Р Е Ш Е Н И Е   № 521   София, 15 януари 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 643/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. М. П. срещу въззивно решение № 334 от 10.10.2009г. по внохд № 605/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,четвърти наказателен състав,с което е потвърдена присъда № 263 от 09.07.2009г. по нохд № 2312/2007г. на Софийски градски съд,нак.колегия 21 състав. В жалбата се прави оплакване за неправилност на съдебния акт в гражданската му част. Иска се намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 вр.с чл.45 ЗЗД. Гражданският ищец В. И. В. чрез повереника си моли да не се уважава жалбата,тъй като тя е преподавател,гласът и е основното средство за комуникация,а увреждането е тежко. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като причиненото увреждане е сериозно. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя -подсъдим за ВИНОВЕН в това,че: 1. На 21.07.2008г. около 13.00ч в ж.к.”Студентски град” в района на Студентски парк,в зелена част в близост до пътека,водеща към Лесотехническия университет е отнел чужди движими вещи на обща стойност 410 лева от владението на В. И. В. с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затруднение на речта и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.3 пр.2 и т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.129,ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”б”НК и чл.373,ал.2 НПК вр.с чл.58а вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. На същата дата и на същото място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст-В. И. В.,чрез употреба на сила,като деянието представлява особено тежък случай,поради което и на основание чл.150 НК вр.с чл.2,ал.1 НК и чл.373,ал.2 НПК вр.с чл.58а вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на пострадалата В. И. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законните последици в размер на 12 000/дванадесет хиляди/лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявеният размер от 20 000 лева. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът е поддържат пред въззивния съд,който е отговорил по реда на чл.339,ал.2 НПК. Съображенията в мотивите се споделят изцяло от касационния състав. Преценката за обезщетение в обжалвания размер е правилна. Причиненото от подсъдимия увреждане,видно от медицинската документация приложена по делото е сериозно . Травмата на шията и травмата на езика,са прераснали в болест на гласните връзки и ларинкса,установено е незатваряне на глотиса при фонация,както и фонаторна дискинезия на глотисавреждането е довело до трайно затруднение на речта на пострадалата Великова. Безсъмнено е налице пряка връзка между причинената от подсъдимия травма на пострадалата в областта на шията-раздробен хрущял в основата на гласните връзки следствие на силовото въздействие върху шията й и нарушените гласови функции с фонаторна дискинезия на глотиса. От фактическа страна е установено,че след като извършил грабеж на чужди вещи собственост на пострадалата,подсъдимият употребявайки отново сила извършил с нея блудствени действия. Когато удовлетворил половото си желание,подсъдимият станал и изритал пострадалата два пъти в областта на шията,при което В. започнала да плюе кръв. След това е завлякъл до близка поляна,заобиколена от храсти ,оставил я да лежи в несвяст,затрупвайки я с малко слама. Освен посоченото увреждане,имащо характер на средна телесна повреда,а именно-раздробен хрущял в основата на гласните връзки следствие на силовото въздействие върху шията й и последвало развитие на болест на гласните връзки и ларингса/ незатваряне на глотиса при фонация,фонаторна дискинезия на глотиса/,пострадалата е получила множество травматични увреждания,както следва: контузия и подкожен хематом на шията,кръвонасядания по ръба на девствената ципа към 3,4 и 10 часа по часовниковия циферблат,кръвонасядания с характерна правоъгълна форма на подметка на маратонка/ в областта на шията срединно и вляво,множество кръгловати кръвонасядания в областта на брадичката,левия устен ъгъл,двустранно на гърба,кръвонасядания по дясната мишница и по ляво седалище,множество охлузвания и драскотини по гърба,по кръста,по двете мишници,по двете предмишници,по дясното бедро,по двете колене и по двете седалища. Изложеното,както и данните за претърпяно мозъчно сътресение/не окачествено като средна телесна повреда/,но последица от престъпните действия на подсъдимия,преживяната реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията,шока и ужаса от телесното посегателство над нея,разкъсванията по девствената ципа,незачитането на телесната й неприкосновеност са обстоятелства,които са мотивирали съдилищата да определят сума,която в най- голяма степен да възмезди В. за претърпените от нея болки и страдания. Размерът на обезщетението е съобразен както със степента на увреждането,последиците върху пострадалата,тежестта на деянието и личността на подсъдимия. Същият е многократно осъждан,включително и за деяние по чл.150 НК. В този смисъл съдилищата са спазили принципа за справедливо възмездяване съобразно характера на увреждането визиран в чл.52 ЗЗД,поради което оплакването за неправилно и явно несправедливо по размер обезщетение е неоснователно. Правилно въззивният съд обсъждайки искането за намаляване на присъденото обезщетение е изтъкнал на л.23 от делото,че имотното състояние на подсъдимия и неговите затруднения от финансов характер, не могат да имат приоритет пред обективната оценка на претърпените неимуществени вреди. Като взе предвид изложеното,настоящият касационен състав също счете,че размерът на обезщетението присъдено в полза на пострадалата В. не е неоснователно завишен,а изцяло съответстващ на конкретните обстоятелства по делото както и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Основание за намаляване на атакувания размер,не е налице. С оглед на горното,като не е изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, а е потвърдил присъденото на В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348 ,ал.1 т.1 НПК вр.с чл.52 ЗЗД. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 334 от 10.10.2009г. по внохд № 605/2009г по описа на Софийския апелативен съд,наказателна колегия,4-ти състав в обжалваната гражданска част,с която е потвърдена присъда № 263 от 09.07.2009г. по нохд № 2312/2007г. по описа на Софийски градски съд,наказателна колегия,21 състав. В наказателно осъдителната част,присъдата е влязла в законна сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: