2 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София 07.07. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 7150/2014 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. А., Й. А., Грация А., Е. М., Е. А., Д. Е. Д., П. М. Д., В. М. М., Ц. К. М., В. Т. М. – С., чрез адв. К. М., против решение от 11. 09. 2014 г. по гр. д. № 2335/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ”б” с-в, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение от 22. 04. 2014 г. по същото дело, като след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите против П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждането им да предадат владението на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките ДИКЗГЖД, ведно с построените в нея жилищни сгради с идентификатори 68134.1934.152. 1 и 68134.1934.152. 1, както и на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките АДЖЕА на скицата към заключението на техническата експертиза на вещите лица Д. М., Р. П. и С. К. от 7. 04. 2014 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 2, ал. 6 З. и в противоречие с ТР № 6/2006 г. и ТР № 1/2005 г., тъй като не е съобразено обстоятелството, че новата сграда е построена след 25. 02. 1992 г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/, а старата сграда е съществувала към одържавяване на имота по З. /отм./, както и към влизане в сила на реституционния закон в непроменен вид. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове за индивидуализираните по-горе части от процесния поземлен имот. С определение от 13. 05. 2015 г. на мястото на жалбоподателя-ищец Й. А. са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, неговите законни наследници А. А. и М. А.. С определение от 03. 06. 2015 г. на мястото на жалбоподателя-ищец Грация А. е конституиран, на осн. чл. 227 ГПК, законният й наследник С. Ф. Г.. Ответниците по касационната жалба П. К. Ш. и Р. М. Ш. излагат съображения за правилност на въззивното решение в обжалваната част. Поддържат недоказаност на твърдението на ищците за идентичност между национализираните имоти собственост на [фирма] и процесния имот, както и наличие на пречки за реституция на имотите. Искат потвърждаване на решението в обжалваните части. С определение № 121 от 4. 03. 2015 г. по гр. д. № 7150/2014 г. на ВКС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 78 от 18. 03. 2015 г. по гр. д. № 7150/2014 г. на ВКС, І г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и в частта относно направеното от П. К. Ш. възражение за признаване право на задържане на имота до заплащане от ищците увеличена стойност на имота от извършени подобрения, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: а/. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19; б/. налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване настоящият състав приема следното: Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/2001 г., т. 19, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, да съдържат фактически и правни изводи по съществото на спора, с оглед въведените от страните твърдения, възражения и доводи, относими към спорното право. Според указанията по приложението на ЗВСОНИ и З., дадени с ТР № 6/2006 г. и ТР № 1/2005 г., целта на ЗВСОНИ е да се възстанови собствеността върху тези одържавени имоти, които към влизане в сила на реституционния закон реално съществуват като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени. Не е налице пречка за реституция в хипотезите, при които е отчужден незастроен имот по някой от законите посочени в чл.чл. 1 и 2, ал. 1 ЗВСОНИ и върху същия е построена сграда след 25. 02. 1992 г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/, както и в случаите, при които е одържавен застроен имот и към влизане в сила на ЗВСОНИ сградата съществува реално като обект на собственост до размерите, в които е била отчуждена. По съществото на касационната жалба Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение градският съд, като въззивна инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявен от Д. А., Й. А., Грация А., Е. М., Е. А., Д. Е. Д., П. М. Д., В. М. М., Ц. К. М., В. Т. М. – С. против П. К. Ш. и Р. М. Ш. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждането им да предадат владението на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките ДИКЗГЖД, ведно с построените в нея жилищни сгради с идентификатори 68134.1934.152. 1 и 68134.1934.152. 1, както и на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките ЕАДЖА на скицата към заключението на техническата експертиза на вещите лица Д. М., Р. П. и С. К. от 7. 04. 2014 г. В мотивите към решенията е прието, че процесният имот е част от имот, придобит от [фирма] през 1941 г., на основание договори за покупко-продажба сключени с нотариални актове № № 158/1941 г. и 176/1941 г., и одържавен през 1948 г. на основание З. /отм./. Приел е, че ищците са наследници на акционерите на [фирма] и с влизане в сила на ЗВСОНИ им е възстановена собствеността само върху незастроената част от 338 кв.м. от имот с идентификатор 68134.1934.152, която част е изобразена между точките по букви БВГЖЕБ на скицата към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза от 7. 04. 2014 г., представляваща неразделна част от решението и от която има възможност да се обособи самостоятелен УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Нито в основното, нито в допълнителното решение са изложени мотиви защо ревандикационният иск е приет за неоснователен за застроената част от имота с идентификатор 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на посочената скица, ведно с находящите се в тази част жилищни сгради с идентификатори 68134.1934.152. 1 с площ от 112 кв.м. /по скица № 41839/9. 07. 2013 г. на А./ и 68134.1934.152. 2 с площ от 117 кв.м. /по скица № 41843/9. 07. 2013 г. на А. /, нито защо е приета неоснователност на иска за незастроената част между точките АДЖЕА на същата скица. Не са обсъдени доводите на ищците за липса на пречки за възстановяване на собствеността върху застроената част от имота, тъй като: а/. една от сградите е построена след влизане в сила на ЗВСОНИ на 15. 02. 1992 г. - през 1999 г., т.е. към влизане в сила на реституционния закон одържавеният имот не е бил променен, а построената след реституцията нова сграда е собственост на ищците на основание чл. 92 ЗС, тъй като те, като собственици на терена, не са учредявали право на строеж на ответниците; б/. другата сграда е съществувала преди одържавяване на имота през 1948 г. и към влизане в сила на ЗВСОНИ е съществувала реално като обект на собственост до размерите, в които е била отчуждена. Не са обсъдени и възраженията на ответниците, според които: а/. липсва идентичност между процесния имот и одържавения по З. /отм./ от [фирма] през 1948 г.; б/. дори да се приеме наличие на идентичност, в случая е била налице пречка за възстановяване на собствеността върху застроената част от процесния имот към влизане в сила на ЗВСОНИ, тъй като старата сграда е построена от държавата след национализацията, а новата сграда е построена законно, въз основа на одобрени на името на ответниците строителни книжа и след придобиване на имота от същите на основание договор за замяна от 1998 г., сключен със Столична община. Така постановеното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което са налице основания за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на мотиви, съдържащи фактически и правни изводи по релевантни за делото факти, твърдения, възражения и доводи на страните и отразяващи решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция е в нарушение на чл.чл. 188 и 189, ал. 2, вр. чл. 211 ГПК /отм./ и на задължителното тълкуване на тези норми, дадено с ТР № 1/2001 г., т. 19. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като се отразява на правилността на решението - в нарушение на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ и на указанията, дадени с ТР № 1/2005 г. и ТР № 6/2006 г., съдът е приел наличие на пречка за възстановяване на собствеността по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, без да изследва и установи дали застроената част от имот с идентификатор 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на скицата неразделна част от въззивното решение и частта от същия имот между точките ЕАДЖА /незастроена/ към влизане в сила на ЗВСОНИ са съществували реално в размерите, в които са отчуждени. Относно застроената част неизяснен е въпросът коя от двете жилищни сгради е новопостроената през 1999 г. и коя е съществувала към влизане в сила на ЗВСОНИ, дали съществуващата към влизане в сила на ЗВСОНИ сграда е била построена след одържавяване на имота през 1948 г. или е съществувала към одържавяването му, дали новопостроената през 1999 г. сграда – пристроена към съществуващата на имота по-стара сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Като неправилно, решението следва да бъде отменено. Тъй като основанието за отмяна налага извършване на нови съдопроизводствени действия /събиране на доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна и за извършване на преценката възстановена ли е собствеността върху описаните части от имота с влизане в сила на ЗВСОНИ или са били налице пречки за реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ/ и с оглед разпоредбата на чл. 295, ал. 2 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, на делото – дадено ход по същество пред настоящата инстанция и същото насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на доказателства. Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза със задачи вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и с документите, находящи се в СО, направление „Архитектура и градоустройство”, в СО р-н „В.”, в А. отговори на въпросите: а/. включват ли се частта от ПИ 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на скицата към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза от 7. 04. 2014 г., както и частта от същия имот изобразена между точките АДЖЕА на посочената скица, в имотите одържавени от [фирма] по реда на З. /отм./; б/. коя от двете сгради в частта от имота между точките ДИКЗГЖД, нанесени с идентификатори 68134.1934.152.1 и 68134.1934.152.2 на кадастралната карта, е строена през 1999 г. и коя преди това; в/. какви данни има за периода на построяване на по-старата сграда, съществувала в имота към 25. 02. 1992 г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/ и дали същата е съществувала към одържавяване на имота по реда на З. /отм./; в/. дали двете сгради представляват самостоятелни жилищни обекти или пристроената през 1999 г. жилищна сграда към съществуващата в имота стара сграда представляват един жилищен обект. На страните следва да бъде предоставена възможност да ангажират гласни и писмени доказателства относно периода на построяване на по-старата сграда, находяща се в частта от ПИ 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на скицата подписана от съдебния състав на въззивния съд, както и доказателства за установяване на факти, относими към спорното право и въведените от тях доводи. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 11. 09. 2014 г. по гр. д. № 2335/2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ”б” с-в, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е допълнено решение от 22. 04. 2014 г. по същото дело, като след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторите против П. К. Ш. и Р. М. Ш. – Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждането им да предадат владението на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките ДИКЗГЖД, ведно с построените в нея жилищни сгради с идентификатори 68134.1934.152. 1 и 68134.1934.152. 1, както и на частта от поземлен имот с идентификатор 68134.1934.152, заключена между точките АДЖЕА на скицата към заключението на техническата експертиза на вещите лица Д. М., Р. П. и С. К. от 7. 04. 2014 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, и с което е отхвърлено направеното от П. К. Ш. възражение за признаване право на задържане до заплащане на ищците на увеличена стойност на имота от извършени в същия подобрения. ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО пред Върховния касационен съд. ДОПУСКА съдебнотехническа експертиза със задачи вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и с документите, находящи се в СО, направление „Архитектура и градоустройство”, в СО, р-н „В.”, в А. отговори на въпросите: а/. включва ли се частта от ПИ 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на скицата към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза от 7. 04. 2014 г., както и частта от същия имот изобразена между точките ЕАДЖА на посочената скица, в имотите одържавени от [фирма] по реда на З. /отм./; б/. коя от двете сгради, находящи се в частта от имота между точките ДИКЗГЖД, които сгради са нанесени с идентификатори 68134.1934.152.1 и 68134.1934.152.2 на одобрената кадастрална карта, е строена през 1999 г. и коя преди това; в/. какви данни има за периода на построяване на по-старата сграда, съществувала в имота към 25. 02. 1992 г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/ и дали същата е била построена преди или след одържавяване на имота по реда на З. /отм./; г/. дали двете сгради представляват самостоятелни жилищни обекти или пристроената през 1999 г. жилищна сграда към съществуващата в имота стара сграда представляват един жилищен обект. За вещо лице назначава арх. Г. Г. при възнаграждение 400 лв., от която сума 300 лв. платими общо от ищците и 100 лв. общо от ответниците в едноседмичен срок. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ в двуседмичен срок от съобщението да предприемат необходимите процесуални действия за ангажиране на гласни и писмени доказателства относно периода на построяване на по-старата сграда, находяща се в частта от ПИ 68134.1934.152, изобразена между точките ДИКЗГЖД на скицата към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза от 7. 04. 2014 г. НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание за 14. 10. 2015 г., от 9,00 ч., за когато да се призоват страните, вещото лице – след представени доказателства за внесено възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.