3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9 София, 17.01.2019 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1092 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Постъпила е молба от адв.А. Т. в качеството му на процесуален представител на „Хидроенерджи груп“ ООД, за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските, с искане в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатска защита пред ВКС в размер на 2000лв. съгласно представения с молбата договор за правна защита и съдействие. В писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна Р. А. Ч., чрез процесуалния си представител адв.И. Я. К., изразява становище, че искането е недопустимо, тъй като с подадения от дружеството отговор на касационната жалба не е представен списък на направените и претендирани разноски по чл.80 ГПК. Поддържа също така, че искането е и неоснователно, тъй като в представения от дружеството договор за правна защита и съдействие не е удостоверено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договорения адвокатски хонорар по съображения, че извършеното от упълномощения адвокат се свежда само до изготвянето на отговор на касационната жалба без да е било извършвано процесуално представителство в открито съдебно заседание. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №477/22.10.2018г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №427/12.10.2017г., постановено от Окръжен съд-Смолян по в.гр.д.№298/2017г., по подадената от Р. А. Ч. касационна жалба. Разноски в полза на ответника по касационна жалба „Хидроенерджи груп“ ООД не са присъдени, макар в подадения от процесуалния представител на дружеството на 02.03.2018г. отговор да се съдържа искане в този смисъл – за присъждане на сторените по делото разноски в касационното производство, включително за адвокатско възнаграждение, по представен в открито съдебно заседание списък по чл.80 ГПК. С отговора договор за правна защита и съдействие, съдържащ данни за договорено и платено адвокатско възнаграждение, не е представен. Искането е подадено в регистратурата на ВКС на 15.11.2018г. в срока по чл.248, фал.1 ГПК, поради което следва да се приеме за допустимо. Към искането е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2018г. с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационното обжалване на решение №427/12.10.2017г., постановено по в.гр.д.№298/2017г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. и е посочено, че сумата е платена в брой при сключването на договора. Искането следва да се приеме за неоснователно, тъй като доказателства за договорени и направени разноски са представени едва с искането по чл.248 ГПК. Преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя, приема, по аргумент от чл. 80 ГПК, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника в производството пред касационната инстанция, в хипотезата , при която производството приключва с определение, с което като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, за да се приеме за допустимо и основателно, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание, като в този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл.288 ГПК разноски, за които с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са били направени, искането по чл.248 ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно. В този смисъл определение №157 от 05.07.2018г. по гр.д.№4575/2017г. на Първо ГО на ВКС, както и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о. В настоящия случай, както вече беше отбелязано, до провеждането на закритото съдебно заседание по настоящето дело на 18.10.2018г. доказателства за договорено и платено от дружеството адвокатско възнаграждение по делото не са били представени, поради което искането за допълване на определение №477/22.10.2018г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, следва да се приеме за неоснователно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Хидроенерджи груп“ ООД за допълване на определение №477/22.10.2018г., постановено по гр.д.№1092/2018г. по описа на Първо ГО на ВКС, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Председател: Членове: