Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 16.02.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Танева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1884 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 10252 от 17.03.2021г. по гр.д. № 2109/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1624 от 28.02.2020г. по гр.д. № 771/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество” против Столична община иск за установяване правото на собственост върху дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46 /сега ул. „Цанко Церковски” № 46/, както и за предаване на владението върху него. Касационната жалба е подадена от ищеца Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество” чрез пълномощника адв. Н.. Поддържа се, че решението е неправилно поради необоснованост на направения извод, че не е установена собствеността на Църквата върху имота, поради неустановена връзка между Благотворително дружество „Пазители на истината“ и ищцовата църква. Ответникът по жалбата Столична община в писмен отговор, изготвен от упълномощен юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60350 от 05.10.2021г. за преценка допустимостта на решението. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата установи следното: Производството е по ревандикационен иск относно недвижим имот - 1/2 ид.ч. от дворно място парцел ХV-115 в кв.118 по плана на местн. „Лозенец”, целият с площ 284 кв.м., заедно с втори етаж от двуетажна сграда, застроена на 140 кв.м., с едно избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Уточнено е в хода на делото, че съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри поземленият имот е с идентификатор 68134.902.115 с площ 284 кв.м., а сградата е с идентификатор 68134.902.115.2. Установява се, че през 1930г. Българско благотворително общество ”Пазители на истината”, представлявано от Д. Ф. Н., купува празно дворно място на ул. „Руен”, съставляващо парцел VІІа в кв. 118 с плбощ 494 кв.м. През 1934г. с две последователни сделки Българско благотворително общество ”Пазители на истината” продава 1/2 ид.ч. от имота на Д. И. Т., а другата 1/2 ид.ч. на К. Г. К., З. С. Л. и Д. Ф. Н.. За последните трима приобретатели се твърди, че са служители на Църквата на адвентистите от седмия ден. През 1938г. е извършена делба на построените две къщи в имота, като К. Г. К., З. С. Л. и Д. Ф. Н. получават вътрешната къща, а предната къща остава за Д. И. Т.. Представени са нотариално заверени декларации от К. Г. К. /от 1951г. /, З. С. Л. и Д. Ф. Н. /от 1949г./, в която те заявяват, че при придобиване на собствеността върху дворното място са действали като подставени лица на Евангелската адвентна църква на адвентистите от седмия ден - реформатори и че правото на собственост принадлежи на Църквата, както и че при делбата отново са действали като подставени лица на Църквата. През 1964г. е прекратена регистрацията на Църквата на адвентистите от седмия ден - реформатори, преустановена е дейността й и процесният имот е одържавен - 1/2 ид.ч. от парцела, целият от 494 кв.м. и вътрешната къща. В документите по одържавяването е отразено, че имотът е собственост на Църквата на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение чрез подставени лица. Приетата техническа експертиза, проследявайки кадастралния и регулационен статут на имота, установява, че закупеният през 1930г. поземлен имот с площ 494 кв.м. е представлявал парцел VІІ-5а по регулационния план от 1950г., а по регулационния план от 1995г. съответства на УПИ ХVІ-114 и УПИ ХV-115 в кв. 118, първият от 210 кв.м., а вторият от 284 кв.м. По одобрената кадастрална карта имотът представлява ПИ 68134.902.114 и ПИ 68134.902.115, с горепосочени площи. Процесният УПИ ХV-115 в кв.118 съответства на ПИ 68134.902.115, а изградената в имота сграда е с идентификатор ПИ 68134.902.115.2. През 1991г. Църквата на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество е призната за изповедание по чл.6 от Закона за изповеданията/отм./, а през 2003г. е вписана в регистъра на вероизповеданията при СГС. Първата инстанция Софийски градски съд отхвърля предявения иск като приема, че от събраните доказателства не следва категоричен извод, че имотът е придобит от ищеца през 1930 г.; не е установено Благотворително дружество „Пазители на истината” да е орган на църквата - ищец. С диспозитива на съдебния акт е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС относно дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46, сега ул. „Цанко Церковски”. Друга идентификация на имота не е направена. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция потвърждава първоинстанционното решение. В решаващите си мотиви също приема, че собственик на имота към 1930г. е било Благотворително дружество „Пазители на истината”, което го е продало на четирите физически лица, като наведените доводи за симулация на правната сделка намира са ирелевантни. Счита, че имотът не може да се възстанови на църквата - ищец по реда на ЗВСОНИ /съгласно §5, ал.2 ПЗР Закона за вероизповеданията/, тъй като не е доказана собствеността преди одържавяването. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебното решение поради съмнение за произнасяне при липса на индивидуализация на спорния предмет. Видно че, недвижимият имот, предмет на спора, посочен в исковата молба, е 1/2 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ХV-115 в кв.118 по плана на местн. „Лозенец”, целият с площ 284 кв.м., който по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представлява поземлен имот с идентификатор 68134.902.115 с площ 284 кв.м. Предмет на иска е и вторият етаж от двуетажната сграда, построена в имота, с площ 140 кв.м., с едно избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, която сграда по одобрената кадастрална карта е с идентификатор 68134.902.115.2. В хода на производството не е извършвано изменение на иска. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска относно дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46 /сега ул. „Цанко Церковски” № 46/, без други индивидуализиращи белези на поземления имот, като изобщо липсва посочване на частта от сградата, която е предмет на спора, а именно втория етаж. Въззивният съд е потвърдил това решение с диспозитива си, като в мотивите спорният недвижим имот е идентифициран по същия начин, както в първоинстанционния акт. При горните обстоятелства е видно, че обжалваното решение е постановено по предмет на спора - недвижим имот, който не е надлежно индивидуализиран и поради това не е ясно дали съответства на въведения от ищеца с исковата молба. Поземленият имот е описан единствено с площ и с посочване на административния му адрес - улица и номер, който не е достатъчен да служи за пълна индивидуализация на имота. Освен това не е отразено, че спорът е за идеална част от имота и за етаж от сградата в него. Спорното материално право се индивидуализира в исковата молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот е необходимо да бъдат посочени всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Съблюдавайки диспозитивното начало в процеса, съдът дължи произнасяне по така индивидуализирания предмет. В случая такава индивидуализация е извършена от ищеца, но липсва в постановените решения - както в първоинстанционното, така и във въззивното. Поради това и на основание чл. 270, ал.3, пр.3 ГПК решенията следва да бъдат обезсилени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск като индивидуализира спорното право с всичките му белези. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 10252 от 17.03.2021г. по гр.д. № 2109/2020г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 1624 от 28.02.2020г. по гр.д. № 771/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество” против Столична община иск за установяване правото на собственост върху дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46 /сега ул. „Цанко Церковски” № 46/, както и за предаване на владението върху него. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск при извършване на надлежна индивидуализация на спорното право. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: