Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 982                  София  30.12.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Марио Първанов                                                               Илияна Папазова   При секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  4417/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 31 от 16.01.2009г., постановено по настоящото дело № 4417/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 230 от 23.06.2008г. по в.гр.д. № 591/2007г. с което са отхвърлени исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ на В. М. Д., С. А. М., А. А. Д., А. К. Д. и М. К. Д. за признаване за установено по отношение на ответника А. С. Ю., че ищците са собственици по наследство на ливада от 0,379 дка, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. В. лъка, община Р., по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената в същото място постройка и по чл. 59 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищците 55,82 лв. обезщетение за ползване на ливадата за времето от 04.07.2001г. до 04.07.2006г., а по насрещния иск е признато за установено по отношение на ищците, че А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х. са собственици по давностно владение на масивната постройка, изградена в спорното място. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж при действието на правилата и нормите за устройство на територията по Закона за устройство на територията /обн. ДВ бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г./. Ответниците по жалбата А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х., всички от с. В. лъка, в представения по реда на чл.287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. А писмен отговор молят решението да се остави в сила. Претендират разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърлил иска за собственост по съображения, че решение № 227 от 15.06.1998г. на ПК-Рудозем, с което на наследниците на А. А. Д. е възстановено правото на собственост върху ливада от 0,379 дка в м. „Сафт ливада”, съставляваща имот № 0* по картата на землището на с. В. лъка, е нищожно като постановено от незаконен състав - постановено е в състав само от председател и секретар в противоречие с чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Освен това решението е и материално незаконосъобразно, тъй като не е налице условието на чл. 10 ЗСПЗЗ към образуването на ТКЗС наследодателят на ищците да е бил собственик на имота. През 1949г. седемгодишният тогава наследодател на ищците А е декларирал, че притежава ливада от 0,2 дка в м. „Савтовска ливада”, придобита по наследство. Към този момент прадядо му Е. Д. е бил все още жив /умира през 1958г./, поради което съдът е приел, че към 1949г. е починал бащата на А. – А. Д. Следователно към този момент в полза на А. Д. е осъществявано владение върху ливадата от друго лице, но не е изтекъл необходимият двадесетгодишен давностен срок по чл. 34 ЗД, дори и да се присъедини владението на предишния владелец Е. Д. Не са представени доказателства, че към 1956г. е продължило владение в полза на А. Д. По изложените съображения е приел, че решението на ПК-Рудозем не може да се противопостави на ответника А, който не е участвал в производството по постановяването му. Съдът е уважил като насрещен иск предявеният по съединеното гр. д. № 10/2007г. на Маданския районен съд иск за собственост на построената в спорния имот сграда като е приел, че от 13.02.1992г. - момента на сключването на договора между наследодателя на ищците А ответниците А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х. /за преотстъпване безвъзмездно на 100 кв. м от процесната ливада/ и построяването на сградата, до 2002г. е изтекла десетгодишната придобивна давност и ответниците са станали собственици на постройката. Приел е, че чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ се отнася до земята, но не и до сградата. Предвид признаването на ответниците за собственици на сградата, съдът е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС за премахването й. В касационната жалба на В. М. Д. , С. А. М., А. А. Д., А. К. Д. и М. К. Д. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 230 от 23.06.2008г. по в.гр.д. № 591/2007г. са изложени оплаквания за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за материална незаконосъобразност и необоснованост. Конкретните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и поради това необосновано е приел, че не е установено правото на собственост на наследодателя на ищците /касатори/ върху спорната земеделска земя. Като неправилни сочат изводите на съда за нищожност на решението на ПК. Относно изградената в мястото от ответниците постройка считат, че за нея не са издадени редовни строителни книжа, поради което същата не може да бъде предмет на разпоредителни сделки и на придобиване по давност. Освен това липсват мотиви в решението по доводите на касаторите за нищожност на договора от 1992г. Жалбата е основателна. Тъй като сградата е построена в реституирана земеделска земя, за да се отговори на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се съобразят разпоредбите на ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ относно процесния имот в неговата цялост – терен и сграда, а е приел, че разпоредбата се отнася само до земята, не и до сградата, построена през 1992г. Целта на земеделската реституция е възстановяване на имотите във вида, в който са обобществени. Съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост и върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, ако извършеното в тях строителство от трети лица е незаконно или макар и да е отстъпено право на строеж, законно разрешеният строеж не е започнал към 1.03.1991г. Възстановяването на правото собственост би било изключено, ако сградата е построена въз основа на учредено право на строеж, а не само при наличието на съответните строителни книжа, и ако строителството е в територия, в която се позволява такова да бъде извършено. В случая липсва учредяване на право на строеж , но въпросът дали е променено предназначението на земята така, че да е възможно тя да бъде застроена, не е изследван. Във въззивната инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение за местонахождението на сградата с приложена скица. В с.з. на вещото лице са поставени въпроси относно законността на строителството, на които то е отговорило, че за застрояване в земеделски земи трябва да се извърши промяна в предназначението на земята, след което може да се извършва строителство. На съществения за решаването на спора въпрос за законността на сградата с оглед промяна на предназначението на земята, не е отговорено в писменото заключение съгласно изискванията на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./. Поради това незаконосъобразно като постановено при неизяснена фактическа обстановка е решението на въззивния съд както по иска по чл. 108 ЗС на ответниците, така и по претенцията по чл. 109 ЗС, обоснована с твърдения, че постройката е незаконна и препятства пълноценното ползване на имота. Неправилни са изводите на съда, че решението на ПК от 15.06.1998г. е нищожно като постановено от незаконен състав. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП /отм. ДВ бр. 30/2006г./ административният акт се издава в писмена форма и съдържа датата на акта и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. По делото са представените заверени фотокопия от решението, подписани от председателя на ПК. Решението не е оспорено и липсват данни, че оригиналът не е подписан от останалите членове на комисията, без значение, че имената им не са посочени в приложеното копие. Изводът на въззивния съд за материална незаконосъобразност на същото решение на ПК е постановен в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Изложени са мотиви, основани само на представените по делото писмени доказателства. Съдът е приел, че не са представени доказателства владението да е продължило в полза на А. Д. към 1956г., без да обсъди свидетелските показания на св. С св. Маков. Освен това съдът не е съобразил обстоятелството, че ответникът А. Ю. основава претенцията си за собственост на земята на давностно владение с начало 1992г., когато е сключен неформален договор между него и наследодателя на ищците А, а не на самостоятелни права към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Напротив, правото на А. Д. на реституиране на земеделската земя се признава от ответника с факта на сключване през 1992г. договор за безвъзмездно „преотстъпване” на 100 кв. м от процесния имот. Изложените процесуални нарушения налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг с. състав от фазата на устните състезания. При новото разглеждане на делото следва да се изслуша експертиза на вещо лице което да даде заключение относно законността на построената в спорния имот сграда, като съобрази представените по делото строителни книжа както и наличието или не на промяна на предназначението на земята. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 230 от 23.06.2008г. по в.гр.д. № 591/2007г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ на В. М. Д., С. А. М., А. А. Д., А. К. Д. и М. К. Д. против А. С. Ю., по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградената в същото място постройка и по чл. 59 ЗЗД, както и в частта, с която е признато за установено по отношение на ищците, че А. С. Ю., М. А. Д. и А. Х. Х. са собственици по давностно владение на масивната постройка, изградена в спорното място. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг с. състав.   Председател:   Членове: