Р Е Ш Е Н И Е
№ 531
София, 22 декември 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на единадесети
декември двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна
Методиева
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Авдева
Татяна Кънчева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 550/2009 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Й. М. против въззивно решение № 114 от 9.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 149/2009 год. по описа на Варненския апелативен съд.
В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя и защитника му се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.2 и 3 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция се е произнесла по недопустима жалба на частните обвинители, а наложеното наказание по начин на изтърпяване е явно несправедливо. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години.
Частните обвинители чрез повереника си изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 40 от 23.03.2009 год. постановена по НОХ дело № 233/2009 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия М. Й. М. за виновен в това, че на 15.07.2008 год. на главен път Е 87 Бургас-Варна, при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на по-вече от едно лице- М. А. Т. на 38 год. и Й. Г. Г. на 31 год, поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр. предпоследно б.”б” във вр. с чл. 55 ал.1т.1 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от три години.
С въззивно решение № 114 от 9.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 149/3009 год. Варненският апелативен съд е изменил присъдата само с частта за наложеното наказание по чл. 343г НК, като е увеличил срока на лишаването от правоуправление от три на четири години, а е потвърдил присъдата в останалите обжалвани части.
Касационната жалба е частично основателна.
Доводът на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с произнасянето на въззивната инстанция по процесуално недопустима жалба на частните обвинители. В този смисъл е изложеното съображение, че първоинстанционната присъда е съобразена с искането на частните обвинители, поради което те нямат право на въззивна жалба. Той е релевиран пред въззивната инстанция в подкрепа на искането за прекратяване на съдебното производство по тази жалба. Въззивният състав го е обсъдил и мотивирано го е отхвърлил, като е изложил убедителни съображения, че не са налице изискванията по чл. 318 ал.4 изр.2 НПК. Те намират опора в данните отразени в протокола от съдебното заседание на първоинстанционния съд. Видно от отбелязването в него, както от представителя на прокуратурата, така и от частните обвинители е изразено становище само по отношение размера на наказанието лишаването от свобода. От частното обвинение е направено искане алтернативно за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на две години, както е поддържано от държавното обвинение, или в размер на две години и половина. Размерът на наказанието лишаване от свобода е съобразен с това искане, поради което нямат право на жалба в тази част. По отношение размера на комулативно предвиденото наказание лишаване от право липсва изразено становище и правилно е прието, че само в тази част жалбата е допустима. Като я е разгледал по същество и възприемайки доводите за явно несправедливо занижаване на размера на това наказание за основателни го е увеличил от три на четири години, не е ограничил правата на подсъдимия.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 във вр. с ал.5 т.2 НПК е основателно.
При отговора на оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода по начин на изтърпяване, въззивната инстанция е възприела извода на първоинстанционния съд, че настъпилия особено тежък вредоносен резултат, липсата на съпричиняване от страна на пострадалите, данните за личността на дееца и интензитета на този вид престъпления налагат ефективно изтърпяване на наказанието. Възприемането на тези съображения в тяхната цялост означава по принцип изключване на възможността за приложение на института на условното осъждане за определена категория престъпления, каквито са тези, при които е причинена по непредпазливост смърт на по-вече от едно лице и единствено по вина на дееца. Това противоречи на същността на този институт, който е приложим за всяко престъпление при наличието на предпоставките в чл. 66 ал.1 НК, които касаят размера на наложеното наказание, съдебното минало на дееца и възможността по този начин да бъдат постигнати целите на наказанието. Като средство за постигане целите по чл. 36 НК наказанието се налага на дееца за да му се въздейства предупредително и възпиращо и да му се отнеме възможността да върши престъпления, а от друга страна да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. При решаването на въпроса за приложението на чл. 66 НК следва да се имат предвид и двете цели, които са неразривно свързани помежду си, като законодателят е отдал преимуществено значение на целите на личната превенция. За нейните цели са от значение данните за личността на дееца и възможността да му се въздейства положително без ефективно изтърпяване на наказанието, а за целите на на генералната превенция са от значение обществената опасност на деянието и актуалността на този вид престъпления.
По делото тези обстоятелтва не са преценени в достатъчна степен и това е довело до налагане на явно несправедливо наказание с отказа да бъде отложено изтърпяването му. Степента на обществената опасност на извършеното деяние, чрез което се характеризира и дееца, не е по тежка в сравнение с типичната за този вид престъпления, както с оглед настъпилия съставомерен резултат, който е минимално необходимия за приетата квалификация, така и с оглед тежестта на допуснатите нарушения. Без допуснатите от него нарушения свързани с управлението на автомобила при една усложнена пътна обстановка и със скорост, който не е била съобразена с нея, не би се стигнало до съставомерния резултат, но тези нарушения не могат да се преценят като изключително тежки. Данна за личността на дееца е и поведението му като участник в движението и в тази връзка правилно са отчетени предходните му административни наказания за допуснати нарушения на правилата за безопасност, но не е съобразена тежестта им с оглед размера на санкциите.
Тези данни, преценени в съвкупност с приложената положителна трудова характеристика, чистото съдебно минало и последователното критично отношение към деянието от момента на извършването му, налагат извода, че за да се предизвикат съответните положителни промени в съзнанието му, за да се превъзпита към спазване на закона, не е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Като е приела противното и е потвърдила присъдата в тази част, въззивната инстанция е допуснала нарушение, което е съществено по смисъла на чл. 348 ал.5 т.2 НПК. На това основание въззивното решение следва да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66 НК и бъде определен изпитателен срок от пет години.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Изменява въззивно решение № 114 от 9.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 149/2009 год. по описа на Варненския апелативен съд, като на основание чл. 66 ал.1 НК отлага изтърпяването на наложеното наказанието две години лишаване от свобода на подсъдимия М. Й. М. с изпитателен срок от пет години.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: