Р Е Ш Е Н И Е № 242 Гр.София, 27.04.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора Маринова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 1325/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.35/10 г.по описа на РС-Първомай /ПрРС/, В.Н.О.Х.Д.67/11 г. по описа на ОС-Пловдив /ПОС/ Х. П. П., за възобновяване на посоченото наказателно производство. Изтъква се постановяване на съдебните актове при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила-основания, прогласени в разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се, след възобновяване на наказателното производство, или осъденият да бъде директно оправдан във връзка с присъствие на предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 НПК, или присъдата на първостепенния съд и решението на второстепенния да бъдат отменени и делото-върнато за ново разглеждане, очевидно се има предвид от друг състав на РС-Първомай. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му пред тази инстанция служебен защитник поддържат искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Решението на ОС-Пловдив е постановено на 16.02.11 г.и следователно тогава присъдата по процесното дело е влязла в сила. Искането за възобновяване е постъпило на 14.03.11 г.и като подадено в предвидения в закона шестмесечен срок, се явява процесуално допустимо. Преди да вземе отношение по съществото на искането, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да отбележи следното: Видно от отправеното искане, в неговата първа част се претендира постановяване на влязлата в сила присъда при нарушение на материалния закон. Словно погледнато обаче, се настоява за оповестяване на съдебния акт на базата на предположения и неустановяване по несъмнен и категоричен начин П. да е извършил вмененото му престъпно деяние, поради липса на субективна страна. Казаното съдържа в себе си оплакване за нарушение на процесуалния закон, защото в последния е визиран начинът на установяване, преследване, ангажиране на наказателна отговорност и наказване за извършване на престъпление. Третираните в обсъжданата част на искането въпроси /извън разказвана фактология, която не е предмет на разглеждане от ВКС, тъй като той е съд по правото/ се отнасят до незаконосъобразно приложение на нормата на чл.303 НПК от страна на решаващите по фактите съдилища. Те са упрекнати в превратен анализ на събраната по делото доказателствена маса, което е довело и да порок във формиране на крайната съдебна воля. В този смисъл коментираното следва да бъде осмислено като оплакване за нарушение на процесуалните правила, оказало съществено неблагоприятно въздействие върху положението на осъденото лице, довело до ограничаване на участието му в процеса и в частност, на правото му на защита- основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Отделен е въпросът, че в проекция, неправилното приложение на процесуалния закон рефлектира и върху незаконосъобразно приложение на материалния такъв. По същество обмислено, искането е основателно. За да признаят П. за виновен и да го осъдят по повдигнатото му обвинение, съдилищата по същество са взели предвид в основна степен показанията на свидетеля Р.. Той е разпитан пред първостепенния съд, като по съответен процесуален ред са прикрепени към доказателствената съвкупност изявленията, дадени от него в хода на досъдебното производство пред съдия. От същите се извлича същностна информация, свързана с поведението на П. на инкриминираното за кражбата място. Р. еднопосочно съобщава, че е съзрял осъдения единствено да престоява до шофьорската врата, след като отворил багажника на колата /за която е установено, че се владее и управлява от него/ и да чака другите двама осъдени- А. и К., които носели инкриминираните вещи. Тези възприятия са възпроизведени и от свидетеля Р., поради споделяне на информацията между двамата мъже- свидетели. Освен това очевидецът е отбелязал, че по-късно, при среща между него и осъдения, последният му споделил, че се вързал на акъла на другите и че бил разбрал от М.,че има да взема пари от рибари. Оттук насетне, за да се стъпи на плоскостта, че П. е извършил вменената му кражба на въдици, живарник и т.н., съдилищата по фактите са разсъждавали по обясненията на другите двама негови съпроцесници. Последните безсъмнено отричат познание на искателя за това, че инкриминираните вещи се крадат. Вярно е,че обясненията на другите двама осъдени, доколкото имат двояка функция, освен доказателствено средство, са и средство за защита. Не са изцяло съвпадащи и при тях се наблюдават известни противоречия. Те обаче в престъпен план са относими предимно към поведението на депозиралите ги осъдени,а в особена степен- за познанията на А., че се отнемат чужди движими вещи. Същите, доколкото касаят поведението на П., са свързани с несъмнена негова неинформираност и биха могли да се третират като установяващи липса на умисъл от страна на искателя. Взети са предвид и обясненията на осъдения,като са търсени различия между тях и обясненията на другите дейци, а отчасти и несъответствия, отнесени към показанията на Р.. Освен това, що се касае до субективната страна на престъплението, е отчетено най-вече,че П. сам твърди, че въдици не се забравят от рибарите. Следователно, прави се извод, не може да не е разбрал, че К. и А. крадат, а и той- очевидно за съда при разпределение на ролите. Също така сам твърдял,че в багажника има негови въдичарски пособия /докато бил в ареста поради управление на автомобил в пияно състояние, заловен при връщане от язовира/, а те се оказали откраднатите. Дали изтъкваните противоречия са съществени или не и доколко единствено от казаното може да се извлече наличие на умисъл за кражба, за извършването на каквато П. е осъден, се преценява от решаващите съдилища. Те са длъжни да изложат убедителни аргументи за своето становище, които да са резултат от цялостен, логически издържан и неизопачен анализ на събраните в хода на производството доказателства. В конкретния случай доказателственият разбор по отношение на П. е пестелив, доколкото въобще би могло да се приеме, че има наличен такъв от страна на въззивния съд, предвид цялостно възприемане на мотивировката на РС-Първомай. По-важно е друго. Решаващите съдилища не са направили категорично разграничение, облегнато на суверенната им законосъобразна преценка по доказателствената съвкупност, между липса на умисъл за извършване на кражба от страна на П. като съизвършител или наличие на такава в споменатото съучастническо качество, или негова помагаческа дейност в рамките на същата квалификация, или установимост на извършено престъпление “вещно укривателство”. Простото възприемане на извършена от искателя кражба в съучастие при условията на чл.20,ал.2 НК, не се определя на база всеобхватен, задълбочен и нееднопосочен доказателствен преглед. В контекста на обсъжданото дотук, следва да се отсъди, че второто въздигнато съображение пред ВКС, за конкретно съдебно поведение, довело до нарушено право на защита на осъдения, също е основателно. Казаното е така, предвид некачествената аргументация от страна на ОС-Пловдив, за отказ да бъде допусната неразпитваната в хода на цялостното производство Р. П., поискана от защитата с дадени ясни установъчни данни за нея. Намерено е, че свидетели-очевидци вече са разпитани и делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не може да се спори, че суверенно право на решаващите съдилища е да решат въпроса с допускане, събиране, проверка и анализ на относим към производството доказателствен материал. Процесуалната им дейност в тази насока трябва да бъде мотивационно извлечима по процеса и обоснована. В конкретния случай защитата на П. твърди пред ОС-Пловдив, а и за това има данни по свидетелски показания, че Р. е присъствала през деня при рибарите на язовира, където е престоявала осъдената Н. /с турско име З./. Поради посочения по-горе доказателствен материал и в частност този относно П., следва да се преценява доколко надеждни и правдоподобни са обясненията на осъдената К. въобще /защото те не се възприемат от съдилищата по отношение на казаното за П./. Тъй като по доказателствения материал става ясно, че Р. /с посочено само първо име/ е стояла на язовира в качеството си на приятелка на пострадалия С. и е останала да спи в неговата палатка, то обясненията на Н. биха могли да бъдат проверени с отправяне на въпрос към Р. относно взаимоотношенията между Н. и С. и дали К. се е карала с някого или не. В обясненията си жената намеква,че сексистко отношение на потърпевшия към нея е било мотив да си тръгне бързо от язовира с обяснение, че затова е изоставила вещите си там- въдици и наловена риба, намираща се в отнетия живарник. Освен това Р. би могла да свидетелствува дали сама не е чула и видяла нещо, свързано конкретно с обстоятелствата по инкриминираната кражба, както и да даде разяснения по точната информация на Р. относно това, което той сам е възприел и което е разказал на хората на язовира на другия ден след престъплението. Ако бе допуснал П. в качеството й на свидетел, второстепенният съд, който е съд по фактите и правото, заради което притежава качеството на втора първа инстанция, той не само би изяснил в пълнота и доколкото е правно възможно станалото, но би могъл да даде адекватен и всестранно доказателствено аргументиран отговор на повдигнатите в първата част на изложението въпроси по преценката на материалното право. Като не е сторил това, ПОС е постановил съдебния си акт в несъответствие с изискванията на чл.13, 14, 15 и 107,ал.5 НПК. И. от своя страна е довело до тежко накърняване правото на защита на осъдения, което не е отстранено,но е отстранимо- основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Предвид изложеното, са налице предпоставките на чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.2 НПК и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 НПК наказателното производство се нуждае от възобновяване, отмяна на второстепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПОС, с изпълнение на указанията,дадени по настоящия съдебен акт. Относно връщането на делото на стадия на въззивното съдебно производство, а не на РС-Първомай, каквато е претенцията по искането, следва да се имат предвид гореизложените мотиви за характера на второстепенното разглеждане на делото, възможността тогава производството да бъде попълнено с необходим допълнителен доказателствен материал, както и фактът, че отказът за допускане като свидетел на Р. П. е реализиран точно пред ПОС. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по В.Н.О.Х.Д.67/11 г.по описа на ОС-Пловдив. ОТМЕНЯВА решение № 24/16.02.11 г., постановено от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д.67/11 г.по описа на същия съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/