Р Е Ш Е Н И Е № 8 гр. София, 28 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2088/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. К. П. от [населено място], за отмяна по този ред на решение № 553 от 22 април 2013 година на Софийския градски съд (СГС), НО, 11-ти въззивен състав, по внохд № 30/2013 година и на потвърдената с него присъда от 06 декември 2011 година на Софийския районен съд (СРС), НО, 98 състав, постановена по нохд № 16853/2010 година. В искането се възразява дейността на предходните съдебни инстанции по събиране, проверка и оценка на доказателствените източници, както и формираните в резултат фактически изводи. Твърди се, че допуснатите от съдилищата нарушения на процесуалните правила в рамките на тази дейност, са довели до неправилно приложение на закона и до ангажиране на наказателната отговорност на осъдения П.. Алтернативно е заявена явна несправедливост на наложеното му наказание, определено при условията на чл. 54 от НК. Всичко това ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Основното отправеното до ВКС искане е за отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на осъдения П. по повдигнатото му обвинение, а алтернативните – за отмяна на съдебните актове на редовните съдебни инстанции и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий или изменяване на решението на въззивния съд и определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, за което, според осъдения, са налице законовите предпоставки. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. П. участва лично и със защитника си адвокат З. Л. от САК, който поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него основания за това и доводи в тяхна подкрепа. Идентично е и изразеното от осъдения П. становище в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, но при констатации за допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на „абсолютните” – незаконен съдебен състав, счита, че производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на осъдения С. Кирилов П. за това, че на 11. 05. 2010 година, в [населено място], на пл. „В.”, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорискови наркотични вещества – 3. 04 гр. амфетамин с активно вещество 3.5%, 0. 66 гр. коноп с активно вещество „тетрахидроканабинол” 2.5%, всичко на обща стойност 95. 16 лева, поради което и на основание 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Зачетено е времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 15. 05. 2010 година. П. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, предл. 2 от НК за държане без надлежно разрешение на девет броя таблетки „клоназепам”, на обща стойност 2. 25 лева. Съдът е определил на осъдения П. общо наказание от седем месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№ 14242/2006 година и 12186/2007, двете на СРС. Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения П.. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения. ВКС намира за необходимо да отбележи преди всичко констатацията, която прави, че искането за възобновяване на делото има по-скоро характеристиките на въззивна жалба, предпоставяща цялостна проверка на постановената присъда и не държи сметка за естеството на съдебния контрол по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела, какъвто е възобновяването. Това е обяснимо предвид съдържанието на актовете на редовните съдебни инстанции, които могат да бъдат определени като схематични и незадълбочени. Вярно е, че въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, но само и доколкото те са аналитични и убедителни и позволяват на страните и контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда или доколкото въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв. Извън от вниманието на съда са останали редица данни и обстоятелства по делото като: - липсата на категоричност и изчерпателност в показанията на свидетелите У. и С. – полицейски служители в 03 РУ, пътен патрул (протокол от с. з. от 18. 10. 2011 година, л. 59 от нох дело) относно ключови по делото факти, свързани с установяване принадлежността на инкриминираните забранени вещества, отнесено и към липсата на проведено изследване (напр. дактилоскопно) и липсата на обективни находки. В тази връзка е от значение обстоятелството, че и трите пътуващи в автомобила лица (осъденият П. и свидетелите А. и Л.) са потребители на дрога, с различна давност, интензитет и степени на зависимост (протокол от с. з. от 06. 12. 2011 година, л. 70 от нох дело); - противоречията в показанията на свидетелите Г. и П. (поемни лица) с обективните данни по делото относно броя на задържаните лица (четири, според тях), пълната липса на описание на инкриминираните вещества, на мястото, където са намерени и пр. (протокол от с. з. от 07- 06- 2011 година, л. 39 от нох дело); - наличието на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (СППЕ) по делото – експерти К., Т., Г., л. 25 от ДП, чието заключение не е приобщено към доказателствата по делото, но въпреки това формално е посочено в мотивите на присъдата (с. 3 от същите) и съдът очевидно е формирал някакви изводи въз основа на него; - наличието на многобройни данни за психичното здраве на осъдения П., които дават основание за по-прецизно и задълбочени психиатрично и психологично изследване – писма от ДПБ „Св. И. Р.” на л. 24 и 55 от нох дело, епикриза на л. 66 от същото дело, експертно решение на л. 35 от ДП и т. н. Във връзка с последното обстоятелство ВКС намира за необходимо да изложи по-подробни съображения, доколкото принципно то е от особено съществено значение за адекватното ангажиране на наказателната отговорност на лице, срещу което е повдигнато обвинение за извършено престъпление. В конкретния случай психичното състояние на осъдения П. не е било обект на прецизна и задълбочена проверка и обсъждане. Посочените по-горе писмени документи, надлежно приобщени от съда, наред с приетото от съда заключение на СПЕ – експерт Я. (л. 86 от ДП), както и изготвената и приложена по делото тройна СППЕ, съдържат данни за фамилна обремененост на осъдения П., за негово епилептично заболяване, за няколко суицидни опита с медикаменти, за провеждано срещу него производство за задължително лечение през 2011 година, за прекратяване през 2010 година на образувано срещу П. наказателно производство поради невменяемост, за перманентно хоспитализиране в периода 2009 – 2011 година, като последната хоспитализация е от м. февруари 2011 година в ДПБ – [населено място], а последният суициден опит – на 15. 09. 2011 година в условията на задържането му в 03 РУ на МВР. На фона на тази клиника няма как да не направи впечатление обстоятелството, че изслушаната и приета от съда СПЕ (както впрочем и неизслушаната тройна СППЕ), са се произнесли по въпросите за психичното здраве на осъдения П. след проведено негово амбулаторно освидетелстване в сградата на 03 РУ на МВР, което ВКС намира за абсолютно неприемливо. Общата липса на задълбоченост и внимание в хода на цялото наказателно производство, очевидно е рефлектирала и върху изследването на ключовия по делото въпрос за психичното здраве на обвиненото лице и неговата годност за пълноценно участие в процеса и носене на отговорност за престъплението, ако се установи съпричастността му към извършването му. Най-малкото, съдилищата е следвало да съобразят препоръката на изслушания експерт Я. за прилагане на специализирани медицински грижи при условията на чл. 40, ал. 4 от НК или поне да изложат съображения в тази връзка, което обаче не е сторено. При положение, че първоинстанционният съд е подходил формално към задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да провери изцяло правилността на присъдата и да изложи конкретни съображения по доказателствата, в отговор и на доводите във въззивната жалба, с която е сезиран. В случая съдът не е сторил това, а безкритично е утвърдил отразеното в мотивите на присъдата (л. 17 от въззивното дело), което не удовлетворява изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Доколкото констатираните пороци в доказателствената дейност на редовните съдебни инстанции компрометират изводите им по фактите, в т. ч. и относно психическото здраве и състоянието на осъдения П., ВКС не може да извърши проверка по правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието. Известно е, че въпросите за вината и формата й не са само такива по приложение на правото, но и такива по фактите, т. е. по доказването, и те следва да получат отговор при надлежно установени факти. При тези съображения, ВКС намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да бъдат съобразени и изследвани посочените по-горе обстоятелства и след надлежен доказателствен анализ и оценка, да получат отговор поставените по делото въпроси по приложението на закона и справедливостта на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 553 от 22 април 2013 година на Софийския градски съд, НО, 11-ти въззивен състав, по внохд № 30/2013 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.