Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е       №570      гр. София, 23 декември 2009г.             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА              ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                          при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА   ПАШКУНОВА н. д. № 554/ 2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения Р. С. Х. за възобновяване на НОХД№575/2007г. на Районен съд-Самоков и на ВНОХД№564/2008г. на Софийски окръжен съд, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и влязла в сила присъда №59 от 14.05.2008 година. В депозираното искане се визират нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на наложеното на Р. Х. наказание. В подкрепа на релевираните касационни основания се излагат съображения за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствения материал, предпоставило изготвянето и приобщаването на негодна химическа експертиза. Очертава се непълнота в доказателствените източници, поради пренебрегване исканията на осъдения за допускане до разпит на лицата Р. и Н. , и за повторно изслушване на пострадалия Т. С. и на придружаващата го в инкриминирания ден Вилма Дитрих. Подробно се обосновава неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, сочеща на безусловно кредитиране на депозираното от малолетните свидетели /с ограничени умствени възможности и изостанали в своето развитие/, и на игнориране свидетелските показания на С. Д. и М. К. , довела до постановяване на съдебен акт, базиращ се на предположения досежно авторството на престъплението. Декларират се неясни и бланкетни доводи за прекомерна завишеност на индивидуализираната наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, индициращи на неблагоприятни последици за осъдения Р. Х. , поради отказът му да се признае за виновен и изразеното несъгласие да се приложи диференцираната процедура по Глава двадесет и седма /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. При условията на алтернативност се предлага упражняване правомощията на ВКС, очертани в чл.425, ал.1, т.т.1 и 3НПК, като присъдата бъде отменена по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство, или същата бъде изменена в санкционната й част, чрез редуциране размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правоприлагане института на чл.66НК. В открито заседание на 15.12.2009година осъденото лице, редовно уведомено не се явява пред настоящия състав, като същото се представлява от упълномощен адвокат. Защитата поддържа искането и обстойно възпроизвежда аргументацията в него, мотивираща извънредна касационна проверка на атакувания съдебен акт. Поставя се акцент на реализираните от органите на досъдебното и съдебно разследване процесуални недостатъци и пропуски, довели до накърняване правото на защита на Р. Х. , и се пледира за прилагане на разпоредбите на чл.425, ал.1, т.1 или т.3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №59 от 14.05.2008 година, постановена по НОХД№575/2007г., Самоковски Районен съд е признал подсъдимия Р. С. Х. за виновен в извършени, при условията на реална съвкупност престъпни посегателства по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр.чл.130НК и чл.339, ал.1, пр.2НК, като ангажирал неговата наказателна отговорност и в съответствие с изискванията на чл.23 от същия закон, му наложил общо наказание - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, увеличено на основание чл.24НК на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Съдебният акт е влязъл в сила след постановяване на въззивно решение от 11.05.2009 година на ОС-София, с което е ревизиран чрез отмяна приложението на чл.24 от НК. Произтичащи от това последици са неговите необжалваемост и юридически стабилитет, като спрямо същия са относими процесуалноправните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК. Искането на осъдения Х. за възобновяване на на НОХД№575/2007г. на Районен съд-Самоков и на ВНОХД№564/2008г. на Софийски окръжен съд е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при условията на чл.422, ал.1, т.5НПК, вр.чл.348, ал.1, т.1-3НПК. Преценено обаче в контекста на предложената аргументация и подкрепящата я доказателствена маса за отмяна или изменение на присъда №59 от 14.05.2008 година, в рамките на компетентността на ВКС по чл.425НПК, е неоснователно. Процесуалната и доказателствена дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, финализирала с постановяването на атакувания съдебен акт, и обосновала обективираните в него фактически констатации и юридически изводи, не страда от визираните в искането на осъденото лице процесуални нарушения. Предявените възражения за дерогиране на установените правни предписания при съставянето на приложения протокол от 26.06.2007 година за взети обтривки от ръцете на Р. Х. , поради неприсъствието на поемни лица и липса на описание на образците за сравнително изследване, предпоставили негодност на инкорпорираната химическа експертиза, сочат на несъстоятелност. Вземането на образци за сравнително изследване е действие, обслужващо изготвянето на съдебната експертиза и то се осъществява по реда на чл.146НПК. Буквалното и логическо тълкуване на визираната процесуална норма и преценката й във взаимовръзка с чл.137НПК не обосновава заключение за необходимост от присъствие на поемни лица в коментирания случай, изискуемо условие за валидност на предвидените способи за доказване - оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. Писменият протокол не е опорочен и от констатираната „непрецизност” в словно изразената му форма. Вземането на ацетонови обтривки се извършва по определен от науката и приложимите технически правила начин, поради което и отсъствува наложителност в документа, удостоверяващ очертаното действие да бъде хронологически отразен целият технологичен процес на осъществената дейност или индивидуализиран материалния носител, върху който са обективирани сравнителните образци. В конкретния случай обтривките, предмет на експертното изследване са взети доброволно от осъденото лице и същите в надлежно оформени, подписани от водещия разследването и запечатени пликове са приложени към оспорвания протокол от 26.06.2007 година, превръщайки се в неразделна част от съдържанието му. Последното създава реални гаранции за добросъвестност на компетентните органи при извършване на визираното процесуално действие и изключва съмнения за произхода на обектите, изследвани от химическата експертиза. При реализираната извънредна проверка в аспекта на депозираното искане на осъденото лице, ВКС не констатира и претендираното несъблюдаване от съда на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, установяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и за задълбочен и съвкупен анализ на доказателствената маса, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираните престъпления и тяхното авторство. Очертаните процесуални нарушения, релевирани в хода на проведеното наказателно производство пред първостепенния и въззивен съд са обсъдени в детайли и с проявен професионализъм от съдебните инстанции, което обосновава липса на необходимост от подробно повторно възпроизвеждане на предложената в тази насока, убедителна аргументация. Описаната в присъдата на РС-Самоков и решението на Софийски ОС, фактология, правнозначима за съставомерността на инкриминираното поведение и съпричастността на Р. Х. към неправомерните действия се базира на събраните и проверени в съответствие с изискванията на закона гласни, писмени и веществени доказателства, и е логическо следствие от компетентна и съобразена с императивните предписания оценка на възпроизвеждащите ги доказателствени средства, последната от които предпоставена от процесуалния статут на участвуващите в производството лица, конкретиката на инкорпорираните в доказателствения източник фактически данни и съществуващата корелация с останалия приобщен доказателствен материал. Неоснователни са обективираните в искането на осъдения Х. доводи за недостоверност на свидетелските показания на разпитаните малолетни деца- Б. Н. , Вилма Дитрих, А. С. , С. Й. и Т. С. – очевидци на случилото се в инкриминирания ден / 26.06.2007 година/. В подкрепа на заявената позиция се декларира съмнителна свидетелска годност, дължаща се на умствена изостаналост и ограничени интелектуални способности. Посоченият акцент се съпътства от сугестиране на неистинност на депозираното от пострадалия С. и придружаващата го Дитрих, като изолирано се сочат отделни фрагменти от техни извънпроцесуални изявления и твърдения пред съда, извадени механично от цялостното им съдържание, и се предлага некоректна интерпретация на налични незначителни противоречия в разказа им, обосновани от местоположението на малолетните деца по време на неправомерния акт и възможностите за възприятия; от словесното отразяване на различни моменти от видяното и чутото; от недостатъчната прецизност на изказа на разпитаните лица; от особеностите на психо-физическото състояние и негативните емоционални преживявания /уплаха и стрес/ на жертвата на престъплението и на присъствуващия на инцидента свидетел, при пресъздаване на релевантните за извършените посегателства факти. Лансираната от защитата теза се опровергава от изготвените и приобщени по делото съдебно-психиатрични експертизи, предоставящи научно аргументирани мнения за психическото здраве на освидетелствуваните, като същите са еднопосочни и последователни, че малолетните Н. , Дитрих и С. не страдат от заболявания и са с интелект в границите на нормата, а Т. С. и С. Й. , независимо от констатираната лека умствена изостаналост могат правилно да възпроизведат факти и събития по външна формална страна. Доказателствено необезпечени са и възраженията на процесуалния представител на осъденото лице за липса на правдивост на свидетелските показания на пострадалия С. и Вилма Дитрих, мотивираща неправилното им кредитиране по делото. Заявеното от посочените свидетели, анализирано във взаимовръзка с гласните доказателства, съдържими се в депозирания разказ на присъстващите на инцидента Н. , С. и Й. , в споделените и словно материализирани спомени на В. Р. и М. Х. , работещи като медицински и социален персонал в детски лагер в к.к.”Боровец”, и в показанията на полицейския служител Г. Т. ; съответно обсъдено при съблюдаване на данните в протоколите за разпознаване от 26 и 27.06.2007 година, в протоколите за доброволно предаване на огнестрелно оръжие, модел „ИЖ 54”, калибър 12х70, със сериен №Е2256 и на един брой оловна сачма, и в тези за оглед на веществените доказателства, обосновава безусловно заключение, че на инкриминираната дата Р. Х. държал ловна пушка и насочвайки я към играещите си с бариерата пред хижа „Шумнатица” деца, стрелял по тях. Очертаните обстоятелства, включени в обсега на чл.102 от НПК са проверени и чрез изготвените и приобщени химическа, балистична и медицинска експертизи, убедително установяващи налични следи от барут по дясната ръка на осъденото лице и възпроизведени изстрели с двете цеви на процесното ловно оръжие, вследствие на които на малолетния С. е причинено огнестрелно нараняване в лявата гръдна половина в зоната на подмишничната ямка, с медико-биологичните характеристики на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В контекста на изложеното коментираната непълнота в свидетелските показания на пострадалото лице и Вилма Дитрих, изразяваща се в липса на категоричност, че „осъденият Х. е стрелял”, не внася съмнение във формулираните изводи за безспорно идентифициране на извършителя на инкриминираното деяние. Това индицира на коректност и добросъвестност на малолетните свидетели при възпроизвеждане на своите лични впечатления и непосредствени възприятия; обяснимо е с реакцията им при отправените към тях обидни думи и псувни, съпроводени от изстрели с ловната пушка, съответно с местонахождението на Т. С. при възпроизведената стрелба. Съвкупната преценка на гласните доказателствени източници и на съдебно-медицинската експертиза мотивират изводите на първостепенния и въззивен съд, че изплашени от демонстрираната агресия на Р. Х. , децата побягнали към почивната база, като в момента на изстрела, видно от локализацията на входното нараняване на Т. С. и от мястото на намиране на проектила под кожата, последният е бил с гръб и леко ляво странично обърнат спрямо дулния срез на оръжието. Промяна във формираното вътрешно убеждение на контролираните съдебни инстанции относно главния факт от предмета на доказване - осъщественото общественоопасно посегателство и неговото авторство, не предполагат обясненията на осъдения и показанията на свидетелите С. Акцентираните от тях липса на съпричастност и знание за неправомерното деяние, в подкрепа на което се предлагат противоречивите изявления на Р. Х. за неинформираност досежно наличието на ловна пушка в хижата и за визуални контакти с малолетните деца едва в хода на наказателното производство; и голословните твърдения на Д. и К. , че били на пазара, прибрали се в хижата към 12.00 часа и не са чули никаква стрелба и видяли последиците от нея, сочи на доказателствена необезпеченост. Изградената защитна версия не кореспондира на обективно установеното от безпристрастния свидетел по делото Г. Т. , касателно времевите параметри на пристигането му на местопроизшествието, последвалите с посочените лица срещи и разговори, при които доброволно му била предадена ловната пушка-средство на инкриминираното престъпление; и същата е в грубо несъответствие с останалия подробно обсъден доказателствен материал, инкорпориран по надлежния ред и проверен чрез съдебните експертизи. Интерпретацията на визираните гласни доказателствени източници на плоскостта на предоставените от закона права на конституирания в качеството на обвиняем, респективно подсъдим в наказателния процес Р. Х. и при съобразяване на съществуващите отношения между последния и встъпилите като свидетели негови приятели С. Д. и М. К. , обуславя оценка за тенденциозност и предубеденост на съдържимата се в тях фактология, и индицира на проявена от тези лица заинтересованост от делото. Некоректни са и релевираните оплаквания на осъдения Х. за игнориране от съдебните инстанции на направените доказателствени искания, препятствувало разкриването на обективната истина в съдебния процес. Заявените претенции на осъденото лице и неговия процесуален представител пред РС-Самоков и Софийски ОС за допускане до разпит и изслушване на свидетели, и за назначаване на съдебни експертизи са професионално обсъдени и уважени след обективна преценка на допустимостта, относимостта и необходимостта на визираните процесуално-следствени действия за изясняване на фактическата обстановка по повдигнатото и предявено обвинение.довлетворено е депозираното пред първостепенния съд и въззивна инстанция желание на осъдения, за разпит на свидетелите М, Г. Т. и И. Н. , и за изготвянето на комплексна съдебна балистична и медицинска експертиза. Аргументиран и обоснован от констатираната в обсега на приобщената доказателствена съвкупност липса на процесуална нужда от установяване на обстоятелствата относно упражнено от Р. Х. владение върху процесната ловна пушка, предхождащо инцидента, е отказът на Окръжен съд-София за допускане по делото в качеството на свидетели на Р. Р. и В. Н. , обективиран в мотивирано определение от 08.12.2008 година. Що се отнася до акцентирания пропуск, сочещ на неизвършени повторни разпити на пострадалия С. и Вилма Дитрих, подобно искане за използуване на предвидения доказателствен способ не е предявявано пред съда, като е отсъствала необходимост от упражняване правомощията на правораздавателните органи в тази насока по служебен почин, а за настоятелно претендираното четене на дадените от Дитрих във фазата на досъдебното производство свидетелски показания са съществували процесуални пречки по смисъла на чл.281, ал.3, вр.ал.1, т.1 от НПК, съобразени от съдебните инстанции и предпоставили неговото отхвърляне. По изложените съображения настоящият състав намира, че Районен съд-Самоков и Софийски окръжен съд не са допуснали визираните в депозираното искане на осъдения Р. Х. съществени процесуални нарушения. Реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност е в съответствие с принципите на чл. чл.13, 14 и 18НПК, сочи на съблюдаване изискванията на чл.107НПК и обосновава стриктно изпълнение на произтичащите от очертаните процесуални норми, задължения за съда. Подобно заключение мотивира ВКС да приеме, че не са налице релевираните в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2НПК, основания, обуславящи възобновяване на НОХД575/2007г. и на ВНОХД564/2008г., отмяна на постановения по тях съдебен акт и връщане на делото за доразследване на прокурора, по предвидения в чл.425, ал.1, т.1 от НПК процесуален ред. В рамките на доказателствено обезпечените и описани от контролираните съдебни инстанции фактически положения, правилно е приложен материалният закон и индивидуализирана наказателната отговорност на Р. Х. Законосъобразни за изводите на първостепенния и въззивен съд за консумирани с инкриминираното поведение състави на престъпления по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, при условията на реална съвкупност. Справедливо, след задълбочена преценка на тежестта на престъпните посегателства и личната опасност на дееца, и при съобразяване на визираните в чл.36 от НК цели са диференцирани санкционните последици за всяко едно от включените в множеството деяния и определено общо наказание на осъденото лице-ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим. Обективно са интерпретирани обстоятелствата, очертаващи механизма на извършване на посегателството срещу телесната неприкосновеност, използуваното опасно за живота и здравето на мнозина средство, възрастта и особеностите на жертвата /8-годишно дете в неравностойно социално положение, от дом за лица с умствени увреждания/; и респективно сочещи на кумулирането на квалифициращи признаци по т.т.4 и 12 на чл.131, ал.1 от НК. С юридически усет са коментирани и относимите към облика на престъпната дейност по чл.339, ал.1НК факти, с изискуемото се внимание на характеристиките на предмета на престъпление- ловна пушка, модел „ИЖ - 54”, калибър 12х70 и с нужното отчитане на последващите манифестираната фактическа власт върху огнестрелното оръжие, съзнателни прояви /стрелба по група малолетни деца, при съществуваща реална и непосредствена възможност същите да бъдат засегнати и увредени/, неминуемо завишаващи обществената опасност на противозаконното държане като форма на изпълнително деяние в цитираната особена норма. Подобни очертания на престъпните деяния по чл.131, ал.1 и чл.339, ал.1НК, разгледани във взаимовръзка с установените данни за личността на техния извършител, проектирани в инкриминираните посегателства и съдържими се в характеристичните справки за Р. Х. /осъждан за престъпление по чл.314НК и реабилитиран по право/ не обуславят намаляване на наложената санкция, съответно изключват приложимостта на института на условното осъждане, с оглед предвидената в материалноправната разпоредба на чл.66НК формална предпоставка за лимитиран до три години срок на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Законовите предписания за адекватно лично предупредително и поправително-възпитателно въздействие на определените санкционни последици, социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция мотивират наложителност осъденото лице да бъде поставено в изолация за визирания период от време и не обосновават правоприлагане на чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3НПК в пределите на възложената на ВКС компетентност. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. С. Х. за възобновяване на НОХД№575/2007г. на Районен съд-Самоков и на ВНОХД№564/2008г. на Софийски окръжен съд, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и влязла в сила присъда №59 от 14.05.2008 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.