Ключови фрази
възражение за прихващане * подобрения * договор за наем * акцизни стоки без бандерол * владение * неоснователно обогатяване * Договор за наем на вещи

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                             Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е                                                      

 

 

  81

 

гр.София, 10.02.2010г.

 

в  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                          

                                  Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА

Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

 

при секретаря Ю. Г.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3445 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 07.04.2008г. по гр.д. № 263 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила частично решение от 13.12.2007г. по гр.д. №195/2007г. на РС-Асеновград е оставил без уважение възражението за прихващане на ЕТ”Х”, на основание чл.59 ЗЗД.

Жалбоподателят Е. ”Х” моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответниците по жалба Н. П. М., М. И. М., Р. Г. Г., П. Г. П. и Е. Н. Ч. поддържат в писмено становище, че не следва да се отменя въззивното решение.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по същество, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е оставил без уважение възражението на жалподателя за прихващане за сумата 3040лева, направени от него трайни подобрения в имота на ответниците по жалба-ищци в производството по иск с правно основание чл.232 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, че направените подобрения не са довели до увеличаване стойността на имота, поради което не се дължи тяхното заплащане от страна на собствениците.

С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в Постановление №6/1974г. на ВС. В случая съдът не е определил какво е точното правно основание на претенцията от страна на наемател за заплащане стойността на подобренията в имот, който се ползува от него по силата на наемен договор. В противоречие с трайната практика на ВКС въззивният съд е дал неправилна кавалификация на възражението като такова с правно основание по чл.74 ЗС, а е следвало да го квалифицира като такова с правно основание по чл.59 ЗЗД. При наличността на породени правоотношения от договор (като договор за наем, за заем, за прослужване и пр.) или от друг правен акт, с който не се отстъпват правомощия, произтичащи от право на собственост или от ограничено вещно право върху вещта, упражняващият фактическата власт е държател, а не владелец на същата вещ, но това не освобождава съда от задълженията да провери дали държателят е направил подобрения със стойността, собственикът би се обогатил неоснователно за негова сметка, в който случай правоотношенията помежду им следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Тъй като точното приложение на материалния закон изиска да бъде извършено и ново съдопроизводствено действие, то настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.293, ал.3 ГПК и въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне и изслуша съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса каква е стойността на направените от жалбоподателя подобрения в наетия от него имот, за да може да прецени налице ли е неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на наемателя към имуществената сфера на наемодателите. Едва след като прецени основателността на направеното от жалбоподателя възражение за прихващане съдът ще може да прецени какъв е размера до който следва да бъде уважен предявения от наемодателите иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

р е ш и :

 

 

О Т М Е Н Я В А решение от 07.04.2008г. по гр.д. № 263 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд.

 

В Р Ъ Щ А делото на същия сад за ново разглеждане от друг състав.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: