Р Е Ш Е Н И Е № 245/2013 г. София, 14.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4491 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС- Пазарджик.Поддържа се , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- разпоредите на ЗСПЗЗ,съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н. Я.- АК П., като пълномощник на А. К., с който се поддържа , че касационното обжалване е недопустимо с оглед данните за данъчните оценки на терена върху който е ситуирано всяко едно от процесните бунгала, респ. поради нередовност на касационната жалба – подадена в срок, но без изложение, без приложение, без документ за внесена ДТ. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение първата инстанция по отхвърления иск на А. Г. К. срещу Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. за признаване правото на собственост и осъждане да им се предаде владението на имот – бивша земеделска земя / ливада/ , възстановена по реда на ЗСПЗЗ , с площ от 3 132 кв.м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта и е постановил ново решение , с което е признато правото на собственост на А. К. и ответниците по иска са осъдени да предадат владението на описания по-горе имот. За да уважи искът по чл.108 ЗС , въззивният съд е приел, че възстановеният на А. К. с Решение Nо 1876 от 10.05.1993 година на ПК Б. земеделски имот –ливада от 4 дка в м.”Г.” , в последствие описан по Решение Nо 1876А на ОбСЗГ П. като ливада от 4.5 дка в строителните граници на курорт „Я. Б.”, съставляващ имот Nо 12 , в които има построени 2 бр. бунгала Nо 1352 и Nо 1353, съставлява възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот в реални граници с възможност за индивидуализация като такъв е годен обект на петиторна защита. Прието е, че ответниците , въпреки възраженията че са собствениците на намиращите се в имота бунгала , не са доказали правото си на собственост, поради което са без правно основание в имота. Касационното обжалване е допуснато при констатация за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на всяка една от групите ответниците независимо от другите да се намира в части от процесния имот и упражнява фактическа власт, дали основание да за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение , както и по въпроса за приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята , по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика , основание за се допусне на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. По изведения правен въпрос и на основания чл. 291 ГПК настоящият състав намира : С Решение 1261 от 11.01.1995 год. по гр.д. Nо 2070/1994 год. на ВС-IV г.о., се приема ,че когато се касае до помещения, функционално обслужващи стопански обект, подлежащ на реституция по ЗВСНМРСА и не са обособени функционално като жилища, същите подлежат на реституция - по арг. на противното, могат да се реституират само постройки с характер на подобрение , но не и когато имат статут на самостоятелни постройки дори и когато са изградени като помощни сгради по см. на чл. 120 ППЗТСУ/ отм./. С Решение Nо 30 от 06.02.2009 год. по гр.д. Nо 3470/2007 год. на ВКС-III отд. в производство по иска чл. 108 ЗС , в хипотезата на разделна собственост на терен, притежание на ищците и постройки в терена , собственост на ответника, приема , че ответникът е в терена по силата на притежаваното от него вещно право на собственост и като собственик имат основание да извършва действия, свързани с ползването им- т.в. съизволителни действия.Тези действия не установяват владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Собственикът на терена, който знае за постройките и това , че са чужда собственик следва да търпи ограничението на собствеността си в рамките на чл.64 ЗС. Правилата за земеделска реституция , касаеща възстановяване на бивша земеделска земя , намираща се в строителните граници на населено място са уредени с чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ, чл.10б ЗСПЗЗ. С тези правила законодателят е отстъпил от принципа за пълна реституция на бившата земеделска земя, ако при провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността в стари реални граници, процесните земи попадат в строителните граници на населено място и имат статут на урбанизирана територия. За разлика от чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, в чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискването за законност на строителството като предпоставка за запазване на собствеността на държавата. Възстановяването на собствеността в урбанизирана територия , по отношение на която е осъществено мероприятие на държавата по см. на § 1в ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е ограничено от обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Когато върху бивша земеделска земя е проведено благоустройствено мероприятие , което касае застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение/ Р 565/15.10.2010 г. гр.д. Nо 4522/2008 г. ВКС-III/, възстановяването на собствеността не може да реализира в стари реални граници , като земята заедно с построеното остава държавна собственост. Ако е завършена процедура по възстановяване собствеността на незаети от мероприятието части от терена , извършеното строителство в резултат на реализирано мероприятие на държавата и съставляващо самостоятелно обособен обект на правото на собственост остава държавна суперфициарна собственост.В тези хипотези пречките за възстановяване собствеността по чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ обхващат застроената площ на сградите и прилежащия терен, но не и незастроената част извън тези площи. В предметната рамка на предприета защита на застроена бивша земеделска земя , възстановената собственост по ЗСПЗЗ, находяща се в урбанизирана територия , с иск по чл. 108 ЗС се включва само терена- бивша земеделска земя. Оспорването собствеността на обектите на суперфициарна държавна собственост в терена може да бъде извършено с изрично заявен иск по чл. 123 ал.1 ГПК или възражение за нищожност на придобивното правно основание. При така изложените съображения , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното въззивно решение е процесуално допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила - чл.235 ал.2 ГПК. Предметът на делото е спорното материално субективно право-претендирано или отричано от ищеца, очертано от основание/ твърдяни правопораждащи факти/ и искане / петитум/ , наред с релевираните от ответника правопороменящи или правоизклюващи спорното материално право възражения. Правната квалификация на иска е задължение на съда , като отклоненията от нея, от обема или рамката на търсената защита могат да обусловят недопустимост на постановения съдебен акт. Несъобразяването с всички установени по делото факти обусловя неправилност на съдебното решение. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ал.2 ГПК за законосъобразен съдебен акт , съдът е длъжен да определи точно предметната рамка на спора и правнорелевантните факти и да осигури на страните възможност за тяхното установяване съобразно правилата на доказване. Въззивният съд в рамките на установените от ГПК правомощия е длъжен да разгледа правния спор , в рамките и обема на въззивната жалба, като се произнесе по заявения иск с оглед на установените правно релевантни факти, имащи правно значение за съществуването на спорното право, вкл. за релевираните доводи за нищожност и непротивопоставимост на права на ответника. По настоящото дело предмет на предприетата от А. Г. К. петиторна защита е собствеността на възстановения по реда на ЗСПЗЗ бивш земеделски имот „Nо 12 , описан по площ и съседи”. Въззивният съд е приел, че спорът дали процедурата по възстановяване на собствеността му е завършена с снабдяването с скица по чл. 13 ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, касаещ точната индивидуализацията на имотите, е ирелевантен за спора при данните по делото , че реституционното решение не е оспорено от гл.т. на материално-правната законосъобразност, а само са релевирани като противопоставими на собственика по реституция правата на суперфициарна собственост на ответници по иска, понастоящем касатори. Предметната рамка на висящия правен спор по чл. 108 ЗС е очертана от твърдението на ищеца А. Г. К. , че е собственик на бивша земеделска земя / ливада/ , възстановена по реда на ЗСПЗЗ , с площ от 3 132 кв.м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта , собствеността на който имот е възстановена с Решение Nо 1876/ 10.05.1993 год. на ПК-Б. и Решение Nо 1876А/22.08.2011 година на ОбСЗ П. по преписка Nо 1876/ 27.05.1992 година. В хода на производството е установено, че посочения в административните актове на органа по земеделска реституция имот Nо 12 от кв.6 по РП, отчасти е заснет , съгласно изработената през 1998 година и одобрена през 2010 година КК на местността , съответно като : имот с идентификатор 02837.503.31 с площ от 214 кв.м. , в който попада сграда Nо 1352 с идентификатор 02837.503.31.1 с площ от 18 кв.м, имот с идентификатор 02837.503.33 с площ от 499 кв.м., в който попадат сграда Nо 1353 с идентификатор 02837.503.33.1 с площ от 46 кв.м. , и част от сграда Nо 1354 с идентификатор 02837.503.33.2 с площ от 46 кв.м. . По разписните листове сградите се водят собственост на ДСО’П. с.”-С.. С решението на въззивния съд е неправилно тъй като искът за собственост е уважен по отношение на претендирания обект на собственост – терен имот Nо 12 спрямо всички ответници , без да са съобразени факти, които не обосновават извод 1/ че ответниците по иска се намират във владение на целия този имот и че 2/ се намират в имота без правното основание на което се позовават- суперфициарната собственост на праводателя им. При постановяване на обжалваното решение не е преценен правилно фактът , че имот Nо 12 от кв. 6 като единна териториална единица не съществува, не само като означение , отразено реституционния акт / решение на ОбСЗГ П. 2011 година / ,а като терен същият е заснет в КК като няколко самостоятелни териториални единици. Този факт е от значение след като иска по чл. 108 ЗС е насочен срещу всички ответници , без конкретизация , а всеки от тях е противопоставил конкретно възражения , свързано не с терена , а с сграда-обект , намираща се в конкретна част от терена, отразени/ както е посочено по-горе/ по КК като самостоятелни обекти на правото на собственост. Не е преценено , че възстановената земеделска земя се намира в урбанизирана територия и е част от терен , на който е реализирано благоустройствено мероприятие на държавата от 1982 година , което предполага преценка на съда относно земеделската реституцията в контекста на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ и противопоставимостта на правата на суперфициарна собственост на ответниците, като частни правоприемници на отделните сгради. Искът по чл. 108 ЗС предполага страната –ищец , търсещ защита на правото си на собственост , да установи при условията на пряко и пълно доказване , не само че е собственик на процесния недвижим имот , но да установи , че ответникът по иска упражнява пълната фактическа власт без правно основание затова. Съдът , при уточнения пред втората инстанция предмет на спора- а именно че това е само собствеността на терена - възстановената собственост , приемайки , че няма спор относно материално-правната законосъобразност на административния акт за земеделска реституция , неправилно е ценил и квалифицирал доказателствата по делото, касаещи характера и собствеността на процесните бунгала. Бунгалата , според доказателствата по делото, са отразени в действащите планове- КК на местността със самостоятелен идентификатор и следва да се третират като самостоятелни обекти на правото на собственост.Незаконосъобразен е извода на съда , че ответниците са „без правно основание”. Според доказателствата по делото, същите са изградени по силата на Заповед Nо 46 / 12.04.1982 година на Председателя на ОбНС-Б. П., с която е отстъпено право на строеж върху държавна земя за изграждане на П. на площ от 1170 кв.м. в курорта „Я. Б.”,в последствие преотстъпено на ДСО” П. с.”-С.. По молба на СУ”З. с.”- П. са изградени процесните три броя бунгала-временно строителство – в границите на отредено петно. Съгласно констатациите на изслушаната експертиза, три от бунгала NNоо 1352,1353 и 1354 съществуват като „монтирани временни постройки по време на строителството” и няма спор , че се касае до отразените по КК сгради, намиращи се във владение съответно – на Н. И. Ш. имот с идентификатор 02837.503.31 с площ от 214 кв.м. , в който попада сграда Nо 1352 с идентификатор 02837.503.31.1 с площ от 18 кв.м , на Р. и В. Д. - имот с идентификатор 02837.503.33 с площ от 499 кв.м., в който попадат сграда Nо 1353 с идентификатор 02837.503.33.1 с площ от 46 кв.м. , и на К. и М. С. - част от сграда Nо 1354 с идентификатор 02837.503.33.2 с площ от 46 кв.м. Настоящият състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд , че ответниците – противопоставящи собствени / за всяка от сградите , а не общо/ права на суперфициарни собственици са без основание в ОТДЕЛНИ части от терена , след като ограничението на собствеността- т.е. наличието на обекти, суперфициарна собственост са отразени и по решението на ОбСЗ . Неправилно е прието от въззивния съд , че реституцията на терен с ограниченията по чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ относно сградите предполага оспорване на правото на суперфициарна собственост от гл.т. на статут на търпим строеж , на придобивния способ на трети лица – легитимиращи се като собственици . в тези хипотези собствеността на терена , търпи ограниченията на закона по отношение на сградите. Данните по делото не сочат ответниците да владеят описания по исковата молба от ищеца имот , обозначен като имот Nо 12, , а само постройките- суперфициарна собственост и припадащите се съобразно чл. 64 ЗС части от терена , поради което не може да бъде направен извод, нито че ползват имота на ищеца , нито че са в имота без правно основание. Неправилно е приложен материалния закон, тъй като не е съобразена разликата между разпоредбите на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ са въведени изключения , при които издаденото позитивно решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ не може да породи конститутивното си действие , съгласно разясненията по ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС. Така според съставите на касационния съд , за да се признае невъзможността решението на ПК/ ОбСЗ, с което се собствеността на земеделския имот се възстановява в стари реални граници , да прояви конститутивното си действие при съобразяване на ограниченията по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ , извършеното строителство от трето- физическо лице в имота, включен в границите на урбанизирана територия, следва да е законно , а ако се касае до отстъпено от държавата право на строеж, то строителството следва да е започнало въз основа на надлежно издадено разрешително за строеж към 1.03.1991 година. Хипотезата на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ е специална по отношение тази на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ и приложима за хипотезите на възстановяване на собствеността върху имоти, бивша земеделска земя , включена в строителните граници на населените места , в които е извършено законно строителство от физическо лице . При ограниченията на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ се отчита извършено строителство от държавата ,след промяна на характера на собствеността , в рамките на определено мероприятие.Тук не се поставя въпроса за това дали строителството е законно или не . При наличие на предпоставките за прилагане на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ, е без значение законността на строителството. Но данните по делото, че процесните бунгала са изградени като помощни , временни постройки в рамките/ в отреденото петно от 1170 кв.м. / на реализирано от държавата мероприятие - изграждане на П. на ДСО”П. с.”- С. приложимата правна норма относно преценката на ограниченията при възстановяване в приложното поле на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ и законността на строителството няма значение / въпреки че по делото са налични и доказателства , сочещи на спазване на разпоредбите за временно строителство/. След като органа на земеделската реституция е приела в процедурата по възстановяване на земеделската земя в урбанизирана територия , че ограниченията на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ ще касаят само постройките в рамките на реализираното, надлежно учредено право на строеж , то лицата, който се легитимират като собственици на тези постройки имат правото да ги ползват според предназначението им заедно с прилежащите части от терена според чл. 64 ЗС. По тези съображения , настоящият състав намира , че обжалваното въззивно решение , като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което заявеният иск по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен като се присъдят и поисканите разноски в размер на 720 лв.,/ седемстотин и двадесет лева./ , съобразно на представения списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС- Пазарджик и вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. К. от [населено място] , с ЕГ Nо [ЕГН], с административен адрес [улица]Nо 1 срещу Н. И. Ш. от [населено място], [улица]Nо 17 , Р. И. Д. и В. Г. Д., и двамата от [населено място] , ул.К.” Nо 6 и К. К. С. и М. Т. С., и двамата от [населено място] [улица]Nо 15 иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и осъждане да им се предаде владението на имот – бивша земеделска земя / ливада/ , възстановена по реда на ЗСПЗЗ , с площ от 3 132 кв.м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” , имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта. Осъжда А. Г. К. от [населено място] , с ЕГ Nо [ЕГН], с административен адрес [улица]Nо 1 да заплати на Н. И. Ш. от [населено място], [улица]Nо 17 , Р. И. Д. и В. Г. Д., и двамата от [населено място] , ул.К.” Nо 6 и К. К. С. и М. Т. С., и двамата от [населено място] [улица]Nо 15 сумата от 720 лв. / седемстотин и двадесет лева/, разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :