5 Р Е Ш Е Н И Е № 199 София, 30.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Бонка Йонкова при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 966/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. К. от гр. П. срещу решение № 157 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 190/2008 г. на П.ски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от П.ски окръжен съд решение № 2066 от 15.12.2007 г. по гр. д. № 1035/2007 г., е уважен предявеният от [заличено наименование на фирма], гр. София иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на “И. пътни системи” ЕООД, гр. София сключеният между “П. – П.” ЕООД, гр. П. и Л. А. К. от гр. П. договор за продажба на недвижим имот – нива от 6643 кв. м, находяща се в м. “Кошовете”, имот № 221032, по плана за земеразделяне в землището на с. Т., Община М., Област П., обективиран в нотариален акт № 37, том І, рег. № 1033, нот. д. № 33/2007 г. на Н. Н. Х. – С. с район на действие - района на П.ски районен съд. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на П.ски апелативен съд за наличие на предпоставките на чл. 135 ЗЗД, като основният й довод е за неприложимост на Павловия иск по отношение на действията, извършени от поръчителя. Освен това твърди, че съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства и необосновано е счел продажбата на процесния недвижим имот като увреждаща интереса на банката-кредитор. Касаторката релевира изрично оплакване и за необсъждане на въпроса дали тя е имала съзнанието, че управляваното от съпруга й търговско дружество е поръчител на банката и че с продажбата същата е увредена. Ответникът по касация – [заличено наименование на фирма], гр. София – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 28.08.2009 г. Ответникът – “П. – П.” ЕООД, гр. П. – не заявява становище по основателността на касационната жалба. С определение № 186 от 09.04.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че значим за конкретното дело, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е въпросът за приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [заличено наименование на фирма], гр. София иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на договора за продажба на недвижим имот от 02.02.2007 г. за недействителен по отношение на “И. пътни системи” ЕООД, гр. София /на което в хода на делото е цедирано вземането на банката-ищец по процесния договор за кредит/, въззивният съд е приел, че извършеното от страна на ответника “П. – П.” ЕООД, гр. П., явяващ се поръчител на “П. П.” ЕООД, гр. П., разпореждане с описания в исковата молба недвижим имот представлява действие, увреждащо банката-ищец, извършено в полза на лице от кръга на визираните в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. П.ски апелативен съд е счел за ненамиращ опора в закона единственият правен аргумент на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно – че този иск може да бъде проведен само срещу главния длъжник, но не и срещу поръчителя, каквото е качеството на ответника “П. – П.” ЕООД. Като неоснователен е преценен и доводът на ответницата Л. А. К., че атакуваната сделка не е довела до увреждане на кредитора, предвид високата степен на обезпеченост на вземането му, като в тази връзка решаващата инстанция е взела предвид настъпилите в хода на делото факти – висящ съдебен спор относно собствеността върху недвижимия имот в с. К., който също е предмет на обезпечение на процесния дълг и погасяване на вземанията на “Пътно поддържане – П.” ЕООД по два договора за обществена поръчка от 17.07.2006 г., върху които е учреден особен залог в полза на банката-кредитор. Настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна. Неправилно е застъпеното от въззивния съд становище по основния спорен по делото въпрос – за приложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение извършените от поръчителя действия. Законът за задълженията и договорите предвижда различни правни способи за обезпечаване вземането на кредитора. Всички те са предназначени да защитят интереса на кредитора, като осигурят възможност за удоволетворяване на неговото вземане. Един от тези способи е уреденият в чл. 135 ЗЗД отменителен иск, т. н. “П. иск”, чрез който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда. Ц. на този иск е да бъде запазено, респ. възстановено имуществото на длъжника, тъй като по изрично разпореждане на закона /чл. 133 ЗЗД/ то служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Следователно, предмет на отменителния иск са действията на длъжника. Под “длъжник” по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира, обаче, само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Наистина, поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност /освен ако не е уговорено друго/. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл. 133 и сл. ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и отменителният иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт. С оглед така дадения отговор на релевантния за делото въпрос, настоящият състав намира, че постановеното от П.ски апелативен съд решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Обстоятелството, че предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени не от длъжника по процесния договор за банков кредит – “П. – П.” ЕООД, гр. П., а от поръчителя “П. – П.” ЕООД, гр. П., е напълно достатъчно, за да се приеме, че този иск е неоснователен. Ето защо, същият следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъжда наличието на предпоставките по чл. 135 ЗЗД и направените в тази връзка доводи и възражения на страните. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация [заличено наименование на фирма], гр. София /ищец по иска/ следва да заплати на касаторката Л. А. К. от гр. П. направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 4 237.39 лв., включваща адвокатско възнаграждение, държавни такси и възнаграждения за вещи лица. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 157 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 190/2008 г. на П.ски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [заличено наименование на фирма], гр. София, ул. “Г. И.” № 10 иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на “И. пътни системи” ЕООД, гр. София сключеният между “П. – П.” ЕООД, гр. П., ул. “Д.” № 35 и Л. А. К. от гр. П., ул. “6-ти септември” № 122, ет. 7, ап. 27 договор за продажба на недвижим имот – нива от 6643 кв. м, находяща се в м. “Кошовете”, имот № 221032, по плана за земеразделяне в землището на с. Т., Община М., Област П., обективиран в нотариален акт № 37, том І, рег. № 1033, нот. д. № 33/2007 г. на Н. Н. Х. – С. с район на действие - района на П.ски районен съд. ОСЪЖДА [заличено наименование на фирма], гр. София да заплати на Л. А. К. от гр. П. направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 4 237.39 лв. /четири хиляди двеста тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: