Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 22 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1247 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. К. П. против въззивна присъда № 21/08.09.2016 г. на Окръжен съд - Силистра, НО, постановена по ВНОХД № 111/2016 г. С тази присъда Силистренският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 173/22.03.2016 г. по НОХД № 1086/2015 г., с която Районен съд – Силистра е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като вместо това е признал същия за виновен в това, че през периода от края на м. март до средата на м. април 2015 г., в [населено място], в земеделски имот в м. „Л.” (поземлен имот № 104002 по плана за земеразделяне), чрез посредствено извършителство на М. Р. В., е унищожил чрез изсичане 0.800 дек. и повредил 0.100 дек. лозови насаждения от директните сортове „Липа”, „З.”, „Г.” и „А.” на стойност 1337, 85 лв., както и унищожил 1 бр. черешово дърво на стойност 30, 91 лв., като общата стойност на щетите е в размер на 1368, 76 лв., собственост на Т. Д., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за имуществени вреди в размер на 1368, 76 лв., като е отхвърлил претенцията за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 -3 от НПК. Претендира се цялостна отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, респ. отхвърляне на гражданския иск или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или намаляване на наложеното му наказание с прилагане на чл. 55 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е основателна. От съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея е видно, че доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия и довели до незаконосъобразното му осъждане, са били ситуирани в две основни направления. На първо място са изтъкнати съображения за предубеденост на въззивния състав – поради заобикаляне на закона (чл. 327, ал. 4 от НПК) и обслужване интересите на прокурора чрез назначаване на нова агротехническа експертиза два дни преди с. з. и последващото приемане на непълно заключение, а на второ – за липса на обстоен анализ и оценка на противоречиви доказателствени източници в съгласие с изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. Първото възражение е напълно неоснователно. В пределите на своите правомощия и при категорично съгласие с нормата на чл. 327, ал. 4 от НПК, както и на база твърдения в протеста, въззивният съд със свое определение № 86/21.06.2016 г. е назначил повторна агротехническа експертиза, чието заключение е било представено на 11.07.2016 г. Въззивното производство е било проведено на 08.09.2016 г. (а не на 23.06.2016 г., за която дата по неизвестни причини на страните са били изпратени призовки), като подсъдимият и неговия защитник са имали адекватна възможност да се запознаят с него и да зададат своите въпроси съобразно избраната линия на защита, което не са сторили. Същите не са изразили и никакви възражения срещу пълнотата на заключението. Макар и недостатъчно изчерпателно мотивирани, доводите за допуснати от Силистренския окръжен съд съществени процесуални нарушения, относими към качеството и пълнотата на извършената въззивна проверка и мотивите на въззивната присъда, са основателни. Това конкретно важи за подхода при оценката на доказателствените материали, въз основа на които окръжният съд е формирал убеждението си, че в случая е имало годен предмет на унищожаване, а именно – лозови плододаващи насаждения, както и по какъв начин е било осъществено въздействието върху тях, за да се стигне до тяхното унищожаване, респ. повреждане. По тези въпроси доказателствената съвкупност е била очевидно противоречива, като една група свидетели (сред които св. Д., съчетаваща и фигурата на граждански ищец, както и св. Д. и К. П., които са обработвали лозето като наследници на неговия първоначален приобретател – техен баща, а също и св. Е. М.) са твърдяли, че лозовите насаждения са били налични и плододаващи, а друга група (св. К., К., В., П., К., М., както и подсъдимия) са сочили, че лозето е било изоставено, обрасло с трева и друга растителност, както много други такива в района, като самите насаждения са били изсъхнали. Въззивният съд формално е констатирал тези противоречия, като избрал да кредитира изявленията на първата група свидетели, сочейки, че измежду тях св. М. се явява незаинтересован, за разлика от другите трима, а и двете експертните заключения индиректно подкрепяли извода за плододайно лозе преди унищожаването – поради установеното наличие на повредени лози с избили филизи. Освен това подчертал, че именно поради годността на лозето при разговор с подсъдимия св. Д. П. отказал то да бъде унищожавано. Същевременно, въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите от втората група са недостоверни, тъй като всеки един от тях в определен процент се явявал заинтересован – св. К. и В. били механизатори във фирмата на подсъдимия, св. П. бил също арендатор, който се уговарял със собствениците на лозя да ги унищожава без спазване на изискванията по чл. 18 от ЗСПЗЗ и чл. 26 от ППЗСПЗЗ за провеждане на процедура по бракуване, а св. К., М. и К. били дали съгласие подсъдимият да изкорени техните лозя безплатно и да ползва земите им срещу рента. В мотивите си изрично е посочил, че не вярва на показанията на св. В. – че в лозето имало бурени по-високи от машината, защото такива не били описани в огледния протокол. ВКС намира, че фактическите изводи, касаещи състоянието на лозето, респ. на лозовите насаждения в него като плододайни и респ. годността им да бъдат обект на унищожаване, са изградени без да е извършен цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. От изложеното по-горе е очевидно, че при оценката за достоверност са съобразявани само данни за заинтересованост на едни или други свидетели, като липсват положени грижи за анализиране на качеството на техните конкретни изявления и съотнясянето им към други източници на информация по изследваните въпроси. Заявените аргументи в подкрепа на извода, че цялото лозе е било плододайно са схематични, а и неточни. По случая изобщо не е изяснено, вкл. по експертен път, било ли е необходимо при унищожаване на частни лозя да се провежда процедура по бракуване на насажденията, в какъвто аспект въззивният съд схематично и без никакви сериозни разсъждения е препратил към нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Заключенията на вещите лица също са интерпретирани некоректно в насока подкрепа на направения извод за годен предмет на унищожаване в различие от този за повреждане. Избиването на филизи върху лозите, разположени на 0.100 дек. е било коментирано в контекста на повреждане, а що се касае до обективното състоянието на останалите лози, предмет на обвинението за унищожаване върху площ от 0.800 дек., нито един от експертите не е могъл да отговори на този въпрос, в каквато насока са били допълнителните им разяснения в с. з., които въззивният съд изобщо не е обсъждал. Отдалечен от действителния обхват и съдържание на доказателствените източници е и посочения от въззивния съд аргумент да не кредитира показанията на св. В. – липсата на високи бурени в огледния протокол. Всъщност, от материалите по делото е видно, че такъв протокол е бил изготвен едва на 09.07.2015 г., а показанията на св. В. явно се отнасят към пролетта на 2015 г., но съдът не се е постарал да обсъди задълбочено тази информация. При проверката за достоверност на гласните доказателствени средства не е обсъждан задълбочено и въпроса за взаимоотношенията между подсъдимия и св. П., вкл. за коментираната помежду им замяна на имоти. Не са положени и никакви усилия да се провери доколко съобщеното от едната и другата група свидетели за състоянието на лозовите насаждения може да бъде подкрепено или отхвърлено чрез изискване на орто фото карти на процесния имот към 2014 - 2015 г. (на първа инстанция са приложени такива само за 2011 г.) и експертното им обсъждане. Недостатъчно прецизно са изследвани и обстоятелствата за механизма, по който е било въздействано върху лозовите насаждения, за са се стигне до тяхното унищожаване, респ. повреждане. В мотивите си въззивният съд е приел, че става въпрос за изкореняване, но в тази връзка не е посочил въз основа на кои доказателства е сторил това. В с. з. пред първата инстанция св. В. е сочил само да е „почиствал” лозите - отсичал растенията с кофата на машината без да ги изкоренява, но пък обратното е заявявал на ДП, което е довело до приобщаване на показанията му от ДП. Липсва надлежно съдебно обсъждане на кои от тези показания въззивният съд се е доверил и по какви причини. Налице е и особено противоречие между отразеното в мотивите, че лозите са изкоренявани и записаното в присъдата - унищожаване чрез отсичане. При тези съображения ВКС намира, че след като не е обсъдил доказателствата в тяхната цялостност и многообразие и не е посочил въз основа на кои от тях и поради какви съображения се приемат изтъкнатите по-горе факти и обстоятелства, използвани за осъждане на подсъдимия, то въззивният съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. За поправяне на констатираните недостатъци, което ВКС не може да стори, е наложително, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато на окръжен съд – Силистра за ново разглеждане от друг състав от фазата на с. з. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 21/08.09.2016 г. на Окръжен съд - Силистра, НО, постановена по ВНОХД № 111/2016 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.