Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * план за новообразувани имоти * замяна


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

СОФИЯ, 03.08.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 728/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. А. в качеството й на пълномощник на Б. Х. Т. срещу решение № 52 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1805/09 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация М. И. Ж., Н. Я. Х., Н. Д. М. и Б. Д. Х. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационнана жалба основания, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1833 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 2087808 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. И. Ж., Н. Я. Х., Н. Д. М. и Б. Д. Х., че Б. Х. Т. не е собственик на ПИ № 806 по плана на новообразуваните имоти на с.о. ”В.”, [населено място], с площ 1042 кв.м. при граници: ПИ № 433, ПИ № 462, ПИ № 465 и ПИ № 468. Прието е, че ответникът, чиято е доказателствената тежест по предявения срещу него отрицателен установителен иск за собственост, не е ангажирал доказателства за надлежно възстановено в негова полза право на собственост върху спорния имот по реда на ЗСПЗЗ. За да обоснове този извод, съдът е приел, че представената по делото заповед на кмета на [община] за възстановяване на собствеността по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, от която ответникът черпи права, не е достатъчно доказателство за провеждане на реституционната процедура, тъй като административното производство е двуфазно и ответникът е следвало да представи и решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, въз основа на което е издадена тази заповед. Освен това е намерил, че и по съдържание заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ не е годна да установи на какво основание ответникът е станал собственик на процесния имот, тъй като в нея били посочени две взаимно изключващи се основания за издаването й - от една страна било цитирано реституционно решение на ОСЗ, въз основа на което е издадена, а от друга - било посочено, че собствеността се възстановява при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, който касае придобиване на права от ползувател. Като допълнителен аргумент за уважаване на отрицателния установителен иск въззивният съд е изтъкнал и това, че ответникът не е доказал и идентичността на закупения от неговия наследодател през 1933 г. недвижим имот с процесния, наследственото правоприемство от Х. Т., кооперирането на имота, т.е всички останали предпоставки за възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса непредставянето на решение на ОСЗ по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава право на собственост при условията на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗС, основание ли е само по себе си да се отрече конститутивното действие на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти или съдът е длъжен да изследва и материалните предпоставки за възстановяване на собствеността по този ред.
След изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68/1999 год./ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се осъществява в два етапа. Съгласно цитираната разпоредба, общинските служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на собственост при условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва плана на новообразуваните имоти. Поради това следва да се приеме, че издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имот по плана за новообразуваните имоти, имплицитно съдържа констатация, че за възстановения имот е налице признато с решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността по реда на чл. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като това е задължителна предпоставка за включването на имота в помощния кадастрален план, а оттук - и в плана на новообразуваните имоти.
При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че издадената заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която на наследниците на Х. Т. П. е възстановено правото на собственост върху процесния имот, не е достатъчно доказателство за приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаване на тази заповед се съдържа в мотивите - признато право на собственост по решение № 682 от 16.03.2000 г. на ПК В., поради което обстоятелството, че е посочено, че правото на собственост се възстановява при условията на № 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, не поражда съмнение, че не се касае за признаване на придобити от ползвател права, а за възстановяване права на бивш собственик.
Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като краен резултат.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза се установява, че ПИ № 806 по ПНИ на м.”В.” в землището на гр. варна, е идентичен с част от имот пл.№ 10956 по КП “Крайбрежието” от 1956 г., записан на името на Х. Т. П. по плана на старите имотни граници. По плана на новообразуваните имоти на с.о.”В.” в границите му подадат имоти пл.№ 467 и 466, които са обединени в един общ имот с пл.№ 806 с площ 1042 кв.м. , който се владее от ищците.
По делото е установено, че с нотариален акт № 164/ 1964 г. Д. Н. Х. и И. Д. Ш. закупили от Д. М. Д. овощна градина с площ 1 000 кв.м, находяща се в землището на [населено място], м.”В.”/ “Т.”/, при съседи Г. Г. С., Г. С. и празно място на ДПФ. Видно от описаните в нотариалния акт документи, представени пред нотариуса, продавачът се е легитимирал като собственик на продадения имот с нотариален акт № 115, т.І., дело № 1551/60, също представен по делото, с който е бил признат за собственик на два имота в землището на [населено място], м.”Т.”, единият от които хавра с площ 2 дка при граници път, Д. Н., Г. Г. и Г. С.. През 1979 г. И. Ш. продал на своята дъщеря - ищцата М. И. Ж. 1/2 ид. част от този имот. Ищците Н. Х., Н. М. и Б. Х. черпят права по наследяване от Д. Х..
От така установените факти по делото следва, че при разрешаване на спора за собственост между страните приложима е разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, която предвижда запазване действието на извършената по реда на ЗТПС замяна, когато придобитият по замяна имот е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки. С оглед на посочената правна уредба следва да се приеме, че след като при влизането в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил заварен като собственост на ищците по отрицателния установителен иск в резултат на извършена преди това разпоредителни сделка от приобретателя по замяната, то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на в лицето на неговите собственици преди замяната. Затова като е достигнал до извод, че ответникът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание реституция по ЗСПЗЗ, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил решение, което като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1805/09 г. на Варненския окръжен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: