2 Р Е Ш Е Н И Е № 60191 София, 22.12.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Десислава Попколева при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3651 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 221 от 26.03.2021 г. по настоящото дело, по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 667/05.06.2020 г. по в.гр.д. № 667/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 4199 от 14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 8320/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. Д. Л. против ответника-касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че С. Д. Л. не дължи на ответника сумата от 6 552,36 лв., представляваща 4/6 от стойността на преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., за което е издадена фактура от 14.05.2019 г. за обект на адрес: [населено място], [улица]. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Варна, с което е прието, че И. Л. Д. и Господин Л. Д. не дължат на ответното дружество сумата от по 1 638,09 лв., е върната с влязло в сила на 17.09.2020 г. разпореждане на Окръжен съд Варна. Обжалването е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства и 2/ След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - С. Д. Л., чрез пълномощника си е депозирала отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. По поставения материалноправен въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд, вкл. и посочените от касатора, според която при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Приема се, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 /обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса за приложението на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, се приема, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/. Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция след 14.02.2017 г., била изключена. Прието е също така, че е недопустимо само чрез общите доказателствени средства на ГПК да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абоната количества ел.енергия. Тези изводи противоречат на материалния закон. По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства е формирана трайна практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Ообжалваното решение противоречи на така установената практика, тъй като по въведените от въззивника доводи и възражения за приложението на разпоредбата на чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за правоотношение по договор за продажба на ел.енергия, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението, с което е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При това положение, обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия – чл.293, ал.3 ГПК. От приетите по делото доказателства, се установява, че ищцата е била страна по договор за доставка на ел.енергия в обект, находящ в [населено място], [улица]. С протокол от 17.03.2015 г. в обекта на доставката на ел.енергия е бил монтиран електромер с фабричен № ...... с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. На 02.04.2018 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден обект, като същото след снемане на показания по отделните тарифи, е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка в Български институт по метрология, където е бил подложен на експертиза, за резултатите от които е съставен констативен протокол от 03.05.3019 г. Според констатациите в протокола при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която през процесното СТИ е преминала енергия на тарифа 4 /1.8.4/ - 055427,1 kWh, която не е визуализирана на дисплея, т.е.електромерът не съответства на техническите характеристики. В протокола е посочено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, към датата на проверката - 02.04.2018 г., електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия – същият е произведен през 2015 г., минал е през задължителна проверка за годност в БИМ и е монтиран на обекта с нулеви показания по Тарифа 1 и Тарифа 2 през същата година, което означава, че измервателният уред е бил нов при монтажа. Вещото лице изрично е посочило, че преди да бъде пуснат в търговската мрежа от производителя, електромерът преминава през задължителна техническа и метрологична проверка, което означава, че не е възможно уредът да има показания, различни от нула в който и да било регистър и по-точно в регистър 1.8.4, т.е. неправомерните промени в софтуера на процесния електромер са извършени след монтажа му на обекта. Заключението е, че ел.енергия, натрупана в регистър 1.8.4 е преминала през измервателната система на СТИ, т.е. тя реално е доставена, но не е отчетена, тъй като този регистър не е визуализиран при редовен отчет и съответно не е остойностена и заплатена от абоната през отчетния период от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. Вещото лице посочва, че макар и количеството, натрупано в скрития регистър на стойност 55427 kWh, да е преминало през СТИ, това е невъзможно да е станало за период от 365 дни, тъй като с оглед предвидена допустима мощност от 10 kW, потреблението в обекта може да достигне до 61 320 kWh за 365 дни. Отчетената електроенергия за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. /при редовния отчет/ от 6 910 kWh и определената за доплащане ел.енергия от 55 427 kWh, или общо 62 337 kWh в обекта, не е в рамките на допустимото количество, т.е. не може да бъде доставена в рамките на 365 дни. При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е частично основателен. При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия е монтиран на 17.03.2015 г. с нулеви тарифи, като са били визуализирани две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е реално доставена в обекта, т.е. преминала е през СТИ, но е невъзможно това да е станало за период от 365 дни, а за по-дълъг период. От изложеното може да се направи извод, че софтуерното вмешателство е извършено преди началния момент на едногодишния период, за който ответното дружество е начислило по процесната фактура цената на доставената, но неотчетена електрическа енергия. Видно от изложеното в отговора на исковата молба от ответното дружество, установеното количество неотчетена енергия е начислено при съобразяване на правилото на чл.50 ПИКЕЕ /отм./ - корекция на количеството енергия за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия в размер на 55 427 kWh е 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., но съгласно заключението на вещото лице това количество енергия е невъзможно да е преминало за този период. При съобразяване на констативната част на заключението, настоящият състав определя по реда на чл.162 ГПК размера на неотчетеното количество ел.енергия, преминало през СТИ за претендирания период от една година на 54 410 kWh /получено като разлика между максимално допустимото потребление за 365 дни в размер на 61 320 kWh и количеството на редовно отчетената електроенергия за периода 03.04.2017 г. - 02.04.2018 г. в размер на 6 910 kWh/, чиято цена възлиза на 9 629,34 лв. Ищцата отговаря за задължението за заплащане стойността на доставената енергия съобразно притежаваната от нея ид.ч. от съсобствения имот – 4/6 ид.ч., т.е. задължението й за процесния едногодишен период е в размер на 6 419,56 лв. С оглед изложеното отрицателният установителен иск се явява частично основателен – само за разликата над 6 419,56 лв. до пълния предявен размер от 6 552,36 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска на ищцата С. Д. Л. за сумата от 6 419,56 лв. и вместо него следва да се постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен до посочения размер, както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за първата и за въззивната инстанция за разликата над 27,48 лв. до 1356,00 лв. /общият размер на разноските за двете инстанции и за тримата ищци е 2034 лв./ , а в останалата обжалвана част, решението на ОС Варна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се дължат сторените от него разноски за производството пред първата и пред въззивна инстанция съобразно отхвърлената част на иска, които са в размер на 2 895,17 лв., при съобразяване на обстоятелството, че решението на въззивната инстанция, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска на останалите двама ищци, е влязло в сила. За настоящата инстанция се претендират разноски за държавна такса в размер на 161,30 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1968 лв. Основателно е направеното от насрещната страна по касационната жалба възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде редуцирано до размер от 800,00 лв. при съобразяване на минималния размер, посочен в ал.2 на чл.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и отчитайки факта, че е осъществено и процесуално представителство в откритото съдебно заседание пред ВКС. При това положение дължимите на касатора разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ за касационната инстанция са в размер на 941,62 лв., съобразно отхвърлената част на иска. На С. Д. Л. се дължат разноски за касационната инстанция съобразно уважената част на иска й, които са в размер на 10,13 лв. – за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 667/05.06.2020 г. по в.гр.д. № 667/2020 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 4199 от 14.10.2019 г., постановено по гр.д. № 8320/2019 г. по описа на Районен съд Варна, е прието за установено между страните, че С. Д. Л. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6 419,56 лв., представляваща 4/6 от стойността на преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., за което е издадена фактура от 14.05.2019 г. за обект на адрес: [населено място], [улица], както и в частта, с която „Енерго-Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на С. Д. Л. на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за двете инстанции за разликата над 27,48 лв. до 1356,00 лв. лв., като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] против „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за признаване в отношенията между страните, че С. Д. Л. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6 419,56 лв., представляваща 4/6 от стойността на доставено количество ел. енергия за периода от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г., за което е издадена фактура от 14.05.2019 г. за обект на адрес: [населено място], [улица]. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 667/05.06.2020 г. по в.гр.д. № 667/2020 г. на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. Д. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3 836,79 лв.-разноски за всички инстанции. ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Д. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 10,13 лв.- разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: