О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 487 София, 28.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2458/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 69/07.03.2019 г. по в. гр. д. № 55/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил решение № 1255/30.11.2018 г. по гр. д. № 4738/2017 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е прието за установено, че В. И. М., Г. И. М. и И. Г. М. са собственици на 45/72 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор .......... по КККР на [населено място], с площ от 40 кв. м., при квоти съответно 17/72 ид. ч., 4/72 ид. ч. и 24/72 ид. ч., и ответникът „Звезда 2016” ООД [населено място] е осъден да предаде на собствениците владението на имота. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ищците са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Въззивният съд приел за безспорно между страните по делото, а и установено от представените писмени доказателства, че ищците са собственици общо на 45/72 ид. ч. от процесния имот. Безспорен е и фактът, че имотът се владее от ответника. Спорно е има ли същият правно основание за това, като в тази насока се поддържа, че фактическата власт се осъществява на основание устен договор за наем, предвид обстоятелствата, че всеки месец на ищците биват изплащани дължимите части от наемното възнаграждение, като то се заплаща от дружеството чрез съдружника в същото Б. И. Г.. Във връзка с това твърдение въззивният съд анализирал показанията на разпитаните свидетели Б. Г. и Й. М. - и двамата съсобственици с права в процесния имот, а първият - и съдружник в ответното дружество, и приел, че управителят, който съгласно чл. 141 ТЗ представлява дружеството, организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание, не е сключвал договор за наем, нито е упълномощавал св. Г. да го представлява и да сключва такъв договор, с който да задължи дружеството. Приел, че показанията на св. Г. за наличието на нотариално заверен протокол на дружеството, съгласно който за договорите за наем отговарял той, както и че управителят го бил упълномощил писмено да се занимава с договорите за наем, не се подкрепят от събраните доказателства, напротив - установено е, че ответното дружество никога не е било канено на срещи и разговори във връзка с наемането на имота. Другият съсобственик - св. М., е установил, че не познава лично законния представител на дружеството и от него не бил получавал наем, нямал уговорки. Твърденията за наличие на съгласие между страните и валидно сключен устен договор за наем са приети за неоснователни и по причина, че същите противоречат на другите твърдения в жалбата, а именно - че липсата на съгласие пречи да се сключи такъв договор в писмена форма, което е основна предпоставка за наличието на сключен договор. Оттук съдът заключил, че съгласие по основните параметри на договора за наем липсва, както липсва и валидна представителна власт от страна на наемателя, и следователно за ответника по предявения ревандикационен иск не е налице правно основание за ползване на процесния имот. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. Получаването на ежемесечни парични суми, пропорционални на идеалната част от правото на собственост на съответния съсобственик в един общ недвижим имот, срещу ползването на същия, и невъзстановяването на тези суми към платеца, представлява ли съгласие от страна на съответния съсобственик по смисъла на ЗЗД за наличието на облигационно отношение, изразяващо се в договор за наем между тези страни; 2. Процесуално допустимо ли е отхвърляне на направени още с въззивната жалба относими доказателствени искания по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и чл. 263 ГПК /неправилно вместо чл. 266, ал. 3 ГПК/ пред въззивната инстанция - даване на обяснения от отсрещната страна и разпит на свидетел за период от време, следващ обхванатия до приключване на делото пред първата инстанция. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че определящ изхода на правния спор между страните е първият поставен въпрос, поради което е налице първата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е втората поддържана предпоставка - специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 69/07.03.2019 г. по в. гр. д. № 55/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Указва на касатора „Звезда 2016” ООД [населено място] да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 46.57 /четиридесет и шест лв. и 57 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: