Р Е Ш Е Н И Е № 384 гр. София, 24 септември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1173/2013г. Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура - Пловдив срещу решение №73 от 05.04.2013г. на Пловдивски апелативен съд, по внохд 68/2013г. Подаденият протест обективира недоволство от постановения акт, поради допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон досежно повдигнатото срещу В. Р. обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК Поставя се акцент на превратното тълкуване на приобщените гласни доказателствени средства, изразяващо се в тенденциозно игнориране на депозирания от пострадалия М. А. разказ, в повърхностна интерпретация на свидетелските показания на С. С. и А. В., и в безкритично възприемане на заявеното от подсъдимото лице, предпоставили неверните изводи на съда за недоказаност на инкриминирания грабеж, с предмет на посегателство – 20 лева. В съдебно заседание на 17.09.2013г. прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. В настоящото производство подсъдимият В. Р. участва лично и с преупълномощен от договорния адвокат Б. защитник, който пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на проверката по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №4/16.01.2013г., по нохд №1733/2012г., Пловдивски Окръжен съд /ОС/ е признал В. Щ. Р. за виновен в извършено на 08.06.2012г., в [населено място] престъпление по чл.157, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, с пострадал М. А. А. и му наложил наказание - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт, подсъдимото лице е признато за невиновно, на същата дата и място, чрез употреба на сила и при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи- пари в размер на 20 лева от владението на М. А. А., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдано по обвинението по чл.199, ал.1, т. 4, вр.чл.198 от НК. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия Р. е инициирана въззивна проверка по внохд №68/2013г., по описа на АС – Пловдив, финализирала с решение №73 от 05.04.2013г., с което постановената първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. При осъществения инстанционен контрол Върховният касационен съд не констатира допуснати нарушения на процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, предпоставили дерогиране на материалния закон по повдигнатото срещу В. Р. обвинение по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на подсъдимия; свидетелските показания на М. А., А. В., М. С., Н. Б. и С. К.; и приложената писмена документация /протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него; и проверена с назначените съдебно-медицински експертизи на живо лице и на веществени доказателства, не обезпечава с нужната степен на доказателствен интензитет обвинителната теза на представителя на прокуратурата, за извършен на инкриминираната дата от В. Р. грабеж. Категорично установените по делото фактически данни очертават нанесен на 08.06.2012 година, в изоставен склад на [улица], в [населено място], побой на М. А. чрез удари с ръце, крака и колан, по главата и тялото, с цел извършване на полово сношение с жертвата, и сочат на съпричастност на подсъдимото лице. Визираните доказателства за осъщественото престъпно посегателство против половата неприкосновеност, не обосновават обаче по изискуемия се убедителен начин инкриминираното насилствено отнемане на сумата от 20 лева, субсумиращо престъпния състав на чл.199, ал.1, т.4 от НК и неговото авторство. В разисквания смисъл, Пловдивски АС с демонстриран професионализъм е подложил на обсъждане разказа на подсъдимия Р. за случилото се на 08.06.2012 година, анализирал е в детайли заявеното от разпитаните в процеса на разследване свидетели за инцидента и коментирал наличните противоречия в тях, при стриктно съблюдаване на източника на доказателства, задълбочена преценка на възможността на посочените лица за възприемане и отразяване на фактите, релевантни за това престъпление и обективно съотнасяне на съдържимите се в гласните доказателствени средства данни. Обективна е интерпретацията на депозираните от М. А. в досъдебната фаза на наказателния процес свидетелски показания, приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК, чиято житейска алогичност, вътрешна неустойчивост и очевидна неистинност е изследвана с юридически усет, и след преценката им във взаимовръзка със съвкупната доказателствена маса, е формирано заключение, че същите не следва да се ползват с кредит на доверие. Непоследователни и променливи са твърденията на жертвата на престъпното посегателство по чл.157 от НК, словно материализирани в изготвените при проведеното досъдебно разследване писмени доказателствени средства - протоколи от 14.06.2012г. и от 15.06.2012г., в частта за извършения на инкриминираната дата грабеж. Видно от волеизявленията на А. пред разследващия полицай на 14.06.2012г. конфликтът на инкриминираната дата възникнал по повод отправен от В. Р. укор, че е хитър и не си харчи парите, съпроводен с нанасяне на удари, след което усетил, че подсъдимото лице изважда държаните от него в джоба на панталона пари. В разпита си пред съдия на 15.06.2012г. пострадалият говори за проведен с Р. разговор при физическия сблъсък и за изтръгнато с насилие афиширано от него съгласие, нападателят да вземе останалата му след закупуването на бутилките с бяло вино сума от 20 лева. Последващи са описаните от М. А. неправомерни действия на подсъдимия, консумиращи осъщественото полово престъпление. Реализирана е проверка на очертаните в показанията на жертвата обстоятелства по отношение на принудителното отнемане на инкриминираните вещи и участието на подсъдимия, чрез съпоставка с разказа на свидетеля - очевидец С. С. и със заявеното от разпитаните в хода на досъдебното производство А. В., М. С., Н. Б. и С. К.. Отсъстват пресъздадени от присъствалия на инцидента С. С., зрителни и слухови възприятия за наличен спор между М. А. и В. Р. за процесната сума, и за отнемането й чрез упражнена сила, като същият допълва, че едва след няколко дни научил от пострадалото лице, че подсъдимият му взел 20 лева. Факти, относими към инкриминирания грабеж и доказващи неговото извършване от В. Р., не са лимитирани и от оказалите подкрепа на жертвата С. и В., и от пристигналите на местопроизшествието полицейски служители Б. и К. Свидетелите М. С. и А. В., коректно и достоверно разказват, че минавайки случайно вблизост до складовото помещение на жп гарата в [населено място], чули виковете на жертвата, влезли в стаята и видели съблеченият от кръста надолу подсъдим да лежи върху М. А. и да му нанася удари, поради което те се намесили, помагайки на пострадалия да стане и да се облече, като незабавно сигнализирали Бърза помощ и надлежните органи на реда.Действително по време на разпита си от 14.06.2012г. пред разследващия полицай и в дадените на 09.08.2012г. показания, свидетелят В., преповтаряйки заявеното от А., твърди, че при излизането от склада жертвата споделила за липсата на пари, опипвайки панталона си, който бил много широк, като впоследствие внася уточнението „Локото /М. А./ каза, че са му взели 20 лева от джоба, сигурно В. /В. Р./ му ги е взел”.Това обаче, интерпретирано при съобразяване с естеството и съдържанието на свидетелските показания в тази им част, и ценено в контекста на останалия доказателствен материал е недостатъчно за обезпечаване на повдигнатото срещу Р. обвинение за грабеж. Разпитаният А. В. възпроизвежда извънпроцесуални изявления на пострадалия от инкриминираното престъпно деяние, характеризиращи се с първоначална неяснота досежно точното местонахождение на предмета на посегателство и причините за отсъствието му, респективно с последваща несигурност относно съпричастното към отнемането лице, които са единствената доказателствена опора на развитата от прокурора обвинителна теза. Не следва да се игнорира и установената чрез коментираните гласни доказателствени средства фактология, сочеща на упражнена от В. Р. спрямо М. А. агресия, обективирана в нанесен на жертвата побой, събаряне на земята и разсъбличането й, с цел осъществяване на полово сношение, при които е възможно изпадане на процесната сума от дрехите, ако изобщо те са били в наличност, още повече, че според изготвения на 14.06.2012г. /почти седмица след инкриминираната дата – 08.06.2012г./, огледен протокол, мястото на престъплението не е било запазено. В разисквания смисъл, заявени оплаквания от пострадалия М. за извършено спрямо него посегателство против собствеността, не се констатират и в депозираното от полицаите Н. Б. и С. К., в хода на досъдебното производство. Компетентна е и предложената от първостепенния съд и въззивна инстанция мотивация за процесуалната и доказателствена стойност на обясненията на подсъдимия В. Р., отричащи участие в инкриминираното престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 от НК. Правната им природа на доказателствен източник и способ за защита, и предходните осъждания на лицето, не предпоставя претендираното в протеста дискредитиране на твърденията на подсъдимия, доколкото кореспондират със съвкупната доказателствена маса за включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства. В съответствие с приетата за установена конкретика са правните изводи на съда за недоказаност на повдигнатото срещу В. Р. от прокурора обвинение за извършено престъпно деяние по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 от НК, обосновали неговото оправдаване. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, относими към инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с изискуемия се доказателствен интензитет по делото, решаващият орган може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на предположения за обективните и субективни признаци на престъплението и съпричастността на извършителя. Съдът признава подсъдимото лице за виновно единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложените му правомощия в настоящотото производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е потвърдена присъда №4 от 16.01.2013г. на ОС-Пловдив, по нохд №1733/2012г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №73 от 05.04.2013г. на Пловдивски АС, постановено по внохд №68/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.