Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 3108/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр.София, 13 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 3108/2011 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимите Н. Р. Н. и В. Б. Н. против присъда № 284 от 30.ІХ.2011 год. по внохд № 295/2011 год. на Благоевградския окръжен съд,която е нова след отмяната на присъда № 414 от 12.ІV.2011 год. по нохд № 225/2010 год. на Петричкия районен съд. В жалбата се твърди,че въззивната присъда е „незаконосъобразна” , „неправилна” и постановена въпреки съществените процесуални нарушения,допуснати при досъдебното разследване.Алтернативно се искат отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите,или отмяна на присъдата с връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за досъдебно разследване,или изменяване на присъдата с намаляване наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода „до минимума...за този вид наказания .” В съдебно заседание подсъдимите не се явяват.Упълномощеният от двамата защитник поддържа жалбата. Намирайки оплакванията в жалбата за неоснователни,представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда съпрузите Н. Р. Н. и В. Б. Н. са признати за виновни в това,че на 23.ХІІ.2004 год. в хотел „Л. В.” в гр.Петрич,собственост на двамата,приели с цел проституиране срещу материални облаги пълнолетната Л.А. П. и непълнолетната Д. Г. Я.,двете от гр.Габрово,за което деяние,извършено от Н. в съучастие като съизвършители, и на основание чл. 159а,ал.2,т.1 и 6 НК са осъдени при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК на по 1 година лишаване от свобода и на по 2000 лв. глоба,като лишаването от свобода по отношение и на двамата подсъдими е отложено от изтърпяване за по 3 години.Подсъдимият Нурджиев е признат за невиновен в това,между 1 и 2.ІІ.2005 год. да е извършил същото деяние по отношение на пълнолетната Н. Р. Н. от гр.Лом,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 159а,ал.2,т.6 НК. С обжалваната присъда Н.Н. е признат за виновен в приемането с цел проституиране срещу материални облаги на пълнолетната Н. Р.Н. и на основание чл. 159а,ал.2,т.6 във вр. с чл.2,ал.2 НК е наказан при условията на чл. 54 НК с 2 години лишаване от свобода и с 4000 лв. глоба.Н.е признат за виновен и в това ,че освен приемането с цел проституиране срещу имотни облаги на пълнолетната Л. А..П. и непълнолетната Д. Г.Я.,още е транспортирал двете „от района” на София до гр.Петрич.Наложеното му за това престъпление наказание е увеличено на 2 години лишаване от свобода и на 4000 лв. глоба,като лишаването от свобода е определено във вр. с чл. 2,ал.2 НК при условията на чл. 54 НК.При същите условия-чл. 2,ал.2 и чл. 54 НК-е увеличена и наложената на В. Б.Н. кумулативна санкция на 2 години лишаване от свобода и 3000 лв. глоба.Определеното на Н.по чл. 23,ал.1 НК общо наказание лишаване от свобода,както и същото по вид наказание на Н., са отложени от изтърпяване за срок от по 3 години. Жалбата е неоснователна. Според подалият жалбата защитник въззивната присъда е „незаконосъобразна,тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила” с посочването на тези нарушения.Доводът е неотносим към соченото касационно основание по чл. 348,ал.2 НПК.Последното е налице не тогава,когато се оспорват приетите за установени факти,а когато на тези факти е дадена неправилна правна квалификация. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения,довели до постановяването от въззивния съд на „неправилна” присъда,е свързано с два довода:липса на яснота в обвинението,”какво точно са направили...всеки един от подсъдимите поотделно”,както и липса на „каквито и да било доказателства относно извършено от подсъдимите престъпление”.Твърдението за неясно,непълно или неточно обвинение е неоснователно.В обвинителния акт /приложен към нохд № 889/2005 год./, е посочено:че Н. е докарал с лекия си автомобил от София до Петрич Л.П. и Д.Я., че след пристигането им в собствения на двамата подсъдими хотел Н. и Н. им „предложили да проституират срещу заплащане...като обещали” да им дават „половината от платените от клиентите суми,че същото предложение двамата подсъдими отправили и към Н.Н.,че „клиентите” се „уговаряли” с някой от двамата съпрузи,на когото предварително заплащали „сумата от 30 евро на час,че Н. предавала на проституиращите момичета „заработените от тях предния ден суми”.Не е основателно и твърдението за липса на доказателства за престъпната дейност на подсъдимите,очевидно пропускащо информацията,съдържаща се в показанията на В.И.,Ил.Г. и Пл.К. , в дадените пред съдия при досъдебното разследване и включени в допустимия за обсъждане доказателствен материал показания на Л.П.,Д.Я. и Н.Н.,както и в показанията на Н.Н.,включително пред съдия при досъдебното разследване /съответно на изброяването на свидетелите на л.174-182,331-335,352-354,376-378 от първ.д./,в противоречие с която влиза единствено предоставената от Н. и Н.,обосновано счетена от въззивния съд за израз на неубедителна защитна теза. Лишено от основание е и твърдението,че наложените наказания на двамата подсъдими са явно несправедливи,а и не е подкрепено с никакви доводи,за да налага обсъждане и отговор. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 284 от 30.ІХ.2011 год. по внохд № 295/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: