Р Е Ш Е Н И Е № 509 Гр.София, 03.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 487/2010 г. Производството е образувано по искането на осъдените Р. К. Праматарова-Илиева, А. Т. Попкирилова-Гьошева и М. А. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 3283/2009 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав и отмяна на решение № 608/5.5.2010 г. С основанията по чл. 422, ал. 1 т. 5 НПК вр.чл. 348, ал.1 ,т. 1 и т. 2 НПК се обосновава невиновността на осъдените. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че няма допуснати нарушения от поддържаните, поради което и липсват основания за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав с оспореното решение по въззивно нохд № 3283/2009 г. потвърдил присъдата от 10.4.2009 г. по нохд № 9643/2008 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 12 състав, с която признал подсъдимите Г., Попкирилова-Гьошева и Праматарова-Илиева за виновни в това, че на 30.12.2003 г. в гр.София в качеството си на длъжностни лица в съучастие като съизвършители в кръга на службата си съставили официален документ по реда на Наредба за експертизата на работоспособността-експертно решение № 7234/20.12.2003 г. относно трайно намалена работоспособност, в която удостоверили неверни обстоятелства за освидетелствания Г. П. с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. На осн.чл.311 ал. 1 пр. 1 вр.чл.20, ал. 2 вр.чл. 54 НК ги осъдил на осем месеца лишаване от свобода-всяка от тях и на осн.чл.66 ал. 1 НК отложил изтърпяването на тези наказания за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимите, съдържащи искане за оправдаване на основанията за допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е извършил цялостна и задълбочена проверка на обжалвания акт. Направил е извод, че фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали и оценка с оглед действителния им смисъл. Изложил е подробни съображения по доводите за допуснато нарушение на закона с осъждането за престъпление по чл.311 ал.1 НК, които настоящият състав изцяло възприема. Неоснователно в искането се поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение при оценка на доказателствения материал и по-конкретно - на обясненията на подсъдимите и свидетеля П.. Съдът предвид поддържаните възражения е направил нов цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и е направил фактическите си изводи въз основа на вярната оценка с оглед изискванията на чл.107, ал. 3 НПК. Мотивите отговарят на предписанията по чл.305, ал. 3 НПК независимо, че такова изрично изискване законодателят е предвидил в чл.339, ал. 3 НПК само за случаите, когато се постановява нова присъда. Правилно не са взети предвид обясненията за обстановката, в която са работили членовете на Т.-студено и неуютно помещение, голям брой лица за освидетелстване в ограничено за това време, както и създадената организация за приемане на документи и уведомяване на лицата за датата на освидетелстването като обстоятелства, относими към въпроси от предмета на доказване-има ли извършено престъпление и дали подсъдимите са автори. Доколкото е преценено, че имат значение за обосноваване на обективните и субективните признаци на престъплението обаче тези обстоятелства наред с установените относими са взети предвид. Не е налице противоречие в мотивите на въззивното решение в поддържания смисъл, че неправилно е мотивирано наличие на умисъл, основан на данните за неизпълнение на служебни задължения от страна на подсъдимата Г., което е довело и до неправилното приложение на закона. Въззивният съд след като е преценил правилно доказателствата по делото е изложил подробни правни съображения за приложими материален закон-чл.311 ал.1 НПК. Приетата за установена фактическа обстановка е довела до верните фактически изводи, че подсъдимите като длъжностни лица са извършили лъжливото документиране и това е било възможно, защото съзнателно са пренебрегнали доказателства, които са от значение за решението им да определят процента инвалидност и то само за заболявания, за които има категорични доказателства. Вместо това те са отразили факти, които не съответстват на обективната действителност и по този начин са удостоверили неистина със съзнанието, че този документ ще бъде използван като доказателство за съществуването на тези именно неверни факти и Наредбата за експертизата за работоспособността. Съгласно длъжностните характеристики /на всяка една от подсъдимите/ са имали конкретни задължения, след изпълнението на които са изготвили експертното решение. Без участието на председателя на Т. Г. това решение не може да бъде издадено, а валидността му се потвърждава с подписа на трите подсъдими, притежаващи съответните специалности и участващи съответно като председател и членове, т.е. документът е изготвен съвместно и е подписан. Тъй като чл.311 е специална норма, а чл. 282-обща, то нарушенията на служебните задължения от длъжностните лица се изразява само в съставяне на документа с невярно съдържание. Другите нарушения във връзка със службата им, които са установени, че са допуснати от всяка една от тях, не са с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага. Затова може да се търси наказателна отговорност само за съставянето на документа. В посочения смисъл съдът е изложил подробно съображенията си за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, обосновавайки се с данните за обективираното поведение на подсъдимите, както и основанията, поради което приема инкриминирания документ като удостоверителен. Мотивирал е отказа си да оцени доводите във въззивната жалба за основателни по начин и със съдържание, предписани в чл.339, ал. 2 НПК. От изложеното може да се направи извод, че квалификацията на поведението на подсъдимите е законосъобразна като престъпление по чл.311, ал. 1 вр.чл.20, ал. 2 НК и не е налице основание за отмяна. В представените след даване ход на делото в съдебното заседание „писмени защити”, съдържанието на които се поддържа от защитниците в пледоарите при упражняване правото на защита, се съдържат и други доводи и възражения. По съществото си представляват допълнение към искането, което обаче може да се направи само в срока по чл.351, ал. 3 НПК, поради което не следва да бъдат разглеждани. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира искането за неоснователно. Не са налице касационни основания от поддържаните за отмяна или изменение на въззивното решение, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Р. К. Праматарова-Илиева, А. Т. Попкирилова-Гьошева и М. А. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 3283/2009 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав и отмяна на решение № 608/5.5.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: