8 Р Е Ш Е Н И Е №190/2013 Гр.София, 23.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 483 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., [населено място] срещу решение № 168/31.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2883/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2708/07.07.11г. по гр.д.№ 16929/10г. на Пловдивския районен съд в частта за признаване за установено съществуването на парично задължение на С. Г. С. към К. И. Г., [населено място] за заплащане на сумата от 10000 лв. по запис на заповед от 08.06.06г., ведно със законната лихва от 24.03.10г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът К. И. Г., [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въз основа на запис на заповед от 08.06.06г. е издадена заповед за изпълнение за сумата от 12500 лв., като страните не са спорили, че записът на заповед обезпечава задължение на издателя по договор за заем на парична сума, която е получена от него. Възражението на ответника по иска – настоящ касатор, че е погасил изцяло задължението, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че от представения по делото касов ордер за сумата 2500 лв., не може да се направи категоричен извод, че е погасена изцяло дължимата сума по записа на заповед, независимо от вписаното основание „окончателно плащане на заем”, тъй като предишните плащания следвало да бъдат оформени писмено. Първоинстанционният съд не е допуснал поисканите гласни доказателства предвид забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения. Искането за разпит на свидетели пред въззивния съд, заявено по реда на чл.266, ал.3 ГПК, е отхвърлено на основание чл.266, ал.1 ГПК. С определение № 346/11.04.2013г. по т.д.№ 483/12г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за допустимостта на свидетелски показания по договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, предвид наличието на писмен документ, съдържащ изявление за окончателно погасяване на парично задължение. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По въпроса за допустимостта на свидетелски показания за изясняване на обстоятелствата, при които е сключен договор за заем в решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ВКС, ІV гр.о. е прието, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. В решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на ВКС, ІV гр.о. по въпроса за приложението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК е прието, че в производство по иска по чл.240, ал.1 ЗЗД, при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължение за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло изводите в цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, и намира, че даденото разрешение е приложимо и по отношение на забраната за допускане на свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Забраната за разпит на свидетели по чл.164, ал.1, т.4 ГПК предполага паричното задължение да е поето с писмен акт, при което при спор между страните относно погасяването му, е недопустимо събирането на гласни доказателства, ако липсва изрично съгласие на страните по чл.164, ал.2 ГПК. За доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка – чл.77, ал.1 ЗЗД. От друга страна, ако за вземането е издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му по силата на чл.77, ал.2 ЗЗД. В решение № 88/07.06.10.г. по т.д.№ 765/09г. ІІ т.о. е прието, че нормите на чл. 109 във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗЗД не намират субсидиарно приложение към записа на заповед. Предаването на ценната книга на длъжника, без да е извършено отбелязване на плащането по нея, не доказва погасяването на дълга. В случая независимо, че оспорването на издателя е относно дължимостта на вземането по записа на заповед, същото произтича от твърдение за погасяване на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга. В този смисъл съдът обсъжда въпроса за доказване със свидетелски показания на плащането по договора за заем, но само в хипотезата на наличие на писмен документ, съдържащ изявление за окончателно погасяване на паричното задължение. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума. Следователно забраната за разпит на свидетелите ще е налице, ако се цели установяване на основанието, на което е направено плащането, но и същото се свързва по твърдения на страните с поето с писмен акт задължение, както и за размера на платената сума. При наличието на разписка, съдържаща изявления за посочените факти, свидетели биха били допустими в хипотезите по чл.165 ГПК, както и относно други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в разписката – например време и място на изпълнение. Свидетелите биха били допустими и за установяване на обстоятелствата, при които е издадена разписката, според разрешенията на ВКС в цитираната практика по чл.290 ГПК. При конкретно поставения въпрос за установяване на обстоятелства, свързани с погасяване на задължението при наличието на документ, съдържащ изявление за окончателно погасяване на парично задължение, свидетелски показания не биха били необходими. Посочените разрешения в контекста на въпроса са относими, ако писменият документ с изявлението за окончателно погасяване на задължението е издаден от кредитора. В този случай обстоятелствата относно издаването му, извън тези за установяване на договора, на писменото съглашение или за изменянето му и за опровергаване на съдържанието, т.е. попадащите под забраните по чл.164, ал.1, т.3, 5 и 6 ГПК, могат да се доказват със свидетелски показания. При документ, съдържащ изявление за окончателно погасяване на задължението, издаден от длъжника, тези разрешения са неприложими. Изявлението на длъжника за окончателно плащане представлява удостоверяване на изгоден за страната факт, поради което не представлява признание както в материалноправен, така и в процесуалноправен смисъл и не следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по делото по чл.175 ГПК. По този въпрос е постановено решение № 51/21.07.09г. по т.д.№ 528/09г. на ВКС, І т.о. На изявлението за плащане е придадено правно значение в хипотезата на чл.76, ал.1 ЗЗД, но само досежно кое от няколкото еднородни задължения погасява длъжника с направеното частично изпълнение. Изявлението за окончателно плащане не е от тази категория, поради което същото не би могло да се противопостави на кредитора при спор относно размера на дълга и относно размера на погасената част от дълга. В този случай чрез искането за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, с разпита на свидетелите длъжникът цели да докаже „предишни плащания” или размера на целия дълг. Установяването на т.нар. предишни плащания, т.е. тези които предхождат по време плащането, отразено в документа, попада в забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Доказването на размера на целия дълг, за да се съпостави същия с направеното окончателно плащане, ще попадне в забраните за разпит на свидетели по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, ако задължението, произтича от договор над определената в закона стойност и липсва писмен договор, или за установяване на писмени съглашения или за опровергаване на писмения акт, с който е поето задължението – чл.164, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. По тези съображения на въведения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос съставът на ВКС отговоря в следния смисъл: Свидетелски показания по писмен договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, са допустими при наличието на писмен документ, съдържащ изявление на кредитора за окончателно погасяване на парично задължение, и то само ако със свидетелите се цели доказване на факти, извън удостоверените в документа, като например обстоятелства при съставянето му, времето или мястото на издаването му. Свидетелски показания по писмен договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, са недопустими и при наличието на писмен документ, ако този документ съдържа изявление единствено на длъжника за окончателно погасяване на парично задължение. За допустимостта на свидетелските показания при липса на писмен договор за заем за потребление се прилагат разрешенията по решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на ВКС, ІV гр.о. По същество на касационната жалба. Касаторът поддържа всички основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, като конкретните му оплаквания са свързани с грешки при тълкуване на направените волеизявления в представеното по делото писмено доказателство и формираните въз основа на него правни изводи. Значението на писмения документ се определя от предмета на делото и от заявените твърдения и възражения на страните. По предявения установителен иск за съществуване на вземане, произтичащо от запис на заповед от 08.06.2006г., на основание на който е издадена заповед за изпълнение, ответникът като издател на записа на заповед е въвел възражение, че записът за заповед е издаден по договор за заем, което задължение той е погасил в пълен размер. За доказване на това обстоятелство се позовава на разходен касов ордер от 16.08.2006г. Ищецът по иска и поемател по записа на заповед не оспорва твърдението, че записът на заповед е издаден по повод на заемни правоотношения. Възраженията са, че представеният от ответника разходен касов ордер удостоверява плащане по друг запис на заповед, а не по процесния, като не оспорва самия документ /”написването му”/, а съдържанието му /отразеното основание за плащане/. Ответникът е поискал събирането на гласни доказателства за лицето, съставило ордера от 16.08.2006г., защо е съставен и за връщането на кои суми и по кой запис на заповед е издаден. На това искане се е противопоставил ищецът, като съдът не е допуснал изслушването на свидетелски показания на основание чл.164, ал.1, т.4 ГПК. По възражението на ищеца, че разходният касов ордер отразява плащане по запис на заповед от 03.04.2004г. не са ангажирани доказателства, а представеното копие на тази ценната книга е изключено от доказателствата по делото, като ищецът е заявил, че не разполага с оригинала, тъй като е върнал същия на ответника. При така въведените твърдения и възражения на страните не се спори, че записът на заповед от 08.06.2006г. е издаден за обезпечаване на изпълнението по договор за заем между издателя и поемателя в размер на сумата по записа, както и че същата сума е предоставена от поемателя на издателя. На доказване подлежи фактът на връщане на заетата сума с оглед на въведеното твърдение от ответника, който носи доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Съставът на ВКС намира, че е налице въведеното касационно оплакване на необоснованост на въззивния акт. Решаващият състав неправилно е възприел волеизявленията, съдържащи се в представения по делото писмен документ, в резултат на което е формирал извод за недоказаност на твърдението на ответника за погасяване чрез плащане на сумата по договора за заем и съответно - по записа на заповед. Представеният по делото разходен касов ордер от 16.08.2006г. е със съдържание: „по запис на заповед от 08.06.2006г. окончателно връщане на заем” и е за сумата от 2500 лв. Разходният касов ордер е издаден от ответника с нареждане да се брои на ищеца посочената сума и е подписан и от двете страни по делото. Настоящият състав приема, че разходният касов ордер има характер на разписка, тъй като същият е подписан от кредитора /обстоятелство, което не се оспорва/ и съдържа изявления, въз основа на които могат да се направят изводи за основанието и размера на поетото задължение, кредитора, длъжника, размера и времето на плащане. Основанието и размерът на поетото задължение се установяват чрез направеното препращане към записа на заповед с посочена дата на издаване; кредиторът и длъжникът в разписката съвпадат с издателя и поемателя, както и е посочена датата на плащане. Допълнително в разписката е посочен както писмения документ, обективиращ поетото задължение по размер, така и каузалното правоотношение, във връзка с което е издадената ценната книга /заем/. Изявлението е за заплащане на сумата от 2500 лв., която е в размер, по-нисък от сумата по записа на заповед, съответно по договора за заем, но вписването „окончателно връщане на заем” следва да се тълкува в смисъл, че задължението е погасено в пълен размер. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД заемателят следва да върне заетата сума и съдържанието на документа възпроизвежда точно законовото понятие за изпълнение на задълженията на заемателя. Окончателното връщане предполага, че са правени и други вноски по заема, предшестващи по време погасяването на посочената в документа сума, като с това изявлението кредиторът заявява, че налице пълно изпълнение и е удовлетворен. В този смисъл разходният касов ордер има характер на разписка, издадена от кредитора и се ползва с доказателствена сила относно удостовереното изявление за изпълнение на задължението на заемателя. При такова волеизявление разписката може да се противопостави от длъжника на кредитора без да е необходимо заемателят да доказва с писмен документ, че е погасявал задължението си на части в предшестващи периоди от времето. В разписката може да се посочи и, че кредиторът счита за погасено изцяло задължението по конкретен договор, без да изброява евентуалните частични плащания или например други ползвани погасителни способи. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че с посоченото писмено доказателство ответникът по иска и заемател по договора за заем е установил погасяването на задължението за връщане на заетата суми и съответно вземането по записа на заповед, издаден за обезпечаване на изпълнението по това каузално правоотношение, не съществува. Съдилищата са отказали събирането на гласни на доказателства на основание чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Предвид на даденото разрешение по поставения правен въпрос изявлението в писмения документ е на кредитора и свидетелите са допустими в частта защо е съставен разходният касов ордер, като защитно средство на ответника по направените оспорвания от ищеца. Инстанциите по същество се приели за недоказан факта на погасяване на задължението при недопускане на заявени от страната доказателствени искания. Независимо от това процесуално нарушение, същото само по себе си не се е отразило на крайните изводи на съдилищата, доколкото събирането на гласни доказателства при посочените твърдения и възражения на страните и с оглед на процесуалното им поведение, не са необходими за установяване на релевантните за спора факти. С оглед на посочените аргументи въззивното решение е необосновано и следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи. На основание чл.81 и чл.78 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати направените от касатора разноски за трите съдебни инстанции в размер на 1930 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 168/31.01.2012г. по гр.д.№ 2883/11г. от Пловдивския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. И. Г., [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.25 за признаване за установено по отношение на С. Г. С., [населено място], [улица], ет.2, че съществува парично задължение на С. Г. С. към К. И. Г. за заплащане на сумата от 10000 лв. по запис на заповед от 08.06.06г., ведно със законната лихва от 24.03.10г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 2016/26.03.2010г. по ч.гр.д.№ 3895/10г. от Пловдивския районен съд. ОСЪЖДА К. И. Г., [населено място], [улица], вх.В, ет.3, ап.25 да заплати на С. Г. С., [населено място], [улица], ет.2 сумата от 1930 лв. /Хиляда деветстотин и тридесет лв./ - разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.