О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 106 София, 17.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 700/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. В. срещу определение № 713/14.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1770/2021 г. на Старозагорския окръжен съд за потвърждаване на определение № 1028/20.09.2021 г. по гр. д. № 2700/2021 г. на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от касатора срещу „Финанс Груп 1” ООД [населено място] и Д. М. Д. иск по чл. 440, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес. Касаторът поддържа оплакване, че обжалваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено, както и да се постанови друго, с което да се укаже искът да бъде разгледан по същество. Твърди, противно на приетото от въззивния съд, че привидната сделка като нищожна не произвежда действие не само по отношение на страните по нея, но и спрямо третите лица, както и че възбрана, вписана върху нищожна сделка, няма действие спрямо имота, предмет сделката. Освен това възбраната е обезпечение срещу разпоредителните действия на длъжника, но не и средство за увреждане на третите лица. Въззивният съд не бил изложил мотиви и не бил обсъдил доводите на касатора във въззивната жалба и напълно игнорирал влязлото в сила решение за установяване привидността на сделката между касатора и длъжника на „Финанс Груп 1” ООД Д. Д.. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, допускане на касационно обжалване се иска по въпроса: длъжен ли е въззивният съд в производството по проверка на първоинстанционно определение, с което се прегражда по-нататъшният ход на делото, да обсъди всеки довод на страната и този пропуск на съда представлява ли процесуално нарушение; в този случай, ако това нарушение е съществено, следва ли обжалваният акт да се отмени. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че възбраната е наложена върху несеквестируема вещ, във връзка с което се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно допустимостта на иска по чл. 440 ГПК. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното определение. С писмен отговор ответникът по жалбата и по иска „Финанс Груп 1” ООД оспорва допустимостта ѝ с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както и относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване. При условията на евентуалност оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът по жалбата и по иска Д. М. Д. не депозира писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 вр. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, следователно е допустима. Не се споделя доводът на дружеството - ответник за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното определение е постановено по иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, който е уреден в закона като отрицателен установителен иск за собственост, следователно касационното обжалване е допустимо без оглед на неговата цена. Относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Д. В. В., в която ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, съставляващ съвкупност от дворно място, жилищна сграда и гараж, по силата на н. а. № ........../2003 г. и на решение по гр. д. № 309/2020 г. на Старозагорския районен съд, вписано на 12.01.2021 г. Твърди, че по описа на ЧСИ Манджурова е образувано изп. д. № 399/2019 г. с взискател „Финанс Груп 1“ ООД и длъжник Д. М. Д., като е била насрочена публична продан върху собствения му имот без жилищната сграда. Публичната продан не се е състояла, но възможността отново да бъде насрочена остава. За да потвърди прекратителното определение на районния съд, в обжалваното сега определение Старозагорският окръжен съд от фактическа страна е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр. д. № 309/2020 г. на Старозагорския районен съд, вписано на 12.01.2021 г. /неправилно посочено на 22.01.2021 г./, е обявен за нищожен поради привидност договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен между ищеца В. като продавач и ответницата Д. като купувач. Съдът е установил по справка от Службата по вписванията, че исковата молба по гр. д. № 309/2020 г. на Старозагорския районен съд е вписана на 19.02.2020 г., а във връзка с изп. д. № 399/2019 г. по описа на ЧСИ Манджурова е вписана възбрана на 02.09.2019 г., както и че тази възбрана е предшествана от други възбрани, вписани през 2015 и 2016 г. От правна страна въззивният съд е приел, че постановките на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно наличието на правен интерес от иска по чл. 440 ГПК не обхващат хипотезата, при която върху имота, предмет на иска, е била наложена възбрана, а това обстоятелство е от значение за преценката за наличието на правен интерес от иска. Приел е, че исковата молба, както и решението, с което е прогласена нищожността поради привидност на разпоредителната сделка между ищеца и ответника-длъжник по принудителното изпълнение, са вписани след вписването на възбрана в полза на ответника - взискател по изпълнителното дело „Финанс Груп 1“ ООД, поради което правата на третото лице, което твърди, че длъжникът не е собственик на имота, върху който се насочва изпълнението, са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори по правилата на чл. 452 и чл. 453 ГПК. Тази непротивопоставимост се изразява в правото на последните да се удовлетворят от цената на имота, получена при публичната му продан, независимо че към деня на изпълнението имотът вече не е собственост на длъжника. Ето защо дори искът по чл. 440, ал. 1 ГПК да бъде уважен, то това решение няма да произведе целения правен ефект - прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, т. 7 ГПК, поради което не е налице правен интерес от воденето на такъв иск. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не обуславя допускане на касационното обжалване, тъй като доводът за несеквестируемост на имуществото на третото лице се навежда за първи път едва с касационната жалба. Отделно от това несеквестируемостта на имуществото е въпрос от значение за процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, а не за допустимостта на иска по чл. 440 ГПК или за неговата основателност. Процесуалната незаконосъобразност на индивидуалното принудително изпълнение не е предмет на иска по чл. 440 ГПК, независимо от обстоятелството, че искът е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника, и с изпълнението се засягат правата на тези лица и като алтернатива на защитата по чл. 435, ал. 4 ГПК чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което само е маркирано, но не е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение, за която ВКС следи и служебно. При изграждане на преценката за недопустимост на предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес въззивният съд е съобразявал обстоятелства, които са от значение за преценката за неговата основателност, с което е допуснал нарушение на състезателното начало и равенството на страните като основни принципи на гражданския процес, лишавайки страните от възможността да бъдат изслушани, да вземат становище по доводите на насрещната страна, както и да сочат и представят доказателства. По съществото на частната касационна жалба - същата е основателна. Неправилно въззивният съд е отнесъл и съобразявал поредността на вписванията, чрез които се разрешава конкуренцията на права върху една и съща вещ, като се черпи непротивопоставимост за първото по време на вписване право, както и установената от закона относителна недействителност спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на действията на разпореждане с вещта, обект на принудителното изпълнение, към преценката за наличие на правен интерес и допустимост на процеса. Както конкуренцията на права, така и относителната недействителност са материалноправни въпроси /институти/ и корелират с преценката за основателност на иска, независимо че се разрешават въз основа на действие като вписването, което по естеството си е процесуално строго формално действие. Неправилно според настоящия състав на ВКС, I-во г. о., при преценката за наличието на правен интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК въззивният съд е съобразявал обстоятелства извън посочените в самата разпоредба. Както е посочено в мотивите към т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен иск за собственост, но изрично уреден в закона специален иск за собственост, така предпоставките за наличието на правен интерес от него са посочени в самата разпоредба на чл. 440 ГПК. Следователно, ако тези предпоставки са налице /започнало и неприключило принудително изпълнение на парично вземане, насочено срещу вещ, за която трето на изпълнението лице отрича правото на собственост на длъжника по изпълнението, като твърди, че то е титуляр на вещно право, което се засяга от изпълнението/, е налице и правен интерес от иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Като неправилно, обжалваното въззивно определение, както и първоинстанционното, следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на друг състав ва първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 440, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 713/14.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1770/2021 г. на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 713/14.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1770/2021 г. на Старозагорския окръжен съд и определение № 1028/20.09.2021 г. по гр. д. № 2700/2021 г. на Старозагорския районен съд. ВРЪЩА делото на друг състав на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: