономното си вътрешно убеждение.
С определение № 708 от 9.12.2015г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
В проведеното открито заседание на 23.03.2016г. страните не се явяват и не изпращат представители. Депозирано е писмено становище от пълномощника на касатора адв.Н. И., в което се излагат съображения в подкрепа на твърденията в касационната жалба за неправилна квалификация на иска, дадена от въззивния съд на спорното право по чл.79 ал.1 ЗЗД вместо по чл.59 ЗЗД и за незаконосъобразно прилагане на давностния срок по чл.111 б.б. ЗЗД вместо по чл.110 ЗЗД. Направено е искане за присъждане на разноски като е представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С решение №59 от 17.08.2014г., постановено по т.д.№1271/2013г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъдено ответното дружество [фирма] да заплати на ищеца СТ В. 2004” Е. общо сумата 29 187.54лв., включваща обезщетение в размер на 20 039.56 лв. за лишаване от правото да ползва собствения на ищеца имот за периода от 30.09.2008г. до 28.10.2009г., както и сумата 9 147.98лв. – лихва за забава върху главницата, считано от 6.10.2008г. до 6.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
С допуснатото до касационно обжалване въззивно решение Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените от СТ В. 2004” Е. искове, присъждайки разноски в полза на ответното дружество. Въззивният състав е приел, че с исковата молба ищецът е предявил пред първостепенния съд два иска: главен - с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД за сумата 20 039.56лв. и акцесорен – с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 9 147.98лв. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е обосновавал извода, че претенцията на ищеца е основателна по чл.79 ал.1 ЗЗД и доказана по размер. Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност въззивният състав е приел, че доколкото претендираното вземане за обезщетение произтича от неизпълнен договор, то приложима е разпоредбата на чл.111 б.б ЗЗД. Съдът е посочил, че исковете са погасени по давност, тъй като тригодишният давностен срок по чл.111 б.б ЗЗД е изтекъл на 28.10.2012г., а исковата молба е предявена на 9.10.2013г.
Въззивното решение е процесуално недопустимо.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
С исковата молба ищецът СТ В. 2004” Е. претендира осъждането на ответното дружество [фирма] да му заплати общо сумата от 29 187.54 лв., представляваща обезщетение за периода от 30.09.2008г. до 28.10.2009г., за който период ищецът неоснователно е бил лишен от правото да ползва собствения си имот – сграда №2 в кв.163 по плана на [населено място] с обща застроена площ от 415.5 кв.м. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че срокът /с уговореното допълнително удължение/ на договора за замяна, по силата на който ответникът е ползвал имота, е изтекъл на 30.09.2008г., след което имотът е ползван от ответника без правно основание. Обстоятелствената част и петитумът на исковата молба на СТ В. 2004” Е. очертават предмета на главния иск като претенция за обезщетение от ползването на имот без правно основание, т.е като претенцията за неоснователно обогатяване, а не като претенция за обезщетение от неизпълнен договор. Ето защо касационният състав намира, че въззивният съд, произнасяйки се по иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, е разгледал непредявен иск, което прави въззивното решение изцяло недопустимо, включително и в частта му относно акцесорните претенции за лихви и за разноски.
В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено изцяло. Делото следва да бъде върнато за произнасяне по предявения иск на въззивния съд, тъй като в случая констатираната недопустимост се отнася единствено до въззивното решение. С оглед връщането на делото за ново разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по искането за разноски е въззивният съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №16 от 22.01.2015г., постановено по в.т.д.№236/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :