6 Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 13.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1104 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Патрик Б. срещу решение № 33/ 17.03.2017г. по т.д. № 346/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 281/30.06.2016г. по т.д.№ 301/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Патрик Б. иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на „Бора 2002“ ООД от „Добринище ски“ ЕАД /н./ в размер на 107 451,21 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл.688, ал.1 от ТЗ. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че е бил лишен от възможност да докаже твърденията си за симулативност на сключените договори, които привидно създават в полза на ответника „Бора 2002“ООД основание да бъде кредитор на несъстоятелния длъжник „Добринище ски“ЕАД /н./. Ангажираните пред въззивния съд новооткрити писмени доказателства установявят източването на активите на длъжника в посока свързани с него лица. Неправилно според касатора въззивният съд е приел, че счетоводството на „Добринище ски“ЕАД /н./ е било водено в съответствие със ЗСч, а оттук необосновано е възприел, че правилно са били осчетоводени задълженията на посоченото дружество спрямо „Бора 2002“ООД. Ето защо намира, че неправилно е отказано откриване на производство по оспорване автентичността на представените от ответниците фактури. Необосновано САС е приел, че оспорените от касатора подписи върху процесното споразумение от 17.11.2011г. са били положени от лицата Б. Б. и Ноел Глин, при категорични данни, че съществуват несъответствия между оригинала и завереното за вярност копие в местоположението на подписите спрямо линията на писане, печатния текст и елементите на подписите спрямо редовоте и печатния текст. При горната установеност и при непредставяне на оригинал, който съответства на ангажираното в процеса копие, е следвало последното доказателство да се изключи от доказателствения материал, а различният от него оригинал въобще да не се включва. Неправилно е било отхвърлено възражението на касатора за изтекла давност по отношение на предявеното в производството по несъстоятелност на „Добринище ски“ЕАД /н./ вземане от страна на „Бора 2002“ООД. Становището на решаващия съд е било обосновано със сключването на споразумението от 17.11.2011г. При направено от касатора оспорване за антидатиране на същото САС неправилно е разпредилил доказателствената тежест като е възложил на оспорващия да доказва твърдението си, а не на подписалия го кредитор, който е представил документа в процеса. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Ответникът „Бора 2002“ООД поддържа, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Съобразно заключението на ССЕ правилно несъстоятелният длъжник е отнесъл задълженията си за местни данъци и такси за годината, в която те са му станали известни, поради което не е налице нередовност на воденото от него счетоводство. Споразумението от 17.11.2011г. е било представено още с молбата за предявяване на вземането на „Бора 2002“ООД пред синдика, а не с писмения отговор на исковата молба по осн. чл.694 ТЗ, като заверените от адвокат копия на документи имат силата на официално заверени преписи и е недопустимо в този случай да се изисква оригиналът на документа. По делото не е било оспорено заключението на СПЕ, че подписите върху споразумението принадлежат на лицата, посочени за негови издатели. Ищецът не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и спрямо него поставената в споразумението дата важи. Той не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата, освен при твърдение за абсолютна симулация, което в процеса не се доказва. Само ако ищецът беше доказал абсолютната симулация на споразумението, то доказването на датата в документа е в тежест на „Бора 2002“ООД. Претендират се разноски. Ответникът „Добринище ски“ ЕАД /н./ поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита, че от заключението на ССЕ се установява по несъмнен начин редовността на осчетоводяването на процесните фактури и споразумение, а доводите на касатора относно задълженията към НАП не променят горните изводи. Правнорелевантно за преценката на съда относно автентичността на процесното споразумение от 2011г. е единствено неоспореното от страните заключение на СПЕ, че подписите за представляващи двете дружества принадлежат на посочените лица. Неоснователно е възражението за изтекла давност, защото то според ответника по касацията може да се направи от него като длъжник на кредитора по това вземане, но не и от друг кредитор. Последният не се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и поставената върху документа дата за него важи. Претендират се разноски за касационна инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от представените по делото нотариални актове сключването на договори за покупко-продажба на гори, за които са издадени фактури и и по които част от продажната цена в размер на 92 069,58 лв. не е била заплатена от купувача – несъстоятелен длъжник и която сума е установена като дължима в споразумение от 17.11.2011г., сключено между продавача „Бора 2002“ООД и купувача „Добринище спа“ ЕАД. Изложеното според решаващият съд се подкрепя и от заключението на вещото лице, видно от което още от 2007г. в счетоводството на продавача е било осчетоводено вземане от купувача за 3 082 069,58 лв. по 87 бр. фактури, съответно в счетоводството на купувача е осчетоводено задължение към продавача в посочения размер. Съобразно движението по банковата сметка на продавача в нея през 2007г. е постъпила сумата от 2 990 000 лв. с наредител купувача като това плащане е погасило задължението по 85 бр. фактури и частично по фактура № 86/ 31.07.2007г. Остатъкът от 92 069,58лв. е дължим по цитираната фактура и по фактура № 87/31.07.2007г. и предвид НА № 146 и № 149 от същата дата. Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на въззивника за неправилен отказ за откриване на производство по оспорване на представените по делото фактури, както и за неоснователен отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за свързаност между ответниците и за допускане на поставени от въззивника – ищец по иска въпроси към съдебно – счетоводната експертиза, като е изложил подробни съображения по всяко от тези възражения. Относно изложените възражения за изтекла давност, основани на твърдението за антидатиране на процесното споразумение от 17.11.2011г., въззивният съд е споделил изводите на окръжния съд, че ищецът не е трето лице по смисъла на на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ /споразумение/ важи. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът – въззивник не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. Въз основа на това съдът е стигнал до извода, че са налице безспорни доказателства за сключените нотариални актове и съставените въз основа на тях фактури, налице е договорен падеж, не е изтекла погасителната давност на вземането, липсват доказателства за заплащане на пълната продажна цена, както и за твърдяната от въззивника привидност на сключените договори. С определение № 503/14.11.2018г. по т.д. № 1104/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му със съдебната практика, обективирана в Решение № 167 от 03.07.2018г. по гр.д.№ 4020/2017г. на ВКС, ІV г.о., по правния въпрос относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК. По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: В посоченото по-горе съдебно решение, постановено по реда на чл.290 ГПК от ВКС, е направен преглед на установената от Върховния касационен съд практика кои лица са „трети” по смисъла на чл.181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Посочено е, че според решение № 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІІ г.о., „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Когато се касае за договори, сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). Конкретно за хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, решение № 84/ 23.06.2009 г. по т.д.№ 681/ 2008 г., II т.о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици. В заключение съставът на IV г.о. на ВКС е дал отговор, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Поради изложеното се налага следния отговор на поставения правен въпрос: Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. По същество на касационната жалба: В обжалваното въззивно решение БАС е приел разрешение по правния въпрос в отклонение от така дадения отговор. При изрично оспорване с исковата молба на датата, на която е било подписано споразумение от 17.11.2011г., представляващо по същността си признание за съществуване на дълга, а оттук явяващо се релевантно към възражението за погасяване по давност на вземането спрямо несъстоятелния длъжник на кредитора-ответник по иска с правно осн. чл.694 ГПК, въззивният съд е приел, че касаторът е обвързан от посочената в документа дата и не може да противопоставя възражение за антидатиране на документа, освен при твърдение за абсолютна симулация, което в случая не било доказано от него. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. Кредитор на несъстоятелността, оспорващ вземането на друг кредитор в производство по чл.694 ТЗ, не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК лице. Следователно той не може да се позовава на недостоверност на дата, поради неосъществяване на някое от изрично предвидените в чл.181, ал.1 ГПК условия, но може да оспорва същата и в този случай доказателствената тежест за установяване на датата на споразумението се носи от другия кредитор, който иска да извлече изгодни за себе си правни последици от този факт – а именно, че на 17.11.2011г. е направено признание от длъжника, което прекъсва на осн. чл.116, б. а ЗЗД давността за това вземане. Освен това при евентуален извод за антидатиране на документа този факт следва да се прецени заедно с останалите по делото доказателства, за да може решаващият съд да направи обосновано заключение дали съставянето на същия документ не е само привидно с оглед нуждите на производството по несъстоятелност. Горната установеност налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на въззивния съд, който следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест относно оспорената дата на процесното споразумение и им даде срок за ангажиране на доказателства в тази връзка. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 33/ 17.03.2017г. по т.д. № 346/2016г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: