Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 11 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 626/2010 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК Осъденият М. К. Г. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д.№ 103/ 2010г. по описа на Силистренския окръжен съд, поради допуснати нарушения по смисъла на чл.348, т.1, 2 и 3 НПК, които са неконкретизирани. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането, излага съображения за всяко едно от касационните основания и предлага делото да се върне за ново разглеждане или намали размера на наложеното наказание. Повереникът на гражданския ищец в писменото си становище, намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите в искането намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуални допустимо.То е изготвено в допустимия от закона шестмесечен срок от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество искането е неоснователно, а съображенията за това са следните: Силистренският окръжен съд с присъда № 37 от 07.04.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 103/2010г. е признал подсъдимия М. К. Г. за виновен в това, че на 01.10.2009г. в[населено място], в съучастие с подсъдимия Г. П. А. , при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 391лв. от владението на Е. Р. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр чл.198, ал.1 и чл.58а НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Уважен е гражданския иск в полза на пострадалия в размер на 376лв. имуществени вреди и 1500лв. неимуществени вреди. Съображенията, че е налице неяснота по отношение датата на извършване на деянието от подсъдимия , поради несъответствието с тази отразена в диспозитива на присъдата за втория подсъдим и съучастник, което е съществено процесуално нарушение, не се споделят от настоящия състав.Съдебното производство е образувано по повод внесения обвинителен акт срещу двамата подсъдими с обвинение за извършен грабеж на 01.10.2009г.Изложените в обвинителния акт фактически положения и посочените доказателства, подкрепящи ги, касаят само и единствено едно деяние, извършено на 01.10.2009г.С присъдата си съдът е приел по отношение на подсъдимия М. Г., както в диспозитива, така и в мотивите към присъдата, че именно на тази дата е осъществено деянието, квалифицирано за Г. като престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК, поради което и не е налице никакво съмнение относно датата на извършване на престъплението.Обстоятелството, че по отношение на съучастника му само в диспозитива на присъдата е посочена дата на извършване 21.10.2009г. не поражда съмнение кога е извършено деянието.Обвинението е за извършено в съучастие деяние, при приемане на фактическите положения за това деяние и за двамата съучастника е посочена датата 01.10.2009г., която всъщност и двамата признават като факт, тъй като съдебното разглеждане на делото, по искане и на двамата подсъдими и защитниците им е проведено по реда на Глава двадесет и седма НПК „съкратено съдебно следствие” .Признати са фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимите са направили самопризнания и са се съгласили да не се събират доказателства за изясняване на тези факти.При тези данни очевидно е, че по отношение на втория подсъдим в диспозитива на присъдата е допусната техническа грешка, която не се отразява върху правилността на постановения съдебен акт и ако при изпълнение на присъдата за този подсъдим възникнат затруднения, то е налице възможност за отстраняването им чрез тълкуване от състава, постановил съдебния акт.Това обаче не касае подсъдимия Г.. Не се споделят и възраженията за ограничено право на защита, тъй като на досъдебното производство двамата подсъдими били защитавани от един и същи адвокат. В съдебното производство двамата подсъдими са имали различни защитници, които очевидно съгласувано с позицията им са приели делото да се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие, не са оспорвали процесуалната годност на събраните на досъдебното производство доказателства и са се съгласили за изясняване на фактите по делото да не събират в съдебното производство никакви доказателства.С оглед на това и неоснователно в това производство се оспорва достоверността на събрания доказателствен материал.Ако такава е била волята на подсъдимия то не е имало пречка те да искат разглеждане на делото по общия ред, при който биха имали възможност в най- голяма степен да упражняват правото си на защита, включително и чрез оспорване процесуалната годност на събрани доказателствени средства Неоснователно е и възраженията за явна несправедливост на наказанието. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма НПК е довело до определяне на наказанието при условията на чл.58а НК.Съобразявайки се с това, съдът е наложил наказание под най- ниския предвиден за престъплението размер.При определяне на размера правилно са отчетени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието, като не е подценена относителната тежест на смекчаващите, нито надценена тази на отегчаващите отговорността обстоятелства.Правилно са съобразени множеството осъждания на подсъдимия- общо дванадесет, тъй като последните две са достатъчни за наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив”. Останалите могат да се преценяват при решаване на въпроса за обществената опасност на извършителя , както и доколко налаганите наказания са постигали целите, предвидени в чл.36 НК.В тази връзка правилно е преценено и обстоятелството, че престъплението по това дело е извършено малко след изтърпяване наказание по предходно, факт който налага извод, че поправянето на подсъдимия би могло да се постигне само чрез отделянето му от обществото за по- продължителен период от време. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати никакви нарушения даващи основание за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда и искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Г. за възобновяване на н.о.х.д.№ 103/2010г по описа на Силистренския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: