О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187 София, 10.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Емилия Василева Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 627 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК във вр. с чл.396,ал.2,изр.последно ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ответника в обезпечителното производство „Задгранично строителство“ООД, [населено място] срещу определение № 32 от 07.01.2022г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 3944/2021г., с което след отмяна на определението по ч.гр.д.№ 15124/2021г. на СГС за отхвърляне на молбата на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, [населено място] по чл.390 ГПК, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД против „Задгранично строителство“ООД за заплащане на сумата 762 355.76лв. - част от постъпили плащания от възложителя по договор за обществена поръчка [община] към изпълнителя обединение „Дълбок път 2019” със съдружници „Задгранично строителство“ООД и „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, за извършените от „Мегаинвест-Холд“ ЕООД строително ремонти работи в изпълнение на договора за обществена поръчка, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на „Задгранично строителство“ООД в конкретно посочени банки до размер на сумата 762 355.76лв. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на определението на основанията по чл.281,т.3 ГПК поради допускане на обезпечението без изискване внасянето на парична гаранция от молителя и без запорът върху банковите сметки да бъде наложен последователно, до достигането на цената на бъдещия иск. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което обезпечението на бъдещия иск да бъде допуснато чрез налагане на последователни запори върху банковите сметки на „Задгранично строителство“ ООД в посочените в молбата за обезпечение банки, до достигане цената на бъдещия иск от 762 355.76лв., при условие, че молителят „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, [населено място] представи парична гаранция в размер на 76 236лв. в едноседмичен срок от уведомяването му. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите:1/Необходимо ли е съдът да посочи, че запорът върху банковите сметки следва да се наложи последователно, до достигане на цената на бъдещия иск. Допълнителна предпоставка не е въведена. 2/Необходимо ли е определяне на гаранция по чл.381,ал.2 ГПК в установения от практиката размер от 10% от размера на обезпечавания иск, когато не са налице особени обстоятелства, които да обосноват извод за по-висок размер на евентуалните вреди или за липса на такива вреди. Страната се позовава на противоречие на обжалвания акт на въззивната инстанция с определението по ч.гр.д.№ 1319/2008г. на 2 г.о. на ВКС и по ч.т.д.№ 11/2016г. на 2 т.о. на ВКС. В писмен отговор молителят оспорва искането за допускане на обжалването. Счита, че посочването на реда на налагането на обезпечителната мярка ще доведе до неясноти относно начина на действие на съдебния изпълнител, както и, че указване начина на самото налагане на мерките, не е в правомощията на съда по обезпечението. По втория въпрос поддържа, че когато съществуват убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне обезпечението и без гаранция. Представя допълнителни писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че предявеният иск е основателен като подкрепен с писмени доказателства. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да отмени първоинстанционното определение и да допусне обезпечението на бъдещия иск, въззивната инстанция е приела, че бъдещият иск е допустим, както и че представените към молбата доказателства и етапа, на който се намира съдебното производство, са достатъчни, за да обосноват извод за вероятната основателност на исковата претенция. Счетено е, че за уважаване на молбата за обезпечение е достатъчно и необходимо представените писмени доказателства да съдържат данни, че претендираните от молителя права вероятно съществуват, тъй като в обезпечителното производство не следва да се провежда пълно и главно доказване на иска. Счетено е и, че е налице обезпечителен интерес и че поисканата обезпечителна мярка е допустима. Съображения по приложението на разпоредбата на чл.391,ал.1,т.2 ГПК не са изложени. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато по първия въпрос, по който не е въведена допълнителна предпоставка. Въпросът няма отношение към дължимите от съда процесуални действия в обезпечителното производство, а касае изпълнението на определението за налагане на обезпечението. В този смисъл, той не е обуславящ изводите на въззивния съд, чиято правилност се оспорва в настоящото производство единствено по отношение необсъждането на разпоредбата на 391,ал.1,т.2 ГПК. Същественото е, че запорът върху банковите сметки е наложен до размера на претендираната сума. Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос, който се свежда до предпоставките за определяне от съда на гаранция в обезпечителното производство и следва да бъде уточнен в този смисъл. Налице е и приложното поле на въведената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК чрез позоваването на актове, постановени при допуснато частно касационно обжалване по ч.гр.д.№ 1319/2008г. на 2 г.о. на ВКС и по ч.т.д.№ 11/2016г. на 2 т.о. на ВКС. Настоящият състав се присъединява към даденото разрешение, че законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства - чл.391 ал.1 т.1 ГПК. Ако последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити претендираното като накърнено субективно материално право, така и обезпечева интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска - чл.391 ал.1 т.2 ГПК. Преценката на съда за вероятната основателност може да бъде формирана и въз основа на кумулативното наличие на предпоставките на чл.391 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като съгласно чл.391 ал.2 ГПК, съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция, дори и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В случаите, когато представените от молителя документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на парична /или имотна/ гаранция. Всяко колебание относно предполагаемата, вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се претендира, следва да бъде отстранено посредством механизма на определяне на гаранция, особено като се има предвид едностранният характер на производството до момента на допускане на исканото обезпечение и уведомяването на ответната страна за него. С оглед на отговора на правния въпрос въззивното определение е неправилно. Претенцията на ищеца е основана на договор за създаване между страните по спора на обединение „Дълбок Път“ и сключен от последното с възложител [община] договор за обществена поръчка от 17.10.2019г., по който възложителят е превел суми, които съдружникът в обединението „Мегаинвест Холд“ твърди, че има право да получи като съответстващи на неговото изпълнение за видове СМР при уговореното между участниците в дружеството разпределение на участието им 60/40. Позовал се е на клаузата на чл.17,ал.4 от договора за консорциум, съгласно която, постъпилите суми от възложителя ще бъдат заплатени съобразно извършените от членовете на обединението видове и количества работи. Въвел е твърдение, че плащанията от възложителя са постъпили по банкова сметка, с която е оперирал единствено ответникът, сумите от сметката са изтеглени и молителят не е получил никакво плащане за участието си в гражданското дружество, независимо, че е авансирал извършването на поетите СМР. Твърдяното свое изпълнение към възложителя като съдружник в обединението молителят „Мегаинвест-Холд“ счита че установява, с протокол обр.19 без дата, подписан единствено от него за извършване на СМР на стойност 762 355.75лв., който основателно квалифицира като „проекто-протокол акт обр.19”. Твърди, че обектът по договора е завършен и приет в срок, за което „не разполага с доказателства”. Твърди, че „по данни на възложителя на обществената поръчка, цялото договорено възнаграждение е изплатено”. Съставът на САС не е посочил нито едно от доказателствата, които е счел за подкрепящи основателността на бъдещия иск, а такива обективно не са налице. Въззивната инстанция изобщо не е подложила на обсъждане въпроса за изискване от молителя на гаранция за исканото обезпечение. С оглед отсъствието на доказателства, подкрепящи вероятната основателност на иска, се налага изводът, че единствено при условията на парична гаранция може да бъде допуснато обезпечението. Съобразно изискванията на чл.391 ал.3 ГПК необходимата гаранция следва да бъде в размер на 76 236лв., която следва да бъде внесена в едноседмичен срок от уведомяването на молителя. В настоящото производство представените от молителя в отговора на частната касационна жалба писмени доказателства не подлежат на преценка. Същите е следвало да бъдат приложени пред инстанциите по същество. В обжалваната част атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което допускането на обезпечението да се обуслови от внасянето на парична гаранция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 32 от 07.01.2022г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 3944/2021г. Отменя определение № 32 от 07.01.2022г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д.№ 3944/2021г. в частта, с което след отмяна на определението по ч.гр.д.№ 15124/2021г. на СГС за отхвърляне на молбата на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, [населено място] по чл.390 ГПК, е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД против „Задгранично строителство“ООД за сумата 762 355.76лв. - част от постъпили плащания от възложителя по договор за обществена поръчка [община] към изпълнителя обединение „Дълбок път 2019” със съдружници „Задгранично строителство“ООД и „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, за извършените от „Мегаинвест-Холд“ ЕООД строително ремонти работи в изпълнение на договора за обществена поръчка, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на „Задгранично строителство“ООД ответника в следните банки и клонове в страната , а именно: „Алианц Банк България" АД, „Банка ДСК" ЕАД, „Бигбанк-АС"клон България, „ БНП Париба С.А"-клон София, КЧП, „БНП Париба Пърсьнъл Файненс С.А"-клон България, „Българо-американска кредитна банка” АД, „Българска банка за развитие" АД, „Варенголд Банк АГ, клон София, „Инвестбанк" АД, „ИНГ Банк Н.В"-клон София, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Обединена българска банка „ АД, „Общинска банка" АД, „Прокредит Банк / България/" ЕАД, „Първа Инвестиционна банка" АД ," Райфайзенбанк/България/ ЕАД, „Ситибанк Европа АД, клон България КЧТ, „Те-Д. З. Банкасъ"-клон София, КЧТ, „ТексимБанк" АД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД, „Токуда Банк" АД, „Търговска банка Д" АД, „УниКредит Булбанк” АД, „Централна Кооперативна Банка" АД, и „ Юробанк България" АД до размер на сумата от 762 355.76 лева, вместо което: Допуска обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД против „Задгранично строителство“ООД за сумата 762 355.76лв. - част от постъпили плащания от възложителя по договор за обществена поръчка [община] към изпълнителя обединение „Дълбок път 2019” със съдружници „Задгранично строителство“ООД и „Мегаинвест-Холд“ ЕООД, за извършените от „Мегаинвест-Холд“ ЕООД строително ремонти работи в изпълнение на договора за обществена поръчка, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на „Задгранично строителство“ООД в следните банки и клонове в страната: „Алианц Банк България" АД, „Банка ДСК" ЕАД, „Бигбанк-АС" -клон България, „БНП Париба С.А" - клон София, КЧП, „БНП Париба Пърсьнъл Файненс С.А" - клон България , „Българо-американска кредитна банка” АД, „Българска банка за развитие" АД, „ Варенголд Банк АГ - клон София, „Инвестбанк" АД, „ИНГ Банк Н.В" - клон София, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Обединена българска банка” АД, „Общинска банка" АД, „Прокредит Банк / България/" ЕАД, „Първа Инвестиционна банка" АД , „Райфайзенбанк/България/” ЕАД, „Ситибанк Европа” АД - клон България КЧТ, „Те-Д. З. Банкасъ"-клон София, КЧТ, „ТексимБанк" АД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД, „Токуда Банк" АД, „Търговска банка Д" АД, „УниКредит Булбанк” АД, „Централна Кооперативна Банка" АД, и „Юробанк България" АД до размер на сумата 762 355.76лв. при условие, че молителят „Мегаинвест-Холд“ ЕООД представи по делото доказателства за внесена парична гаранция в размер на 76 236лв., в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение, в противен случай издадената обезпечителна заповед подлежи на обезсилване. Връща делото на Апелативен съд София за извършване на дължимите процесуални действия във връзка с уведомяването на страната за внасяне на гаранцията, а при неизпълнение - за обезсилване на обезпечителната заповед. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: