4 Р Е Ш Е Н И Е № 438 София , 04 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Галина Захарова при секретар Н.Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Искра Чобанова ...................................изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1571 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдената Б. И. Р. /Р./ за възобновяване на производството по нохд № 6914/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 104 състав . В искането и допълнението към него се сочи, че въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила . Оспорват се изводите на решаващите състави за кредитиране на гласните доказателства и се навеждат аргументи за недоказаност на обвинението. В заключение се настоява за възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдената Б. Р. /Р./. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение,тъй като релевантните към предмета на доказване факти са установени при спазване на процесуалните правила и са получили точна правна квалификация. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 18.06.2012 г. по нохд № 6914/2011 г. признал подсъдимата Б. И. Р. /Р./ за виновна в това, че за времето от 17.05.2006 г. до 01.09.2006 г. в [населено място], в кръга на службата и в качеството на длъжностно лице - директор на училище, при условията на продължавано престъпление, преправила съдържанието на частни документи – допълнителни съглашения към трудови договори, сключени с Т. Н. К., Т. Б. Т. и Е. С. Ц. и ги употребила на 01.09.2006 г. ,като издала заповеди за прекратяване на трудовите договори поради изтичане на определения в тях срок , поради което и на основание чл. 310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският градски съд, наказателно отделение, с решение № 236 от 26.02.2013 г. по внохд № 3938 по описа за 2012 г., потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на ревизия съгласно Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Основното оплакване на осъдената Б. Р. и защитата й е за допуснато от предходните инстанции отклонение от принципното процесуално изискване за формиране на вътрешното убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото с конкретно проявление в неправилна оценка на достоверността на показанията на Т. Т., Е. Ц. и Т. И.. Тази позиция искателката защитавала и пред въззивния съд, който отхвърлил приведените аргументи с убедителни и съобразени с процесуалните норми мотиви.От тях е видно , че показанията на уволнените от директорката Р. учителки били подложени на внимателна проверка с отчитане на възможна заинтересованост от свидетелстване в нейна вреда. Въззивният съд констатирал, че свидетелките възприели самостоятелно и независимо една от друга релевантните за предмета на делото факти, но въпреки това съдържащите се в показанията им сведения за тях са еднопосочни, логични и непротиворечиви. Проверката на тяхната обективност продължила в общия контекст на цялата доказателствена съвкупност. Във въззивното решение е отделено значително място на информацията, получена чрез писмените доказателства и експертната им интерпретация. По категоричен начин е установено, че инкриминираният текст, превърнал безсрочните трудови правоотношения на свидетелките в срочни, е написан от подсъдимата след еднотипна и за трите документа поправка на сричката „не” в сричката „за”. Втората инстанция коректно отбелязала, че експертите от комплексната съдебно-графическа и техническа експертиза не се ангажират с отговор кой е преправил сричката, но съзряла логичната връзка между поправката и следващия израз „определено време до 31.08.2006 г.”, изписан от искателката. Възражението на последната, че се касае до „ рутинна граматическа корекция” без значение за действителното съдържание на допълнителните трудови споразумения, което било определено от посочения в тях чл.119 от Кодекса на труда, е обсъдено задълбочено на стр.6 и стр.7 от атакувания съдебен акт. Въззивният съд правилно се е разграничил от разбирането на подсъдимата, че по реда на чл. 119 от КТ се променя единствено времетраенето на трудовото правотношение, като се позовал на широкия обхват на разпоредбата, включващ промяна на всички елементи на трудовото правоотношение при съгласие на страните. Неубедителни и поради това невъзприети от съда останали и усилията на подсъдимата да внесе съмнение в достоверността на твърденията на свидетелките Т., К. и Ц., че с подписаните от тях / преди преправянето /допълнителни споразумения бил коригиран единствено размерът на трудовите им възнаграждения, но не и времетраенето на трудовите правотношения. Обясненията на подсъдимата в тази насока се опровергават от анализа, който съдът направил на данните от заповедната книга на училището. В нея са вписани последователно заповедите , издадени в училището към датата на обсъжданите споразумения . Впечатляващо е, че всички имат едно и също правно основание – чл.119 от КТ, а в графата за съдържание е отразен само размер на трудовото възнаграждение. Тази информация дала допълнително основание на съда да кредитира доказателствата, събрани чрез разпита на свидетелките Т., К. и Ц.. В искането за възобновяване отново се третира отказа на първата инстанция да допусне част от въпросите, които Б. Р. и нейният адвокат отправили към уволнените учителки. В рамките на касационното производство темата може да бъде обсъждана единствено в светлината на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Формулировката на питанията, отразени в съдебните протоколи, категорично е насочена към факти извън предмета на делото, поради което съдът не е действал в нарушение на процесуалните правила, осигуряващи възможност на подсъдимия да представя доказателства. Обобщено, въззивният съд е стигнал до нужните за наказателното производство параметри на обективната истина при спазване на принципите и реда, съдържащи се в НПК относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Правилно установените обстоятелства законосъобразно са субсумирани под текстовете на чл.310, ал.1 вр.с чл.309, ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав не установява наличие на касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, които биха могли да се интерпретират като предпоставки за възобновяване съгласно чл. 422, ал.1 ,т.5 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Б. И. Р. /Р./ за възобновяване на производството по нохд № 6914/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 104 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.