6 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 465/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр.София, 20 ОКТОМВРИ 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров със секретара Иванка Илиева при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 465/2010 година Касационното производство е образувано по жалба, изготвена от защитника на подсъдимия П. И. К., против решение № 128 от 21.V.2010 год. по внохд № 64/2010 год. на В. апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдена присъда № 5 от 1.ІІ.2010 год. по нохд № 536/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с която Пр.Ив.К. е признат за виновен в това, че на 4.Х.2008 год. в района на кв.”Кози вир” в гр.Т. е нарушил чл.102 ЗДП-в пияно състояние, с алкохолна концентрация в кръвта си от 1.02‰, предоставил управлението на собствения на И. П. К. от гр.Т. лек автомобил Ф. О. с рег.№ ОВ 1546 АС на Т. М. Ц., който е бил неправоспособен и в пияно състояние, с алкохолна концентрация в кръвта си от 2‰-довело до причиняването по непредпазливост смъртта на Т.М.Ц., за което и на основание чл.123, ал.4 във вр. с ал.3, предл.първо НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. В полза на Р. К. Ц. и М. Т. Ц.-родители на загиналия-са присъдени по 30 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на исковете им до размера на по 100 000 лева. Оплакванията в жалбата са на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК като се иска или отмяна на съдебните актове с оправдаване на подсъдимия, или изменяне на въззивното решение с намаляване на кумулативната наказателна и гражданските санкции. Лично уведомени за заседанието пред ВКС, подсъдимият и защитникът му не се явяват. Повереникът на съпрузите Р. и М. Ц.-частни обвинители и граждански ищци-счита жалбата за неоснователна, иска оставяне на въззивното решение в сила и присъждане на разноските, направени от доверителите му в тази инстанция. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, изразяващо се в лишаване на подсъдимия от възможността „да научи конкретно в какво е обвинен”. Според подалия жалбата защитник, макар подсъдимият да бил обвинен в нарушаване разпоредбата на чл.102 ЗДП, обвинението срещу него не повтаряло текста на забраната в посоченото правило, а изисквало да се убеди „в достатъчна степен”, че не преотстъпва управлението на автомобила на пиян или неправоспособен, което понятие, „достатъчна степен”, не било „ясно с какво съдържание следва да се запълни”. Обвинението срещу К. не съдържа никаква неяснота. Вменено му е нарушение на чл.102 ЗДП, който „забранява/на водача…/ да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол,… или на неправоспособен водач”. За да спази тази забрана, предоставящият трябва да е убеден без всякакво съмнение, че лицето, на което предоставя управлението, е правоспособен водач на МПС и не е употребил алкохол. Законът не е посочил, как предоставящият моторното превозно средство да се убеди, че няма да наруши посочената забрана, от което пък следва, че такова изискване не може да има и към обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че подсъдимият и пострадалият са били заедно най-напред в дома на общ техен познат, където и двамата са консумирали алкохол, след това са се отправили към дискотека „Шоко” в Т. и отново са консумирали алкохол, оттам-към дискотека „Ф.” в с.Орешак и накрая-обратно към Т. като и при трите пътувания автомобилът е бил управляван от пияния Ц., в чиято правоспособност като водач на МПС подсъдимият не е счел за нужно да се увери. Единственото, което на К. е могло да бъде неясно, е защо го упрекват, че „не се е убедил в достатъчна степен” в трезвото състояние и съответната правоспособност на Ц., вместо в това, че убеден в обратното, е предоставил на приятеля си управлението на автомобила. Неоснователно се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е „несъставомерно… с оглед недоказаността на субективния елемент на същото” и това било така, защото пострадалият Ц. бил „манифестирал…, че притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство” и в присъствието на подсъдимия бил употребил „незначително количество алкохол”. Наистина свидетелстване, Ц. да е твърдял, че притежава съответна правоспособност, има, но в това негово твърдение подсъдимият не се уверил, няма как и сега да твърди противното, след като пострадалият вдействителност не е имал такава правоспособност. Що се отнася до пренебрегването от подсъдимия на забраната за предоставяне управлението на водач, който е „под въздействие на алкохол”, тя не се оспорва дори в цитирания довод срещу доказаността на „субективния елемент” на деянието: след като е употребил алкохол, и то в присъствието на подсъдимия, Ц. при всички случаи се е намирал „под въздействие”-то на този алкохол независимо от степента му, а установените в кръвта му 2‰ показват, че видимите признаци на това „въздействие” са били очевадни. В жалбата се твърди още, че извършеното от подсъдимия деяние е несъставомерно по чл.123 НК и ако се приеме „без уговорки и хипотетично”, че подсъдимият е нарушил чл.102 ЗДП, то деянието му е следвало да се квалифицира като престъпление по Глава единадесета, Раздел ІІ НК. Това твърдение е единствено основателно, без обаче да има за последица желаното оправдаване на К., след като деянието му съставлява престъпление-чл.304 НПК. Правилната квалификация на извършеното е по чл.343, ал.3, предл.първо НК, каквото е задължителното за правоприлагащите органи тълкуване на закона, дадено от Пленума на ВС с Пост.1-83 год., т.4, б.”г”. Това престъпление е по-тежко наказуемо и с оглед на предвидената санкция от 3 до 10 години лишаване от свобода /към датата на инкриминираното деяние, престъплението по чл.123, ал.3 НК е било наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 8 год. преди завишаването на наказанието от 3 до 10 години лишаване от свобода със ЗИДНК, обн., ДВ, бр.26 от 2010 год./, и с отсъствието на привилегирован състав, аналогичен с този на чл.123, ал.4 във вр. с ал.3 НК, така че възражението за допуснато нарушение на материалния закон, неотстранимо в тази инстанция при липсата поначало на обвинение в по-тежко наказуемо престъпление, е най-малкото неуместно в подадена от името на осъдения жалба. Оплакването по чл.348, ал.1, т.3 НПК както и това срещу справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, не са подкрепени с доводи, които да бъдат обсъдени. Имайки предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 21.V.2010 год. по внохд № 64/2010 год. на В. апелативен съд. Осъжда П. И. К. да заплати общо на Р. К. Ц. и М. Т. Ц. 800/осемстотин/ лева разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: